Партията за арабско социалистическо възраждане (), накратко наричана БААС (букв. „възраждане“), е арабска социалистическа партия, основана в сирийската столица Дамаск в началото на 40-те години на XX век.
Основаване През 1932 година в Сирия е учредена „Лигата за национално действие“ от представители на дребната буржоазия, съставена предимно от търговци, преподаватели, активисти, силно белязани от дейността на старите тайни общества, като „ал-Фатат“, „ал-Ахд“ и „ал-Кахтания“. Поради разногласия между членовете на Лигата тя се разпада през 1939 г. Това създава предпоставки и през 1940 г. в Дамаск е основана партия БААС. Основателите на партията са сириецът християнин Мишел Афлак и мюсюлманинът сунит Саллах ад-Дин ал-Битари. Панарабските идеи на Афлак, съчетани със социалистическите му разбирания, предначертават пътя на създадената от него идеология на Партията за арабско възраждане. С течение на времето се сформират две крила на партията – сирийско и иракско.
Първоначалната идея на арабската социалистическа партия БААС е светско арабско националистично движение, което да работи в посока обединението на всички арабски държави в една, и така успешно да се противопоставят на западния колониализъм, силно разпространен в региона по това време. На арабски думата بعث означава „възраждане“, „възобновление“ и действително, партията поставя началото на арабския наднационален панарабски национализъм. Макар че възниква в Сирия, баасистката партия има клонове в няколко арабски държави, като най-силно разпространение тя има в Сирия и Ирак.
Скоро след основаването си, партията започва да претендира за ръководна политическа роля в целия арабски свят. Нейният девиз е „Единство, свобода, социализъм“ – лозунг, станал изключително популярен в арабския свят. Този девиз се тълкува в духа на единството на арабските страни и е предпоставка за следващите два етапа – политическото и икономическо освобождение от Запада и изграждането на баасистко икономическо общество. Втората част от девиза е „единна арабска нация с вечна мисия“, която внася в понятието „арабска нация“ специален извисен смисъл.
През юли 1943 година по време на парламентарните избори в Сирия започва оформянето на основните идеи на баасистката доктрина. В този начален етап на развитие на партията социализмът не се споменава като неин основен принцип. Ранната баасистка идея по-скоро се доближава до либералния национализъм. Основателите на партията вярват, подобно на либералните националисти, че свободата и единството представляват необходимите условия за справедливост и прогрес. Още от първия конгрес на новата партия обаче възниква вътрешно противоречие между консервативните либерални националисти и защитниците на сравнително радикалните за времето си идеи за социалистическа трансформация. По-късно БААС се разграничава от либералната националистическа партия, обособявайки собствена програма.
През 1947 година в Дамаск по време на първия конгрес на БААС Мишел Афлак е обявен за ръководител и основател на партията, а Саллах ад-Дин ал-Битари, Джалал ас-Саид и Уахиб ал-Ганим са обявени за част от ръководството. Освен силен антиколониализъм и национализъм, основателите подчертават и антикомунистическия характер на новата партия. Баасистките националисти отричат комунистическата идея не заради атеистичния ѝ характер, а заради „интернационалния“ ѝ характер, т.е. комунистическите партии са по модел на европейските партии и се отдалечават от арабския национализъм.
Факт, произхождащ от характерната за партията идея за арабско единство, е, че партията е създадена да управлява на панарабско ниво, като обединяващото звено трябва да бъде сирийският клон (т.нар. Националното управление), управляващо от своя страна всички останали клонове. В програмата на БААС, нейните основатели залагат на много радикални реформи – национализиране на чужди компании, банки, едрата промишленост и транспорта, държавен контрол над външната и вътрешната търговия, индустриализация, възвръщане на икономическите ресурси на арабските земи на „арабската нация“; забрана на експлоатацията и др.
Организационни нива Структурата на БААС представлява една политическа организация, изградена на принципа на клетката. Линията на йерархията в партията върви от горе надолу. На членовете е забранено да установяват контакти между групите, намиращи се на едно и също ниво; всеки контакт трябва да премине през по-високо ниво на контрол. Тази система прави действията на партията донякъде тромави, но от друга страна предотвратява създаването на фракции. Разделянето на членовете на партията чрез такава система може да доведе до това, че те дори да не се познават помежду си. От най-ниското организационно ниво (отделната клетка) до най-високото – националното управление, партията се дели на следните подразделения:
Партийна клетка Основната организационна единица на партията е т.нар. партийна „клетка“ (кръг), съставена от три до седем члена. Има два вида клетки – с членове и с поддръжници. Поддръжниците са известни още като кандидат-членове, на които постепенно се обяснява системата на работа, без да им се дават привилегии на членове и без да им се разкрива в дълбочина партийният апарат. Въпреки това те са длъжни да спазват всички заповеди, предадени им от пълноправните членове. Това се прави с цел „пресяване“, обучение и наблюдение на новите кадри. Всяка отделната клетка работи на местно ниво.
Партийната „дивизия“ Партийната дивизия се състои от две до седем клетки, контролирани от „дивизионен ръководител“. Подобни структури се появяват при бюрокрацията и войската, където се извършва скрит контрол върху публичното ръководство.
Партийната „секция“ Партийната секция, която се състои от две до пет дивизии, служи на по-високо градско ниво.
