Преизказното наклонение (лат.ренаратив) е глаголна форма, чрез която говорещият предава съобщение не като свидетел, а по чуждо сведение.

Българският единствен сред славянските езици притежава преизказно наклонение.

Преизказни форми имат всички времена на изявителното наклонение, простите форми на условното наклонение и сложните форми на повелителното наклонение.Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 150–154.

Преизказване на форми на изявителното наклонение Могат да се преизказват всичките девет времена на изявителното наклонение, но формите на някои от тях съвпадат след преизказване, което се обуславя от факта, че ориентационният момент е минал към момента на преизказването дори ако е бил настоящ или бъдещ по време на първоначалното изказване.

Преизказване на сегашно, минало несвършено и минало свършено време Сегашното време и миналото несвършено време се преизказват с помощта на минало несвършено деятелно причастие, предшествано от формата на спомагателния глагол съм за съответното лице и число; в 3 л. ед. и мн. ч. спомагателният глагол отпада. Аналогично се преизказва миналото свършено време, само че в този случай се използва минало свършено деятелно причастие. Липсата на спомагателен глагол в 3 л. различава преизказните форми от формите на миналото неопределено време в изявително наклонение; освен това последните се образуват само с минало свършено деятелно причастие.

Примери:

1) Преизказване на 3 л. ед. ч.: Петър ходи напред-назад из стаята. – сег. вр. , изявително наклонение. Петър ходеше напред-назад из стаята. – мин. несв. вр. , изявително наклонение. Петър ходел напред-назад из стаята. – преизказно наклонение.

Ако обаче първото изречение се схване като форма на минало свършено време: Вчера Петър цял ден ходи напред-назад из стаята. – мин. св. вр. , изявително наклонение,

то при преизказване се използва миналото свършено деятелно причастие: Вчера Петър цял ден ходил напред-назад из стаята. – преизказно наклонение.

2) Преизказване на 3 л. мн. ч.: Гостите мислят да си тръгват. – сег. вр. , изявително наклонение. Гостите мислеха да си тръгват. – мин. несв. вр. , изявително наклонение. Гостите мислели да си тръгват. – преизказно наклонение.

Ако даденото изречение е в минало свършено време, например Учениците мислиха дълго по задачата. – мин. св. .вр. , изявително наклонение,

то при преизказване се използва миналото свършено деятелно причастие: Учениците мислили дълго по задачата. – мин. св. .вр. , преизказно наклонение.

Тези преизказни форми са единствените, които не съдържат спомагателен глагол. Това ги различава формално от изявителните форми на миналото неопределено време.

Пример:

Слънцето изгря. (мин. св. вр. , изявително наклонение) – говорещият е видял самия изгрев.

Слънцето е изгряло. (мин. неопр. вр. , изявително наклонение) – говорещият не е видял самия изгрев, но сам (а не по чуждо сведение) се е досетил за събитието (например е видял, че навън е светло).

Слънцето изгряло. (мин. св. вр. , преизказно наклонение) – говорещият не е видял самия изгрев и не се е досетил сам, а съобщава за събитието по чуждо сведение.

Преизказване на другите глаголни времена Другите времена в българския език се образуват със спомагателен глагол. Преизказва се само спомагателният глагол (първият, ако са няколко), като се спазва гореописаната разлика между 3 л. и другите лица.

1) Съвпадат преизказните форми на бъдеще време и бъдеще в миналото.

Примери: Ще дойде. – Щял(а/о) да дойде. (бъдеще време). Ще дойда. – Щял(а/о) съм да дойда. (бъдеще време). Щеше да дойде. – Щял(а/о) да дойде. (бъдеще време в миналото). Щях да дойда. – Щял(а/о) съм да дойда. (бъдеще време в миналото). Няма да дойда. – Нямало да дойда. (бъдеще време). Нямаше да дойда. – Нямало да дойда. (бъдеще време в миналото).

2) Съвпадат преизказните форми на бъдеще предварително време и бъдеще предварително в миналото.

