Империализъм (; ; ; – власт, господство) е създаването и поддържането на неравностойни икономически, културни и териториални взаимоотношения, обикновено между отделни държави и често под формата на империя, основани на превъзходство и подчинение. В последните 500 години това означава експанзионизъм и меркантилизъм или с други думи борба на дадено правителство за световна хегемония.Johnston, Ronald John (2000). The Dictionary of Human Geography (4th ed.). Wiley-Blackwell. p. 375. ISBN 0-631-20561-6. Исторически могат да се посочат Римска империя, Османска империя, Персийска империя, Руска империя и много други.The Empire that was Russia, Library of CongressBeissinger, Mark R. 2006 „Soviet Empire as 'Family Resemblance,'“ Slavic Review, 65 (2) 294 – 303; Dave, Bhavna. 2007 Kazakhstan: Ethnicity, language and power. Abingdon, New York: Routledge.Foreign Affairs, Vol. 32, No. 1, Oct., 1953 – Soviet Colonialism In Central Asia by Sir Olaf CaroeThe British Empire
Империализмът обикновено е автократичен и монолитен (с монолитна непроменяща се структура).John Rees, Imperialism: globalization, the state and war , International Socialism Journal 93, Winter 2001
С други думи това е властване над чужди страни и държави чрез насърчаване на имперските интереси. По същността си е агресивен и цели териториално разширяване и икономически облаги чрез установяване на власт на една държава над друга/и. Ленин описва империализма като „висш и последен стадий на капитализма“. През XXI век вместо империализъм, се появява едно ново понятие глобализъм (и съответно антиглобализъм), което означава, че е достигната фаза, при която борбата за сфери на влияние е достигнала етапа на равновесие на силите.
Общ преглед Империализмът се среща в историята на Япония, Асирийската империя, Китай, Римската империя, Древна Гърция, Византийската империя, Персийската империя, Османската империя, Древен Египет и Индия. Империализмът е в основата на завоеванията на Чингис хан по време на Монголската империя и други военни предводители. В Субсахарска Африка също има десетки империи преди европейската колониална епоха, например Етиопската империя, империята Ойо, Ашанти, империите Лунда и Мутапа. В американския континент преди Колумб също има големи империи – в Мезоамерика, като например тези на ацтеките и инките.
Великобритания, Франция, Холандия, Португалия и Испания развиват колониални империи в Африка, Азия и Америка. От 1870 г., по времето на засилването на колониалната експанзия от европейските държави и САЩ, терминът „империализъм“ практически съвпада с „колониализъм“ . Империализмът не само описва колониалните и териториалните политики, но също така икономическото и военно надмощие и влияние.
Макар че обикновено се използва да обозначи насилственото налагане на контрол на по-мощните чужди държави над слабите страни, или над завладяна територия, която преди това не е имала единно управление, империализъм понякога също така се използва да опише слабото или непряко политическо или икономическо влияние или контрол над по-слаби държави.„Imperialism.“ International Encyclopedia of the Social Sciences, 2nd edition. Ако влиянието на господстващата държава се усеща в социалния и културния живот (например „чужда“ музика, популярна сред младите хора), това може да бъде описано като културен империализъм.
„Империализмът е обект на морално порицание от страна на неговите критици, и по този начин терминът често се използва в международната пропаганда като пейоративен за експанзионистична и агресивна външна политика.“
Признаци на империализма появяване на монополи; обединение на производствения и банковия капитал във финансов капитал; завършило е териториалното разделение на света, което поражда войни за неговото преразпределение; възникване на олигархии; монополистични съюзи си поделят света.
Етимология Етимологически империализъм идва от латински (командвам) > (власт, господство). Но в европейските езици този термин идва от империя, и по-специално Римската империя. Като словосъчетание най-напред се среща през XVI векOxford English Dictionary online (subscription required), а първата му употреба в смисъл близък до съвременния датира от 1858 годинаImperialism (статия в academickids.com) – епохата на Pax BritannicaPax Britannica (статия в academickids.com), относително мирен етап на развитие, когато терминът е използван във връзка с критиката на Британската империя. П.Клейтън проследява следващата еволюция на значението на този термин: ако в 1858 г. той се асоциира с деспотизъм, то в 1881 г. се подразбира вече имперски дух, защита на имперските интересиClayton, P. Imperialism and colonialism. In Enemies and passing friends: settler ideologies in twentieth-century Ulster, Chap. 1, pages pp. 9 – 32. London: Pluto Press (1996). Еволюцията на термина от публицистично клише до научна категория завършва в 1902 година с монографията на Джон Хобсън „Империализмът“Hobson J.A.: Imperialism, A Study (1902) на www.marxists.org. На руски език думата империализъм в съвременното си значение се появява не по-късно от 1916 г., в работите на Ленин, и по-специално в „Империализмът като последен стадий на капитализма“Ленин В. И. Империализм, как высшая стадия капитализма на libbox.info.
