Асимилацията е фонологично явление, при което някои фонеми се изменят, приближавайки се до други близко разположени в думата или фразата звуци.
Асимилацията има няколко разновидности: пълна (асимилираният звук се изравнява напълно асимилиращия) или непълна (асимилираният звук приема само някои характеристики на асимилиращия) прогресивна (предходен звук влияе на следващ), регресивна (следващ звук влияе на предходен) или взаимна (двата звука си влияят взаимно, сближавайки се един с друг) контактна (между съседни звукове) или дистактна (между близки, но не съседни звукове).
В книжовния български език съседните шумови съгласни са подложени на непълна регресивна асимилация по отношение на своята звучност – предходната съгласна приема звучността или беззвучността на следващата я: „сватба“ – /'svadba/ (но „сват“ – /svat/), „врабче“ – /vrap't͡ʃɛ/ (но „врабец“ – /vra'bɛt͡s/).
Противоположен на асимилацията е процесът на дисимилация.
Бележки
Категория:Фонетика и фонология