Карнавалът на Путиняно () е ежегоден градски празник, провеждан в община Путиняно, регион Пулия, Италия. През 2024 г. карнавалът отбелязва своето 630‑то издание. От 2006 г. се организира и лятно издание на събитието. Характерната маска на карнавала е Фаринела, носеща името на традиционно местно ястие.

Произход Според местната традиция карнавалът в Путиняно възниква през 1394 г., когато поради сарацинските набези по крайбрежието на Пулия мощите на първомъченика св. Стефан са преместени от Монополи към вътрешността на областта. Путиняно е избрано за тяхното пренасяне и при пристигането им местните фермери – тогава заети с присаждането на лозята, една от характерните земеделски дейности в района – изоставят нивите си, за да последват процесията. След религиозната церемония те се отдават на танци, песни и импровизирани стихове, шеги и сатири на диалект. Именно от тази традиция, според историците, произлизат Пропаджини (Propaggini) – форма на сатирични рецитации, които и днес са сърцевината на местния карнавал.

Някои учени предлагат и по-древна хипотеза, според която карнавалът има корени в последните векове пр.н.е., а 1394 г. бележи прехода от езически празник, първоначално посветен на Дионис, към християнско тържество.

Промяната на карнавала в Путиняно от селски към по-изтънчен градски и буржоазен празник настъпва през фашистката епоха. Именно тогава се ражда парадът на алегоричните коли – форма на масова комуникация, характерна за културната политика на режима. Местното занаятчийство играе ключова роля в тази трансформация, като дърводелците предоставят своите умения за изграждането на новите карнавални конструкции. Според преданието първата алегорична кола е била създадена върху основа от кокошарска мрежа, използвана като нейна „душа“.

Карнавал Четвъртъците на карнавала Четвъртъците са характерните празненства на карнавала в Путиняно и отбелязват неговия ритъм и развитие. Макар че карнавалният период официално започва на 26 декември – деня на Пропаджини – от 17 януари, празника на свети Антоний Велики, карнавалът навлиза в своя разгар. От тази дата до последния парад на алегоричните коли се провеждат т.нар. „четвъртъци“, всеки от които е посветен на определена социална група. Традицията превръща тези категории в главни действащи лица, съчетавайки сатира и забавление.

Когато календарът го позволява, първият четвъртък е посветен на монсеньорите, следван последователно от четвъртъците на свещениците, монахините, вдовиците, „лудите“, омъжените жени и рогоносците. Последният е особено характерен със своя игрив ритуал на „рязане на рогата“, организиран във всички детайли – от повикването и „литургията“, през сутрешния corneum, до вечерното символично рязане – от Академията на рогата.

Четвъртъците на карнавала преплитат свещеното и светското и връщат към древни местни обичаи. В миналото именно тези дни дават повод за импровизирани маскаради и банкети в jos’r – типични изби и мазета в историческия център. Днес традицията е възродена и обогатена с фестивали, представления, музика и разнообразни форми на забавление.

От 2012 г. Академията на рогата присъжда отличието „Голям рогоносец на годината“ на личности, отличили се със своята компетентност и проактивност в професионалната или обществената си сфера. Освен местни жители, в някои години наградата е връчвана и на известни италиански фигури от политическия и развлекателния живот.

Алегорични коли от папиемаше Три седмици преди Пепеляна сряда се провежда първият от четирите парада на алегоричните коли от папиемаше, които представят теми от политиката, културата и обществения живот. Очарованието на тези конструкции и на традиционните маски на карнавала в Путиняно се основава на оригиналността, финеса и деликатността на покритията от папиемаше – резултат от техника, която „школата на Путиняно“ е усъвършенствала и предавала от поколение на поколение.

Обработката на папиемаше е една от ключовите финални стъпки в дългия художествен процес. Производството започва с изработването на глинен модел, който определя формата и детайлите на бъдещата фигура. След това се създава гипсова отливка, действаща като негатив, в която се нанася папиемашето. Горещото гипсово лепило се излива върху глината, за да обгърне модела и да възпроизведе всички нюанси. След охлаждане отливката се отделя и започва нанасянето на папиемашето – вестникарска хартия, накисната в лепило от вода и брашно, която се полага на ленти върху предварително омаслената форма, за да не залепва.

След изсъхване изделието се подсилва с т.нар. „циментова хартия“, която му придава устойчивост и водоустойчивост, а накрая се боядисва с водоразтворими бои. Лекотата на материалите позволява създаването на големи конструкции с подвижни елементи, първоначално задвижвани ръчно чрез лостове. По-късно се въвеждат електромеханични механизми, а през последните години – електронни системи, управлявани от компютри, които координират движенията. Основната конструкция на колите е метална, а подготовката им отнема между три и четири месеца.

Сред майсторите на папиемаше, допринесли за престижа на карнавала, се откроява Армандо Генко.

От изданието през 2013 г. Фондацията на карнавала възлага на занаятчиите създаването на алегорични коли по обща тема – първоначално филмите на Федерико Фелини. През 2014 г. темата е музиката на Джузепе Верди. Традицията продължава и през следващите години с теми като „Седемте смъртни гряха“ (2015), „Разнообразие“ (2016), „Чудовища“ (2017), „Герои“ (2018), „Сатира и Либера“ (2019) и „Земята, видяна от Карнавала“ (2020).

Камбана на макароните Това е много древен обред, засвидетелстван и в други центрове на Южна Италия, който остава популярен до средата на XIX век, след което внезапно изчезва. В миналото, вечерта на Дебелия вторник, един час преди полунощ, камбаната на Църквата‑майка започвала бавно да отбива 365 удара – по един за всеки ден от годината – за да напомни на жителите на Путиняно, че времето на празненства и ексцесии е приключило и започва периодът на покаяние.

Традицията е възродена едва през 1997 г. и превърната в уличен фестивал благодарение на проучванията на проф. Пиетро Систо и усилията на Културната асоциация „Дзидзания“. На площад „Плебишито“, под църковния двор на Църквата‑майка, е поставена камбана от папиемаше, а чрез озвучителна система се възпроизвеждат записаните 365 камбанни удара. През шестдесетте минути преди полунощ присъстващите ядат макарони с доматен сос и наденица и танцуват, докато двама „служители“ поръсват главите им с щипка пепел – символично начало на Великите пости.

Фаринела Фаринела (на диалект от Бари: Farenèdde ) е типичната апулийска маска на карнавала в Путиняно. В съвременния си вид тя представя весел шегаджия, облечен в костюм от разноцветни кръпки и триъгълна шапка – символ на трите хълма, върху които е построен градът – като всеки ъгъл завършва с дрънкалка.

В миналото външният вид на маската е бил различен: дрехата е била в цветовете на града – червено и синьо – а триъгълната шапка е напомняла за трите хълма. Фаринела често е била изобразявана в акта на разделяне на куче и котка – алюзия за разногласията сред населението.

Името на маската произлиза от фаринела, традиционно местно ястие. Освен като персонаж, Фаринела е и заглавие на инструментална музикална пиеса – виртуозна и весела, типична за карнавалния период – написана и посветена от акордеониста от Путиняно маестро Бенедето Пиполи.

Вижте също

Пулия Путиняно Бал с маски Списък на италианските карнавали Италиански регионални маски Италиански фолклор

Външни препратки Официален уебсайт

Путиняно Путиняно