Концепция Главната научна заслуга на Дж. Хобсън като автор на първия фундаментален труд на тема империализъм се състои в това, че систематизирайки по-рано публикуваните материали и оценки, той представя империализма като двойна категория. В основата ѝ, Хобсън поставя два взаимодействащи компонента – икономиката и политиката, пречупвайки ги през призмата на национализма. Това е отразено в структурата на работата му: Национализъм и империализъм Част I. Икономика на империализма I. Критерии за империализма II. Търговия и империализъм III. Империализъм и пренаселеност IV. Икономически паразити на империализма V. Империализъм и протекционизъм VI. Икономически корени на империализма VII. Финансова система на империализма
Част II. Политика на империализма I. Политическо значение на империализма II. Научна защита на империализма III. Нравствени и идеологически фактори на империализма IV. Империализмът и низшите раси V. Империализмът в Азия VI. Имперска федерация VII. Изводи
Епохата на империализма Епохата на империализма е период от време, започващ около 1870 г., когато модерните, сравнително развити страни поемат контрол над по-слабо развитите, колонизират ги или укрепват сферите си на влияние, за да разширят собствената си власт в даден район на света. Въпреки че тези практики съществуват в продължение на хиляди години, терминът „епоха на империализма“ обикновено се отнася за такива действия на Обединеното кралство, Френската колониална империя, Германия, Италия, Японската империя, САЩ и др. от началото на 18 до средата на 20 век, като например „Голямата игра“ в земите на Персия, „Надпреварата за Африка“ и „Политиката на отворените врати“ в Китай.
Идеите на империализма са представени първоначално от историците Джон Галахър и Роналд Робинсън през 19 век. Европейският империализъм по това време основно разширява сферите си на влияние и те отхвърлят идеята, че империализмът изисква официален юридически контрол от страна на дадено правителство над друга държава.
„По тяхно мнение, историците са хипнотизирани от бившите империи и картите на света с райони, оцветени в червено. По-голямата част от британската емиграция, търговия и капитали отиват в области, които са извън сферата на Британската империя. Ключът към мисълта на Робинсън и Галахър е идеята за империя, неофициална, ако е възможно, и официална, ако е необходимо.“.Louis, Wm. Roger. (1976) Imperialism page 4.
Преминаването на европейските сили към териториален империализъм е силно свързано с големите икономически ползи от използването на ресурсите на колониите, комбинирано с поемане на политически контрол – често чрез военни средства. Най-отбележим е примера на Британската империя, която използва политическата слабост на Империята на Великите моголи и, макар и военните действия да са важни в дадени моменти, икономическото и административното инкорпориране на местните елити е от решаващо значение. Въпреки че първоначално голям брой колонии са създадени за или са предмет на осигуряване на икономически печалби (най-вече през 17 и 18 век), Фийлдхаус предполага, че през 19 и 20 век, в места като Африка и Азия тази идея не е непременно валиднаPainter, J. & Jeffrey, A., 2009. Political Geography 2nd ed., Sage. pg.183 – 184:
„Съвременните империи не са изкуствено изградени икономически машини. Втората експанзия на Европа е сложен исторически процес, в който политическите, социалните и емоционалните сили в Европа и в периферията оказват по-голямо влияние, отколкото се смята за империализъм. Отделни колонии могат да обслужват икономически цели, но събирателно никоя империя няма каквато и да е дефинирана функция, икономическа или друга. Империите представляват само определена фаза от непрекъснато променящите се отношения на Европа с останалата част от света: аналогиите с индустриални системи или инвестиции в недвижими имоти са просто подвеждащи.“.Painter, J. & Jeffrey, A., 2009. Political Geography 2nd ed., Sage. pg.184
По време на този период, европейските търговци имат възможността „да бродят по океаните, да усвояват съответните излишъци от цял свят (понякога мирно, понякога с насилие) и да ги концентрират в Европа.“.Harvey, D., 2006. Spaces of Global Capitalism: A Theory of Uneven Geographical Development, Verso. pg. 91
Европейската експанзия се ускорява значително през 19 век. С цел снабдяване със суровини, Европа започва да ги внася от други страни. Европейците търсят суровини като багрила, памук, растителни масла и метални руди през океаните. Европа се превръща в производствения център на света.
Комуникациите напредват много по време на европейската експанзия. Въвеждането на железницата и телеграфа прави по-лесно общуването с други страни. Железопътната мрежа спомага за транспортирането на стоки и превозването на големи армии.
Заедно с навлизането на комуникациите, Европа продължава да развива военните си технологии. Химиците в Европа създават смъртоносни взривни вещества, които могат да бъдат използвани в битки и с напредъка на машините, успяват да създадат по-леки и по-евтини пушки. Оръдията също стават по-скорострелни и по-точни. До края на 19 век (1880-те години) картечницата навлиза като ефективно оръжие на бойното поле. Тази технология дава на европейските армии предимство пред противниците им, докато армиите на по-слабо развитите страни все още воюват с помощта на стрели, мечове, и кожени щитове.
Германия От първоначалната им родина в скандинавските страни и далечния север на Европа, германските племена се рапръскват в цяла Северна и Западна Европа през средния период на класическата античност, и в южната част на Европа, през в късната античност, завладявайки келтските и други народи. През 800 г., те формират Свещената Римска империя, първата немска империя. Въпреки това, за разлика от Китай, тук няма истинска системна приемственост от Западната Римска империя към германската ѝ наследничка, която е известна като „нито свещена, нито римска, нито империя“според Волтер, и в която съществуват множество по-малки държави в цялата автономна конфедерация. Макар че към 1000 г. германското завладяване на Централна, Западна и Южна Европа и Италия е пълно, с изключение на мюсюлманска Испания, това не е процес, еквивалентен на империята Хан и Германия остава до голяма степен концептуален термин, отнасящ се до неопределен район на Централна Европа.