Георги Любенов (юрист)

Георги Иванов Любенов (1890 – 1964) е български юрист, професор по международно право в Берлинския университет „Фридрих-Вилхелм“ (днес Хумболтов университет на Берлин). Той преподава и в други университети в Германия и Франция, чете лекции и по философия на правото. Член е на секция „Правни науки“ към Съюза на учените в България.

Биография Семейството на Георги Любенов Георги Любенов е роден в Брезник. Родоначалникът на фамилията Любен Ангелов (? – около 1862) се преселва от региона между Пирот и Ниш след потушаването на въстанието на българите в Северозападна БългарияБрезник и Брезнишко, София: Вулкан 4, 2005, избухнало през 1841 г. Търгувал е с колониални стоки от Западна Европа, внос от Марсилия. Убит е поради проявявано непокорство пред османските власти. Иван Любенов Ангелов (1852 – 1943), бащата на Георги Любенов, завършва класното училище в Брезник при Димитър Тонджаров (1825 – 1876), един от малкото възрожденски просветители с висше образование. През 1874 г. Иван Любенов постъпва като отговорник на склад при белгийски инженери (там се запознава с Иван Вазов, който по онова време е преводач), организиращи строежа на жп линия Перник – Кюстендил – Скопие, но проектът е изоставен. След Освобождението на България Иван Любенов открива първата книжарница в родния си град. Мара Любенова (1862 – 1929), майката на Георги Любенов, завършва класното училище в Брезник и курса за начални учители, които да преподават в Граово. Тя е съоснователка на Женското благотворително дружество „Зорница“ (по-късно „Зора“). Брат ѝ Илия Дортолов (? – след 1913) през Руско-турската война (1877 – 1878) участва в делегацията до руския велик княз Николай Николаевич, която успява да издейства оставането на Брезник, Трън и Цариброд в пределите на Княжество България. Той е народен представител от Демократическата партия, инициатор за сформиране на местни комитети „Единство“ в западните български земи.

Младост

Георги Любенов завършва Втора софийска мъжка гимназия и Юридическия факултет в Софийския университет. Докато учи, работи при Иван Вазов – преписва ръкописите му, за да бъдат предадени за печат (спомените си описва в мемоарната книга „Вазов и един юноша”Любенов, Георги. Вазов и един юноша. Спомени, София: Български писател, 1959). Като коректор в „Командитно издателско дружество Ал. Паскалев и С-ие“ се запознава и дружи с Пейо Яворов (след опита му за самоубийство е сред придружителите му), Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков, Чудомир и др. През Балканската война (1912 – 1913) е доброволец – санитар по време на Одринската битка (март 1913), придружава санитарни обози до Дедеагач (дн. Александруполис, Гърция) и Узункюпрю (дн. в европейска Турция). През Първата световна война (1914 – 1918) е офицер. Участва във военните действия на Добруджанския фронт (1916) и на Южния фронт (1917 – 1918)Личен архив на Дора Младенова, дългогодишен редактор в НИЦ „Българска енциклопедия“ при БАН. След войната е съдия в Дупница, но неспазването на законите, налагано от политическите режими, става причина да напусне.

Научна и обществена дейност

В началото на 20-те г. Георги Любенов заминава за Гьотинген, Германия. Там получава научната степен „доктор по философия“ с „Политически партии и парламентаризъм” (1927 г.)Любенов, Георги. Политически партии и парламентаризъм, София: Печатница Б. А. Кожухаров, 1927). Докторският му труд, издаден на български език, се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (до 1989 г. е в Спецфонда на Народната библиотека, в който книгите са с ограничен достъп) и в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“http://libsu.uni-sofia.bg:81/UB/. В началото на 30-те г. е асистент на проф. фон Хипел в Берлинския университ „Фридрих-Вилхелм“, после доцент и професор в същия университет. Преподава и в университетите в Гьотинген, Грайфсвалд, Фрайбург, в Париж и Гренобъл, чете лекции в Белгия и Нидерландия, представител (30-те г. на 20 в.) на България в Постоянната палата за международно правосъдие под егидата на ООН, която заседава в Хага. Помества студии в изданието на Кайзер-Вилхелм институт (от 1948 Институти „Макс Планк“). Познанството му с Макс Планк (директор на Института през 1930 – 1937) е свързано с обсъждане на въпроси от области на философията на науката; връзката им продължава и след завръщането на проф. Любенов в България (архивът с кореспонденцията на Любенов остава при наследниците на Цонка Любенова, вдовица на Г. Л.Личен архив на Дора Младенова, дългогодишен редактор в НИЦ „Българска енциклопедия“ при БАН). Любенов става свидетел на установяването на диктаторския режим на Хитлер и нацистките гонения срещу дейци на науката и културата и през 1938 г. се връща в България. През 1939 – 1940 проф. Любенов е съветник по международно право към Министерството на външните работи и вероизповеданията. Преди присъединяването на България към Тристранния пакт иска среща с мининстър-председателя проф. Б. Филов и предупреждава, че с прогерманската си политика правителството обрича бъдещето на странатаЛичен архив на Дора Младенова, дългогодишен редактор в НИЦ „Българска енциклопедия“ при БАН). Принуден е да напусне и до края на живота си не заема държавни длъжности.

