Кунѝца да Ромàно (; * 1198, † сл. 1279) е италианска благородничка, дъщеря на Ецелино II да Романо и сестра на Ецелино III и на Алберико да Романо.
Биография
Младост Биографията ѝ ни е известна не толкова от оскъдните исторически документи, колкото от летописите и литературните извори, но те не могат да се считат за напълно достоверни. Основните източници са Cronica in factis et circa facta Marchiae Trivixanae от Роладино да Падова и Chronica dominorum Ecelini et Alberici fratrum de Romano от Джералдо Мауризио от Виченца, и двете свързани със събитията в съответните градове през периода на Ецелино. Нейните любовни връзки се споменават с ирония в тенсоните на трубадурите Жофре Рефорза дьо Третс, Юк дьо Сен Серк и Жоане д'Албюсон, докато Пейре Гийем дьо Лузерна и Сордело да Гойто са солидарни с нея.
Куница е най-малкото дете на Ецелино II да Романо и Аделаида дели Алберти и вероятно е родена през 1198 г. Името ѝ е италианизираната форма на Кюнеке (долнонемска форма за Кунигунда).
Родителите ѝ се женят около 1188 г. след отказа на Ецелино от третата му съпруга Чечилия д'Абано, изнасилена за отмъщение от Герардо да Кампосампиеро, понеже първоначално той е бил сгоден за нея, но бащата на Ецелино II успява да убеди настойника ѝ да я омъжат за сина му. Аделаида е дъщеря на Алберто IV от графовете на Прато и Мангона, с прякор „Яростните графове“.
Нищо не се знае за детството на Куница или къде е родена, дали в бащините ѝ владения на Онара или Романо. Освен братята си Ецелино и Алберико Куница тя има три сестри - Палма Новела, София и Имилия (или Емилия), и три полусестри - Палма, Агнезе и Аделазия от предишни бракове и връзки на баща ѝ.
Наследство и брачна политика във Венето през 13 век
Както във всички италиански благороднически семейства от онова време семейното богатство се разпределя чрез кръвни или брачни връзки. Децата на благородника обикновено получават братство, тоест поравно разделено наследство. От баща си през 1223 г. Ецелино III получава братство върху огромните владения заедно с брат си Алберико, докато Куница получава 3000 венециански лири, които да бъдат използвани като зестра. Следователно има промяна в политиките за наследяване, от по-патриархален характер в сравнение с предишното поколение, което е познавало велики наследници като Чечилия д'Абано и Сперонела Далезмани. Жената е можела да има достъп до част от зестрата си след смъртта на съпруга си, но няма доказателства, че Куница е възстановила средствата от зестрата си след второто си вдовство.
След като получава своя дял от наследството, Ецелино III работи както във военно отношение, така и чрез хитра брачна политика, за да увеличи влиянието си във Венето. През 1249 г. той затваря трима членове на фамилията Далезмани, на теория най-доверените му съюзници, тъй като тримата падуански благородници всъщност са организирали тайно брака между Куница и граф Рицардо да Сан Бонифачо от Верона, заклетият враг на Ецелино. За последния съюзът е еквивалентен на обявяване на война и докато е жив, да Романо продължава да използва брака и като повод за война – метод, смятан за определено неортодоксален за времето.
Първи брак и отвличане от Сордело Знае се със сигурност, че през 1222 г., по време на подеста Гулиелмо Амато, 24-годишната Куница се омъжва за 32-годишния граф Рицардо да Сан Бонифачо, син на Бонифачо, от семейството на графовете на Верона. Бракът е част от политиката на Ецелино II, който възнамерява да подобри отношенията със съперничещото семейство и същевременно да въведе своето в обществения живот на Верона. Неслучайно почти по същото време нейният брат Ецелино III се жени за сестрата на Рицардо Дзилия. Година по-рано другият им брат Алберико се жени за благородничката от Виченца Беатриче, за да консолидира позицията си в града, чиито територии са част от неговата братска територия. Следователно може да се съзре умелото ръководство на стария Ецелино II, на път да се оттегли в религиозния живот, за поставянето на братята да Романо на преден план на регионалната политическа сцена.
