Корнелий Бентивольо (; * 1519, † 26 май 1585, Ферара, Папска държава) е маркиз на Гуалтиери (1579 – 1585). Инициира известната Рекултивация „Бентивольо“ – най-важната и рационална хидравлична рекултивация от 15 до 19 век в долната Паданска низина.

Произход Той е син на Костанцо Бентивольо и на съпругата му Костанца Елена Рангони.

Биография През 1539 г. се жени за Леонарда д'Есте, дъщеря на Шипионе д'Есте. Следователно съпругата му е племенница на Мелиадузе д'Есте, незаконен син на маркиза на Ферара Николо III д’Есте.

През 1559 г. кралят на Франция Франсоа II го назначава за кралски наместник в Сиенската република.

През 1560 г. е призован във Франция и е обявен за рицар на Св. Михаил.

През 1566 г. получава управлението на земите на Гуалтиери като подарък в църквата „Свети Андрей“, за да може да се погрижи за възстановяването им, което вече е планирано през 1548 г. от Пелегрино Де Микели, земеделски администратор на Чезаре I Гонзага, херцог на Гуастала. Проектът е ревизиран от Джован Батиста Алеоти, известен като Арджента, и за неговото реализиране, в което са включени всички съседни общности, включително херцогствата Ферара, Гуастала, Мантуа и Парма.

През 1571 г. кара да построят камбанарията на църквата „Сети Андрей“.

На 1 юли 1573 г. conte Annibale Romei, Angelo Solerti, Ferrara e la corte estense nella seconda metà del secolo decimosesto, S. Lapi, 1900, p.LXVII. се жени за Изабела Бендидио.

На 30 януари 1579 г. получава титлата „маркиз на Гуалтиери“ от херцога на Ферара Алфонсо II д'Есте по силата на приноса, даден в реализацията на тези произведения. Корнелий започва изграждането на новия град на Гуалтиери с намерението да го превърне в идеален град, според схемите на законите на перспективата на маниеристичното изкуство. Той също така построява свой благороден параклис, който по-късно се превръща в Колегиална църква „Санта Мария дела Неве“, с осмоъгълен план. За да отпразнува приключването на рекултивационните работи, иска да построи енорийска църква в района на Кампониеро, но проектът се задържа само година след смъртта му и е завършен от сина му Иполито.

Умира на 26 май 1585 г. във Ферара.

Рекултивация „Бентивольо“ Рекултивацията е най-важната и рационална хидравлична рекултивация от 15 до 19 век в долната Паданска низина. Поръчан е от Корнелий I, който в средата на 16 век построява колектор, наречен Фиума, на територията на Гуалтиери, който захранва отпадъчните води в канала Пармиджана-Моля в местността Торионе ди Гуалтиери и продължава на изток , изхвърля водите в Секия в района на Бонданело ди Моля.

За да се създаде този канал, е необходимо да се мине под Кростоло със сифонен варел (наречен „Варел на Бентивольо), който е подземна зидана конструкция (от 1576 г.) с дължина 76 метра и с два участъка с размери 2,55 на 2,20 метра. Съоръжението, изградено за едно лято, все още работи много добре. Следователно каналът „Пармиджана-Моля“ е ключът към отводняването на водите на цялата територия. Въпреки това така желаната рекултивация все още не е постигната напълно, тъй като въпреки че има главен колектор, почти цялата инфраструктура и мрежата за пренасяне на водата към канала и следователно в Секия, липсват.

От времето на маркиз Бентивольо се образуват спонтанни сдружения със задачата да създадат приноси за рекултивационни съоръжения. Те се наричат ​​братства, а по-късно конгрегации.

Брак и потомство Жени се два пъти:

∞ 1. 1539 за Леонарда д’Есте, дъщеря на Шипионе д'Есте, от която има двама сина и една дъщеря: Анибале Бентивольо (* 1547, † 25 май 1569)Giuseppe Toderi, Fiorenza Vannel Toderi, Le medaglie italiane del XVI secolo. Volume 2, Polistampa, 2000, p.628.; Иполит I Бентивольо (* 1549, † 1619), 2-ри маркиз на Гуалтиери (1585 – 1619), ∞ за Витория Чибо-Маласпина; Маргарита Бентивольо († 18 септември 1581Esperienze letterarie. Volume 23, Società editrice napoletana, 1998, p.56.), ∞ за Алфонсо Турки, маркиз на Ариано; посветен й е на погребален мадригал от Торкуато Тасо;

∞ 2. 1 юли 1573 за Изабела Бендидио (* 13 септември 1546, Ферара, † сл. 1610), певица и аристократка, от която има шест сина и една дъщеря conte Annibale Romei, Angelo Solerti, Ferrara e la corte estense nella seconda metà del secolo decimosesto, S. Lapi, 1900, p.LXVII.L. Tettoni, F. Saladini, Teatro araldico, ovvero Raccolta generale delle armi ed insegne gentilizi e delle piu illustri e nobili casate ... Volume 5, Wilmant e figli, 1846.: Анибале Бентивольо (* ок. 1575, † 1595 в битка във Фландрия); Джовани Бентивольо (* 1576, † 1610), рицар на Малтийския орден от 1582 г., военен на служба в Испания; Енцо Бентивольо (* 1578, † 1639), 3-ти маркиз на Гуалтиери (1619 – 1634) и впоследствие маркиз на Скандиано (1634 – 1639), ∞ за Катерина Мартиненго; Гуидо Бентивольо (* 1579, † 1644), кардинал на Светата римска църква; Син (* 1582) Син (* 1583); Джиневра Бентивольо († 28 септемвриGinevra Bentivoglio 1651), ∞ 1. 1604 за Пио I Торели д'Арагона Висконти, граф на Монтекиаруголо 2. 1618 за Маркантонио Мартиненго, господар на Ураго д'Ольо.

Бележки

Категория:Починали във Ферара Категория:Италианска аристокрация Категория:Бентивольо