Наградата „Стрега“ () е водеща италианска литературна награда, присъждана ежегодно за художествена книга, издадена в Италия между 1 март на предходната година и 28 февруари на текущата година.
Произход и развитие
Наградата е учредена в Рим през 1947 г. от писателката Мария Белончи и Гуидо Алберти, собственик на компанията, произвеждаща ликьора „Стрега“, който дава името на наградата и е свързан с местните легенди за магьосничество в Беневенто, датиращи от Класическата древност. След Втората световна война наградата се утвърждава като важен фактор в обновяването на италианския културен живот, пострадал от повече от две десетилетия фашистка диктатура и от военния конфликт. Първият носител през 1947 г е Енио Флаяно с романа Tempo di uccidere („Време за убиване“).
Към 2025 г. тринадесет жени са носителки на наградата: първата е Елса Моранте (1957), последвана от Наталия Гинзбург (1963), Анна Мария Ортезе (1967), Лала Романо (1969), Фауста Чаленте (1976), Мария Белончи (1986), Мариатереза Ди Лаша (1995), Дача Мараини (1999), Маргарет Мацантини (2002), Мелания Мадзуко (2003), Елена Янечек (2018), Ада Д'Адамо (2023) и Донатела Ди Пиетрантонио (2024). До същата година шестдесет и пет мъже са били отличени. Разделението по пол сред финалистите и лауреатите често поражда полемики и анализи, свързани с трудностите пред утвърждаването на писателките.
Паоло Волпони е първият автор, спечелил наградата два пъти – през 1965 г. с La macchina mondiale и през 1991 г. с La strada per Roma. През 2020 г. Сандро Веронези също получава отличието за втори път с Il colibrì, след първата си победа през 2006 г. с Caos calmo.
Сред отличените произведения има заглавия, превърнали се в ключови за съвременната литература, като „Името на розата“ от Умберто Еко, продадена в 50 млн. екземпляра по света, и „Гепардът“ от Джузепе Томази ди Лампедуза, смятан за класика на италианската литература.
До изданието през 2021 г. наградата се присъжда ежегодно на един автор, тъй като при окончателното преброяване никога не е имало равенство в гласовете. През 2006 г. наред с Caos calmo на Сандро Веронези почетна награда „Стрега“, извън конкурсната надпревара, получава и Конституцията на Италианската република; отличието е прието от почетния президент Оскар Луиджи Скалфаро.
Начини за награждаване Механизмът на награждаването предвижда победителят да бъде избран от жури от четиристотин културни дейци, сред които и бивши лауреати. Членовете на журито, наричани „Неделни приятели“ по деня на първите им срещи, могат да номинират едно произведение със съгласието на автора, придружено от кратко критично становище.
В конкурса могат да участват до 12 творби. При по-голям брой предложения Управителният комитет определя дванадесетте допуснати произведения с решение, което не подлежи на обжалване. Последваща селекция, обикновено през юни, определя петте финалисти. В осем издания (1953, 1960, 1961, 1963, 1979, 1986, 1999, 2020 и 2024) към финалистите е добавяна шеста книга, тъй като регламентът изисква сред тях да има поне едно произведение, издадено от средно или малко издателство.I finalisti del Premio Strega 2020 e il vincitore del Premio Strega Giovani 2020 През 2022 г. за първи път финалистите са седем – двама автори си поделят петото място, а сред финалистите присъства и роман от средно или малко издателство.
Окончателното гласуване, което определя печелившата творба, се провежда в първия четвъртък на юли в нимфеума на Националния етруски музей на Вила „Джулия“ в Рим и се излъчва на живо по Rai. Единственото изключение е през 2016 г., когато по повод 70-ото издание церемонията се състои на 8 юли (първия петък на месеца) в Аудиториум „Парк на музиката“, също в Рим.
Определянето на победителя понякога поражда спорове в културните и издателските среди в Италия, което допринася за засиления обществен интерес към наградата.
Лауреати По-долу са всички книги, участващи във финала на наградата, и книгите победителки.Fonte: Финалистите са изброени по реда на второто и последното гласуване, от второ до пето място. ИзданиеГодинаПобедителТворбаДруги финалистиI1947Енио ФлаяноTempo di uccidereЛиберо Биджарети, Il villino Джана Манцини, Forte come un leone Джузепе Берто, Il cielo è rossoКорадо Алваро, L'età breveII1948Винченцо КардарелиVilla TarantolaАнна Банти, Artemisia Джино Де Санктис, Viaggio di ritornoЧезаре Павезе, Il compagno Джузепе Берто, Le opere di DioIII1949Джовани Батиста АнджолетиLa memoriaЧезаре Павезе, Prima che il gallo canti Микеле Приско, La provincia addormentata Камило Збарбаро, Trucioli Джузепе Раймонди, Giuseppe in ItaliaIV1950Чезаре ПавезеLa bella estateФлора Волпини, La fiorentina Никола Лизи, La nuova Tebaide Кончето Маркези, Il libro di Tersite Курцио Малапарте, La pelleV1951Корадо АлвароQuasi una vitaМарио Солдати, A cena col commendatore Карло Леви, L'orologio Алберто Моравия, Il conformista Доменико Реа, Gesù, fate luceVI1952Алберто МоравияI raccontiКарло Емилио Гада, Il primo libro delle favole Паоло Монели, Morte del diplomatico Ерколе Пати, Il punto deboleИтало Калвино, Il visconte dimezzatoVII1953Масимо БонтемпелиL'amante fedeleДжана Манцини, Animali sacri e profani Карло Емилио Гада, Novelle dal ducato in fiamme Марио Тобино, Le libere donne di MaglianoКарло Бернари, Vesuvio e pane Джорджо Басани, La passeggiata prima di cenaVIII1954Марио СолдатиLe lettere da CapriЕрколе Пати, Giovannino Карло Касола, Il taglio del boscoДино Будзати, Il crollo della Baliverna Родолфо де Матеи, Labirinto romanoIX1955Джовани КомисоUn gatto attraversa la stradaДарио Чеки, Tiziano Джузепе Деси, I passeri