За съжаление скоро напрежението между двете семейства нараства отново поради съюза между Сан Бонифачо и Есте – семейство, което е политически противопоставено на семейство Да Романо. Да Романо продължават да подкрепят сем. Монтеки срещу pars Comitum водени от Сан Бонифачо. Следователно както Ецелино, така и баща му преценяват, че Куница е в опасност да стане заложница в къщата на Рицардо и решават по взаимно съгласие да възложат на трубадура Сордело да Гойто да я отвлече и да я върне на безопасно място в двора на баща ѝ. Според Джироламо Бискаро събитието трябва да се постави между втората половина на 1222 г. и края на 1223 г., докато Фернандо Колети го датира през 1226 г., въпреки че през 1225 г. Куница вече е до етърва си Дзилия в Тревизо и Одерцо, при родното ѝ семейство. Със сигурност през 1226 г., когато Ецелино III става кмет на Верона и се възползва от възможността да изгони девер си Рицардо, може да се каже, че съюзът между двамата съпрузи е де факто прекъснат.
Според vida A Сордело се влюбва в Куница за забавление и тя в него, още когато двамата живеят в двора на Сан Бонифачо във Верона, но връзката им остава платонична по природа и съответства на концепцията за куртоазната любов. Доказателство за това е партимен между Сордело и Гийем дьо ла Тор - Uns amics et un amia, където двамата събеседници съдят съответно Аделаида ди Виадана и Куница. Във vida B обаче Сордело, описан като голям любовник, фалшив и измамник към жените и господата, при които живее, ухажва и съблазнява Куница, която е страстна жена, привлечена от авантюрите, така че не е изключено след бягството отношенията им да са се конкретизирали, както твърди и Роландино.
Отвличането на Куница предизвиква огромна сензация, подсилена от трубадурите: повече или по-малко завоалирани препратки към тази афера се съдържат в творбата на Жофре Рефорза дьо Третс Dui cavalier ioglar mi dizon mal, в творбата на Пейре Бремон Рика Нова En la mar major sui e d'estiu e d'invern и в Lo bels terminis m'agenssa и Tant fort m'agrat del termini novel, в творбата на Гране и Бертран д'Аламано Pos anc no us valc amors, senhe N Bertran, в която обаче се споменава повече репутацията на Сордело като Дон Жуан, със сигурност нараснала от епизода на отвличането на Куница.
Междувременно Куница има син от съпруга си, наречен Леоизио или Лудовико, който обаче трябва да остави във Верона, когато Сордело я отвлича. Раздялата между майката и детето, колкото и да е болезнена, е практика по това време както в случаите на анулиране на брака, така и при вдовство, за да се гарантира стабилността и произхода на семейството на съпруга. Освен това не може да се изключи, че Сан Бонифачо не биха се поколебали да отстоят родителската си власт над детето, дори със сила – проблем, който да Романо искат да избегнат, като се има предвид, че те тайно са отвели Куница и че никога не поискват официално анулирането на брака.
След отвличането на съпругата му Рицардо продължава съюза си със сем. Есте в противовес на амбициите на бившия си девер: през 1230 и 1231 г. той е затворен от Ецелино III за това, че атакува неговата крепост в Лониго в района на Виченца. След несигурния мир от Пакуара (1233 г.) Сан Бонифачо се оказва във все по-политическа изолация във Верона, където Ецелино III и сем. Монтеки вече твърдо държат властта. През 1237 г. Рицардо отново е кмет на Мантуа и за кратко се помирява с Фридрих II, но през юни 1239 г., в момента на най-големите усилия на императора да утвърди властта си в Северна Италия, той е прогонен от Верона и активите му също са конфискувани като маркизите на Есте и цялата гвелфска партия.