Примери: Ще са дошли. – Щели да са дошли. (бъдеще предварително време). Ще сте дошли. – Щели сте да сте дошли. (бъдеще предварително време). Щяха да са дошли. – Щели да са дошли. (бъдеще предварително в миналото). Щяхте да сте дошли. – Щели сте да сте дошли. (бъдеще предварително в миналото).

3) Съвпадат преизказните форми на минало неопределено и минало предварително време.

Примери: Щъркелите са пристигнали. – Щъркелите били пристигнали. (минало неопределено време). Ние сме пристигнали. – Ние сме били пристигнали. (минало неопределено време). Щъркелите бяха пристигнали. – Щъркелите били пристигнали. (минало предварително време). Ние бяхме пристигнали. – Ние сме били пристигнали. (минало предварително време).

Преизказване на форми на повелителното наклонение Повелителното наклонение в българския език има прости глаголни форми (само за 2 л. ед. и мн. ч., например пиши, четете) и сложни глаголни форми (за всички лица и числа, например нека да отидем). Сложните глаголни форми могат да се преизказват, като глаголът се заменя с миналото несвършено деятелно причастие.

Пример: Иван да напише писмо. – изявително наклонение: говорещият сам издава заповед. Иван да напишел писмо. – преизказно наклонение: говорещият предава чужда заповед.

Преизказване на форми на условното наклонение Условното наклонение има сложни глаголни форми (често използвани, напр.бих търпял) и прости глаголни форми (по-рядко използвани, леко остарели, напр.търпявам, което изразява готовност за търпение). Сложните форми нямат време, а простите имат (напр.търпявам е в сегашно време, а търпявах – в минало).

Простите форми на условното наклонение могат да се преизказват.

Пример: Ако знаеше, насреща ѝ не се стояваше. – условно наклонение. Ако знаела, насреща ѝ не се стоявало. – преизказно наклонение.

Двойно преизказни форми

Съществуват засилени преизказни форми, наричани двойно преизказни, които се използват при повторно преизказване. Те се употребяват, когато говорещото лице разказва за действието по сведение от друго лице, което също не е било свидетел. Тъй като тези форми внушават дистанциране, те се използват още за изразяване на съмнение. Образуват се от обикновената преизказна форма чрез добавяне на спомагателния глагол бил (преизказната форма на глагола съм), съгласуван по род и число: бил, била, било, били. Не може да се образува двойно преизказна форма, ако обикновената преизказна форма вече съдържа глагола бил.

Пример:

Тя си взе чантата и замина в неизвестна посока. – изявително наклонение: говорещият е бил свидетел на двете действия.

Тя си взела чантата и заминала в неизвестна посока. – преизказно наклонение: говорещият не е бил свидетел на двете действия, а ги предава по чуждо сведение.

Тя си била взела чантата и била заминала в неизвестна посока. – двойно преизказни форми: говорещият не е бил свидетел на двете действия, а ги предава по сведения от лице, което също не е било свидетел; или говорещият предава действията по сведения от свидетел, но изразява съмнение в сведенията.

Модална употреба

Съгласуване на глаголните форми в преизказно наклонение

Превръщане на пряка реч в непряка

При преизказване на изявително наклонение Най-общо може да се каже, че когато главното изречение е в изявително наклонение и съдържа израз, показващ, че сведението в подчиненото изречение е от трето лице, тогава подчиненото изречение е в преизказно наклонение: Иван каза: „Мария сега играе тенис. “ Иван каза, че Мария сега играела тенис.

Преизказното наклонение изразява известно дистанциране, но не непременно съмнение.

От друга страна, ако говорещият смята, че сведението е особено надеждно, той може да остави подчиненото изречение в изявително наклонение: Иван каза, че Мария сега играе тенис.

В случая говорещият има избор, тъй като подчиненото изречение е в сегашно време.

Но ако подчиненото изречение е в минало време, преизказването е задължително: Иван каза: „Мария вчера цял ден игра тенис. “ Иван каза, че Мария вчера цял ден играла тенис. Неправилно: Иван каза, че Мария вчера цял ден игра тенис.

