Хаванският университет () е най-старото висше училище в Куба.

История Университетът е основан през 1728 г.Куба // Советская историческая энциклопедия / редколл., гл. ред. Е. М. Жуков. том 8. М., государственное научное издательство «Советская энциклопедия», 1965. с.214-241Куба // Большая Советская Энциклопедия / под ред. А. М. Прохорова. 3-е изд. Т.13. М., «Советская энциклопедия», 1973. стр.528-543Куба // Латинская Америка: энциклопедический справочник (в 2-х тт.) / гл. ред. В. В. Вольский. том 2. М., «Советская энциклопедия», 1982. стр.67-104Гаванский университет // Большой энциклопедический словарь (в 2-х тт.). / редколл., гл. ред. А. М. Прохоров. том 1. М., "Советская энциклопедия", 1991. стр.263Гаванский университет // Большой российский энциклопедический словарь. М., научное издательство "Большая Российская энциклопедия", 2006. стр.307 Първоначално той е с религиозна насоченост и се нарича „Real y Pontificia Universidad de San Gerónimo de la Habana“, което в превод от испански език означава Кралският и папски университет на Свети Херонимо.

През 18 век всички подобни институции, създадени с участието на испанците трябва да получат разрешение от монарха или папата, така че префиксите "Кралски" или "Папски" се появяват в имената на университетите. Разрешение за откриване на университета в Хавана е дадено от крал Филип V и папа Инокентий XIII.

Отначало тук се обучават духовници и служители на кралската администрация. През 1841 г. университетът става светска образователна институция и получава новото име „Real y Literaria Universidad de La Habana“.

През 1863 г. университетът е реорганизиран. След края на испанско-американската война от 1898 г. (в резултат на която Испания признава независимостта на Куба) учебното заведение е преименувано на „Universidad Nacional“.

Първоначално университетът се намира в Стара Хавана в квартал Вила де Сан Кристобал, а на 1 май 1902 г. се премества в нова сграда, която се намира в квартал Ведадо. Тържествеността и величието на сградата се придават от големите ѝ размери, както и от архитектурни елементи, изпълнени в неокласически стил. Интериорът на университета, проектиран от Армандо Менокал е украсен със седем фрески, които символизират медицина, изкуство, мислене, хуманитарни науки, литература и право.

Пред главния вход има бронзова статуя на Алма Матер. Фигурата, създадена през 1919 г. е от художника Марио Корбел и моделирана от Фелисиана „Чана“ Вилалон, 16-годишната дъщеря на Хосе Рамон Вилалон Санчес, професор по аналитична математика в Университета на Хавана. „Чана“ се омъжва за далечен роднина на Армандо Менокал, Хуан Мануел Менокал, професор по право. Фидел Кастро учи с последния, когато е преподавал в университета. Внучката на „Чана“ и Хуан Мануел Менокал, Мария Роса Менокал днес е известен писател и директор на Хуманитарния център на Йейл.

На 10 март 1952 г. в резултат на държавен преврат, Фулхенсио Батиста идва на власт в Куба и университетът става център на антиправителствени протести. По заповед на Батиста, университетът е затворен, а сградите му са окупирани от полиция, въоръжени с автомати.Полиция заняла Гаванский университет // Куба: фотоальбом / сост. В. П. Весенский, отв. ред. О. Т. Дарусенков. М., "Планета", 1979. стр.57

След победата на Кубинската революция през януари 1959 г. университетът възобновява работа. От началото на 60-те години започва научно сътрудничество със СССР и други социалистически страни. 1961 г. е обявена за „година на образованието“, увеличават се средствата за образование и наука и започва създаването на нови центрове за висше образование.

Поради необходимостта от увеличаване на мащаба на подготовка на специалисти по технически специалности, през 1960 – 1962 г. университетът е реорганизиран. През 1973 г. Университетът на Хавана има два клона (в градовете Никаро и Моа).

През 1977 г. в университета работят над 3000 преподаватели и 53 700 студенти.

През 1979 г. университетът има 9 факултета: биология, география, психология, физика и математика, химия, икономика, философски и исторически факултет, юридически факултет и подготвителен факултет. Освен това университетът включва 24 изследователски института, 22 училища и библиотека.

На 5 септември 1984 г. е открит Факултетът по журналистика.Inauguran hoy la Facultad de Periodismo de la Universidad de La Habana // газета "Granma" от 5 сентября 1984 стр.3

През 1988 – 1995 г. Около 16 000 студенти са учили в университета.

Структура

Университетът на Хавана има 14 факултета. Обучението се извършва по 25 различни специалности.

Факултети:

Биологичен; Фармацевтични и хранителни продукти; Физически; Географски; Математика и компютърни науки; Психологически; Химически; Изкуство и литература; Комуникации; право; Философия и история; Икономически; туризъм; Счетоводство и финанси.

Университетът на Хавана също предоставя възможности за дистанционно обучение.

Университетът разполага с библиотека (една от най-големите научни библиотеки в страната).

Университетът издава научното списание „Universidad de la Habana“ и бюлетина „Boletin Universitario“.

Известни преподаватели и студенти

Студенти Фидел Кастро – революционен и политически деец, командир, лидер на Куба. През 1950 г. завършва Юридическия факултет на Университета в Хавана, след това аспирантура; Раул Кастро – брат на Фидел Кастро. председател на Държавния съвет и Министерски съвет; Хосе Лесама Лима – поет, прозаик, есеист. Завършва университета през 1938 г.; Хосе Мануел Поведа – поет и преводач, един от пионерите на „кубинския негризъм“. Емилио Портуондо – министър-председател на Куба, министър на земеделието и посланик на Куба в Европа. Завършва университета през 1919 г.; Хосе Мария Ередия – поет и общественик, един от основоположниците на романтизма в литературата на Латинска Америка.

Преподаватели Петър Пашов – езиковед. Рикардо Бофил – професор по философия, политически активист и дисидент. Юсниер Виера – професор по числени анализи във Факултета по математика и компютърни науки (2005 – 2007), кубинско-американски математик, феноменален калкулатор, световен рекордьор в областта на устното изчисляване на календара.

Почетни доктори на науките Анатолий Логунов – съветски и руски физик-теоретик. Ректор на Московския държавен университет.

Източници

Категория:Университети Категория:Хавана