Клонове Клоновете стоят над секциите в йерархията, като обхващат минимум две секции, и работят на провинциално ниво.
Регионален конгрес Ролята на „Регионалния конгрес“, който обединява всички клонове, е да избира регионалното управление, което от своя страна е ядрото на партията и най-върховният механизъм. Регион (قُطر) според партията БААС, която отказва да признае наличието на отделни арабски държави в името на единното арабско отечество, е арабска държава, като Сирия, Ирак или Ливан например. „Националното управление“ на партията стои над всички други подразделения. До 1960 г. то е най-върховното звено, определящо правителствената политика. От 1966 г. след конфликт между сирийския и иракския клон на партията съществуват две национални управления.
Устав Първият устав и програма на партията „Социалистическо арабско възраждане“ са приети на първия конгрес на партията в Дамаск през 1947 година.
В устава са заложени следните принципи и разбирания: Личната свобода, свободата на словото, вярата, убежденията и правата на всеки гражданин трябва да бъдат зачитани и уважавани в името на растежа и развитието на арабската нация; Всеобщите арабски интереси стоят над всички останали; Базата на лидерите на партията се намира в Дамаск, но може да бъде преместена, ако националните интереси наложат това; Свободата и единството на арабската нация са основни принципи, към които всички трябва да се стремят в името на това, арабската идентичност да има своето място в човешката история; Партията вярва, че социализмът е необходимост, произлизаща от самото сърце на арабския национализъм, защото е единственият и идеален социален ред, чрез който арабската нация може да разгърне пълния си потенциал и да постигне продължителен морален и икономически растеж; Суверенитетът на арабското отечество принадлежи на нацията, затова партията пряко разчита на хората; Партията на социалистическото арабско възраждане е революционна партия, която вярва, че основните ѝ цели, а именно възобновяването на арабския национализъм и построяването на социализма, не могат да бъдат постигнати без революция и борба за: премахването на чуждия империализъм, за да бъде Арабското отечество напълно освободено; обединението на всички араби в единно арабско отечество; премахването на съществуващата корупционна власт, което ще обхване всички сфери на живота – интелектуална, икономическа, социална и политическа;
Уставът точно дефинира границите на арабското отечество, официалния език (арабски), флага и кой човек е арабин (този, който говори арабски език, живее или иска да живее на арабска територия и счита себе си за арабин).
Конституция Конституцията на баасистката партия се опира на три основни принципа:
Арабското отечество е неделимо политическо и икономическо единство и животът на една арабска страна, напълно изолиран в политически, икономически и културен план от останалите, е невъзможен. Арабската нация е едно културно единство и всички различия, които могат да възникнат, са случайни и ще се разсеят със събуждането на арабското самосъзнание. Арабското отечество е зад арабите и само те имат правото да управляват своите дела, да разполагат със своите богатства и да ръководят своята съдба.
Тези три основни принципа лежат в устава на партията.
Принципи
Общите принципи на партия БААС могат да бъдат резюмирани в няколко цитата: Арабската партия БААС е национална партия. Тя вярва, че национализмът е жива и вечна реалност… Националната идея, към която апелира партията, е свързана с волята на арабския народ за освобождение и обединение; Арабската партия БААС е социалистическа партия. Тя е убедена, че социализмът е необходимост, която произтича от самите дълбини на арабския национализъм; Арабската партия БААС е народна партия. Тя вярва, че суверенитетът принадлежи на народа, който е единствен източник на всяка власт. Тя е убедена, че ценността на държавата зависи от волята на масите; Арабската родина е тази част от земята, която е населена от арабска нация и която се простира между планините Таурус, възвишенията Пошт-и—Кух, залива Басра, Арабско море, планините на Етиопия, Сахара, Атлантическиокеан и Средиземно море.
БААС в Сирия 1963 – 2000 г. Баасистите идват на власт в Сирия на 8 март 1963 г. след военен преврат. Последвалите национализация на банки и различни компании и въвеждането на закон за ограничаване на частната собственост, водят до размирици в големите градове, което от своя страна води до разцепление между самите членове на партията на умерени и крайни. Конфликтът достига своя връх, когато през февруари 1966 г. генерал Салех Джадид става президент, с подкрепата на началника на военновъздушните сили Хафез ал-Асад. Много от умерените баасисти са арестувани, включително и Мишел Афлак. Въведена е контролирана икономика, а включването на комунистите във властта предизвиква още недоволство и демонстрации през 1967 г., потушени с полицейска сила.
Постепенно започват да се водят вътрешни борби за надмощие между Салах Джадид и Хафез ал-Асад. Подкрепен от войската, през 1970 г. ал-Асад взима надмощие като арестува водещите си конкуренти. За да подсигури позициите си, той свиква единадесети национален конгрес на баасистката партия в Дамаск през 1971 година. По време на конгреса Хафез ал-Асад е избран за главен секретар на партията, а политиката му е обявена за „възобновяваща“ партията, която я възвръща към линия на национализъм, с цел общоарабско обединение. Този конгрес се оказва последната стъпка към тоталния упадък на началната баасистка партия. Идеите и принципите, въведени в началото, се размиват заради стремежа на повечето лидери към надмощие и пренебрегването на основните ѝ цели, за сметка на политически игри.