Последни години Проф. Любенов не се съгласява и с промените след Деветосептемврийския преврат, които са несъвместими с демокрацията. През 50-те г. му е отпусната пенсия от Берлинския университет, който след Втората световна война е на територията на ГДРЛичен архив на Дора Младенова, дългогодишен редактор в НИЦ „Българска енциклопедия“ при БАН.

Наследство Проф. Георги Любенов е автор на юридически съчинения, засягащи конституционното право и проблеми от международното право през 20-те и 30-те години на 20 в., свързани с общоевропейските събития и с политиката на Балканите. През 1963 г. проф. Любенов, Михаил Арнаудов (1878 – 1978) и Михаил Кремен (1884 – 1964) замислят да напишат книга (остава неосъществена) за П. Яворов, свързана със събитията в края на живота му и с преразглеждане документацията на съдебния процес. Георги Любенов завещава богатата си библиотека на български, немски, френски, английски, руски и сръбски език на Софийския университет и на Българската академия на науките, но желанието му е отхвърлено, защото „съдържа буржоазни книги“. Томовете са предадени от наследниците му в Антикварната книжарница в София и са закупени по-късно от служители на Посолството на ГДР, издирващи ценни книги, които са били унищожени по време на Втората световна войнаЛичен архив на Дора Младенова, дългогодишен редактор в НИЦ „Българска енциклопедия“ при БАН.

Научни трудове от Георги Любенов Отделни съчинения Die allgemeine Lehre vom Verbrechen im Vergleichen mit deutschem und bulgarischem Strafrecht. S. VII – 1172. Göttingen, 1924. Политически партии и парламентаризъм, стр. 214. София, 1927. Das Presserecht Bulgariens. Verlag von Georg Stilke . S. 47. Berlin, 1931. Die Grundprobleme des Rechts und der Politik (Ein Beitrag zu dem Problem der Rechtswirhlichkeit). S. 240. 1932.

Студии в Kaiser Wilhelm Institut für [ausländisch] öffetliches Recht und Völkerrecht Die Agrarreform in Süd-Dobrudza (Rumänien). Die Organisation der Lokalverwaltung in Rumänien. Die königliche Dikattur in Jugoslavien. Die Verfassung Jugoslaviens von 3. September 1931. Der Arbeitsdienst in Bulgarien. Der Zusammenbruch des Parlamentarismus in Bulgarien. Die Neuregelung der Meerengenfrage. Die jugoslavische Freizone in Saloniki.

Die völkerrechtliche Frage auf dem Balkan Die neuesten Verträge und die Ergebnisse der IV. Balkankonferenz. Der Balkanpakt. Die Geheimprotokolle zum Balkanpakt – die Beziehungen der Balkanstaaten zu den Großmächten, insbesondere Albaniens zu Italien. Der Flotten-Zwischenfall von Dura[azzzo] – Die Belgarder Beschlüsse. Aufnahme diplomatischer Beziehungen mit der UDSSSR – Integrales Jugoslavien. Der Streit zwischen Ungarn und Jugoslavien. Organisatinsstatut der Balkanentente. Errichtung eines Wirtschaftsrates. Streitfälle zwischen der Türkei und Griechenland. Balkanentente und Kleine Entente. Die außenpolitischen Motive des griechischen Bürgerkriegs. Die Beziehungen zwischen Italien und Jugoslavien und zwischen Bulgarien und Jugoslavien. Bulgarisch – Türkische Spannung. Die Balkanentente und die Wiederaufrüstung Bulgariens, Österreichs und Ungarns. Die Dardanellenfrage. Die englische Auffassung über den Chrakter der Friedensverträge. Marseiller? Attentat vor dem Völkerbund. Innenpolitische Verhältnisse und allgemeine Beziehungen der Balkanstaaten. Das Konkordat zwischen Jugoslavien und dem Vatikan. Abkommen zwischen Jugoslavien und Rumänien über die Minderheitenkirchen in Banat. Rumänisch -Sowjetrussisches Bündnis – Meerengenfrage, Balkanentente und Kleine Entente. Habsburger Frage. Sanktionen. Die Beziehungen der Großmächte zu den Balkanstaaten. Balkanentente und Kleine Entente (Tagungen und Beschlüsse). Bulgarisch – Jugoslavischer Freundschaftspakt. Zollunionspläne zwischen Bulgarien und Jugoslavien. Die Italienisch – Jugoslavischen Beziehungen. Blakanentente und Kleine Entente (Tagungen und Beschlüsse). Zweiseitige politische Gespräche und Verhandlungen der Balkanstaaten. Beziehungen der Balkanstaaten zu den Großmächten.

Студии на френски език La situation international dans les Balkans. – L’Esprit international (The International Mind), Juillet 1938, Paris. La question du Danube. – Politique etrangere. Octobre 1938, Paris.

Студии на български език Държавен ред и конституция [с истинско заглавие „Организационни начала на съвременната държава“ съгласно поправка от кн. 4 от г.I] – I, 177–188. Дунавът в международните отношение. – V, 649–666. Авторитарното управление и конституцията. – II [приложение към кн. II на статия продължение от г.I, кн. 2]. Забележка: Студиите на български език са посочени по „Библиография на сп. „Правна мисъл“ (1935–1941)“ от д-р Васил Петров. Вазов и един юноша. София: Български писател, 1959.

Цитати от „Политически партии и парламентаризъм“

Източници