Последното изречение съдържа граматическа грешка.Красимир Кабакчиев, За феномена „нелегитимен говорещ“ и съгласуването на време и наклонение в българския език, сп. Проглас, кн. 2, ВТУ, 2019.

Глаголът в главното изречение може да не е каза, а друг израз с подобен смисъл: рече, обясни, разясни, съобщи и т. н.

Глаголното време в главното изречение не е важно: то може да е минало (както по-горе)или сегашно: Иван твърди, че Мария вчера цял ден играла тенис. (Не може игра.)

Изречението може да бъде просто, но ако съдържа израз, показващ, че сведението идва от трето лице, пак се използва преизказна глаголна форма: Според Иван Мария вчера цял ден играла тенис. (Не може игра.)

От примерите по-горе се вижда, че преизказните глаголни форми в непряка реч винаги са възможни (допустими), обаче невинаги са задължителни. Това зависи единствено от глаголното време на непряката реч.

От деветте глаголни времена в българския език четири са сегашни в широк смисъл, защото глаголът (спомагателният, ако има такъв) е в сегашно време: сегашно време (напр.играе); бъдеще време (напр.ще играе; глаголът играе е в сег. вр.); бъдеще предварително време (напр.ще е играла; глаголът е е в сег. вр.); минало неопределено време (напр.е играла; глаголът е е в сег. вр.). Въпреки че миналото неопределено време се нарича минало, то винаги има връзка с настоящия момент (момента на говорене). Например изречението Слънцето отдавна е изгряло. означава, че говорещият не е видял самия изгрев (събитие в миналото), обаче вижда (в момента на говоренето) нещо, на което се основава, например вижда, че навън е светло. Поради изтъкнатата причина миналото неопределено време понякога (неофициално) се нарича сегашно резултативно.

Посочените четири глаголни времена, наречени сегашни в широк смисъл, споделят едно от свойствата на сегашното време в тесен смисъл – то може да изразява не само сигурни факти, но и предположения. За двете бъдещи времена това е ясно от техния смисъл: всички твърдения за бъдещето представляват предположения, въпреки че могат да бъдат повече или по-малко вероятни. Миналото неопределено време по самия си характер изразява умозаключение, което не е обикновено предположение, но все пак достатъчно ясно се различава от прякото наблюдение, единствено гарантиращо достоверност. Сегашно време: Виждам, че Мария играе тенис. – Предполагам, че Мария играе тенис.

Поради това свойство, което е еднакво присъщо на посочените четири глаголни времена, не е задължително те да се преизказват при превръщане на пряка реч в непряка:това, че говорещият може да не е напълно сигурен в сведенията от третото лице, се предполага от глаголните времена. Затова са граматични всички долупосочени изречения, като изреченията от всяка двойка имат напълно еднакъв смисъл: Сегашно време:С изявително наклонение: Според Иван Мария сега играе тенис. С преизказно наклонение: Според Иван Мария сега играела тенис. Бъдеще време:— С изявително наклонение: Според Иван Мария утре ще играе тенис.— С преизказно наклонение: Според Иван Мария утре щяла да играе тенис. Бъдеще предварително време:— С изявително наклонение: Според Иван Мария до утре ще е играла тенис.— С преизказно наклонение: Според Иван Мария до утре щяла да е играла тенис. Минало неопределено време:— С изявително наклонение: Според Иван Мария е уморена, защото е играла тенис.— С преизказно наклонение: Според Иван Мария била уморена, защото била играла тенис.

Формите с изявително наклонение често се предпочитат, защото са по-прости и недвусмислени. Обратно, преизказните форми имат съвпадежи, които могат да бъдат двусмислени: формата играела е както за сегашно, така и за минало несвършено време (играеше); формата щяла да играе е за бъдеще време и за бъдеще време в миналото (щеше да играе); формата щяла да е играла е за бъд. предв. вр. и за бъд. предв. в миналото (щеше да е играла); формата била играла е за мин. неопр. вр. и за мин. предв. време (бе(ше) играла).