Междувременно синът на Куница Леоизио наследява графската титла през 1237 г., както и контрола над замъка Сан Бонифачо. През 1243 г. младият граф се оказва обсаден от собствения си вуйчо, лично командващ армията на Верона. Според хрониките на Роландино Ецелино III по този повод се отнася към племенника си с много „familiaritas et dilectio“ и го призовава да бъде благоразумен. Ако се предаде, да Романо се заклева да му даде разрешение, за да се събере отново с баща му и да продължи да притежава движимото му имущество. Вероятно усещайки невъзможността да се защити отвъд крепостта, Леоизио приема предложението на вуйчо си и му предаде замъка, който веднага е щателно разрушен от Ецелино. След като се присъединява към баща си Рицардо в Мантуа, Леоизио следва съдбата му до смъртта си през 1252 г. и продължава да служи за военен за гвелфите в съюз с фамилията Есте.
Връзка с Бонио да Тревизо и втори брак Любовната история между Сордело да Гойто и Куница е краткотрайна: според la vida A Ецелино III побързва да прогони трубадура от двора си, за да запази репутацията на дома си и на сестра си, вече компрометирана със скандалното ѝ отвличане. Освен това Сордело е от по-нисък ранг от рода да Романо и следователно връзката му с един от техните представители е възприемана като опит за социално изкачване от мантуанския трубадур.
Vida B разказва за още един скандал, довел до отстраняването на Сордело от Тревизанската марка. След като изоставят Верона, двамата бегълци първоначално намират убежище в замъка на Ецелино в Одерцо, а оттам преминават към близкия замък Левада недалеч от Понте ди Пиаве, на границата на територията на Ченеда, близо до Енрико и неговите синове Гулиелмо и Валпертино от Страсо, приятели на семейство да Романо: тук Сордело се влюбва в Ота, дъщерята на Енрико, и се жени тайно за нея. Едва в този момент, според vida-та, заплашен от сем. Страсо и от роднините на графа на Сан Бонифачо, Сордело намира убежище при Ецелино, следователно около 1227 г., когато да Романо, напускайки службата на кмет на Верона, се установява в столица на марката своя двор. Присъствието на мантуанския трубадур в Тревизо се потвърждава в поетичния дебат с Пейре Бремон Рика Нова в сервентзата En la mar majo. Въпреки това между 1228 и 1229 г., поради натиска на Страсо върху техния съюзник и може би усещането, че те вече не са в благоволението на самия Ецелино, със сигурност раздразнен от по-малко почтената сянка, хвърлена върху семейството му поради връзката на трубадура със сестрата Сордело е принуден да бяга в Прованс в двора на граф Раймон Беренгер IV, придружен от славата си на поет, но още повече като придворен и Дон Жуан. Това му заминаване се потвърждава още веднъж от Пейре Бремон, според когото Сордело е трябвало да избяга от Италия поради „смела“ постъпка, намеквайки или за отвличането на Куница, или за тайната сватба с Ота ди Страсо.
Вторият епизод, в който главният герой е Куница, също се развива през тези години и който е отразен в някои трубадурски творби. Нетърпелива към перспективата за други брачни съюзи, тя междувременно взима Бонио от Тревизо за свой любовник, когото Джироламо Бискаро идентифицира с Енрико да Бонио, син на Джовани и брат на Леонардо да Бонио. Енрико фигурира в поредица от актове от 1213 до 1221 г. с титлата „judex“ и с функциите на прокурор на комуната и консул-съдия на курията на подеста. През 1221 г. името му се появява в списъка на гражданите, които се заклеват в проповедта да спазват присъдите и предписанията, които легатът Уголино ще произнесе в споровете на Комуната срещу патриарха на Аквилея и епископа на Фелтре и Белуно. Когато той и Куница се срещат, Енрико вече има два брака зад гърба си и сключва трети с Чечилия; той е баща на много деца, както и притежател на значително богатство.