Кожестата костенурка (Dermochelys coriacea) е единственият оцелял до наши дни представител на семейството на кожестите костенурки, като същевременно е и най-голямата от всички други съвременни костенурки.

Външен вид Окраската е кафява до черна. Карапакса е силно удължен със сърцевидна форма. При този вид костенурка няма рогови щитчета, а черупката е изцяло покрита с набраздена, твърда кожа. Самият карапакс се съединява с пластрона плавно, а не както при останалите костенурки – под остър ъгъл. Това придава до известна степен цилиндрична форма на целия панцир. Пластронът е кремав до бял с пет надлъжни издатини. Главата и шията са черни или тъмно кафяви, набраздени от бели до жълти петънца. Шията е къса, но не може напълно да бъде прибирана под карапакса. Четирите крайници са видоизменени в плавници, не притежават нокти, черни са на цвят с бели петна.

Анатомични особености Костите и роговите плочки, изграждащи панцира са напълно изчезнали, с изключение на тилната кост и тези на самия край на пластрона. Тяхната функция се изпълнява мозайка от съединително-тъканни плочки, обгърнати от здрава кожа. Най-голямата от тези многоъгълни плочки, формира седем издадени надлъжни кила, разделящи карапаса на осем секции. Тилната кост е сраснала с невралната дъга на 8-и шиен прешлен. Липсва ентопластрон, но съединително-тъканните плочки, са хомоложни на епипластронните, хиопластронните, хипопластронните и хифипластронните кости.Черепният покрив е цялостен. Вомерът (алт. ралник) достига до премаксилите, разделя ноздрите и небцето, а в задната му част са разположени хоаните.

Физически характеристики На дължина карапакса обикновено е около 2m, а теглото на кожестата костенурка най-често е между 295 и 544kg. Рекордната документирана стойност за дължината е 274cm, а за теглото – 914kg. Предните плавници в сравнение с другите морски костенурки са най-големите, както отчетено пропорционално на тялото, така и по абсолютен размер. Размахът им при възрастните екземпляри достига до 270cm.

Местообитание Костенурката е пелагична, но понякога навлиза в бавни течения на заливи и естуарите на реките. Повечето от основните и места за яйцеполагане, поделя с някои от останалите морски костенурки. Уникална е с това, че за разлика от други видове е способна да оцелява в студените води на Аляска, Лабрадор и Исландия. Има данниFrair, W., Ackman, R. G., Mrosovsky, N. 1972, Body temperature of Dermochelys coriacea: warm turtle from cold waters, Science 177:791 – 793, че кожестата костенурка, може да поддържа температура на тялото до 18 °C по-висока от тази на водата. Една от хипотезите за описване на това явление е, задържането на топлина от мускулно съкращение. Други изследванияGreer, A. E., Lazell, J. D., Wright, R. M. 1973, Anatomical evidence for a countercurrent heat exchange in the leatherback turtle (Dermochelys coriacea), Nature 244:181 показват наличието на допълнителна циркулаторна система в предните и задните крайници, която поддържа частична хомотермия. Възможно е и задържането на телесна топлина, в резултат на наличието на дебел слой подкожна мастна тъкан.

Разпространение Водите на Атлантическия, Тихия и Индийския океан от Лабрадор, Исландия, Британските острови, Норвегия и Аляска до Аржентина, Чили, Австралия и нос Добра надеждаPritchard, P. C. H., 1980, Dermatochelys, D. corriacea., Catalog. Amer. Amphib. Rept. 238:1 – 4. Навлиза също и в Средиземно море. Наблюдават се ежегодни миграции от Карибско море до атлантическото крайбрежие на Обединеното кралство, следвайки Гълфстрийм.

Начин на живот и хранене Кожестата костенурка е всеядна, но има известни предпочитания към медузи. Това може да обясни и миграциите на север, стриктно следващи оттеглянето на колониите от медузи. Още една особеност определяща предпочитанието към медузи е, че челюстите са сравнително слаби и с тяхна помощ трудно се разкъсват по-масивни животни. Въпреки това в менюто на кожестата костенурка попадат и морски таралежи, сепии, ракообразни, мекотели, туникати, риби, синьо-зелени водорасли и плаващи зелени водорасли. Описвани са случаи на гмуркане до 1km в търсене на храна. В стомасите на мъртви кожести костенурки са намирани и пластмасови остатъци, като се счита, че това са погрешно погълнати отпадъци, заради приликата им с плаващи медузи.

Размножаване Копулацията се предполага, че става във водата в близост до местата на гнездене. Отлагането на яйцата на Атлантическия подвид става от април до ноември. Описани са места за яйцеполагане в западната част на ареала в Тексас, Флорида, Ямайка, Невис, Барбадос, Тортола, Тринидад, Тобаго, Венецуела, Френска Гвиана, Суринам, Колумбия, Коста Рика, Никарагуа, а в източната – от Либер, Бряг на слоновата кости АнголаPritchard, P. C. H., and P. Trebbau, 1984, Turtles of Venezuela, Soc. Stud. Amphib. Rept., 403 p.

Тихоокеанския подвид отлага яйцата си неколкократно в годината. Местата за това са от Южна Африка, Натал, Цейлон, Индия, Тенесерим, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Борнео, Нова Гвинея, Австралия, Мексико и Коста Рика. Яйцеполагането е от 3 до 6 пъти в годината, като женската излиза на сушата нощем.

Гнездото се изкопава в песъчлива почва с помощта на задните крайници. Дълбочината му е до 100cm. В него женската отлага от 50 до 170 яйца, но голям процент от тях са без жълтък. Нормалните яйца са бели, меки и сферични, с диаметър от 49 до 65mm. Абнормалните са малки, елипсовидни и не надминават 45mm. Инкубацията на яйцата трае от 53 до 74 дена. Малките са тъмнокафяви или черни на цвят, с бяло или жълто оцветени краища на плавниците и гръбни килове. Кожата им е покрита с малки рогови плочки, а на опашката имат кил. Постепенно опашният кил и роговите плочки изчезват. Размерът на новоизлюпените е между 56 и 63mm.

Подвидове Описани са два подвида:

Dermochelys coriacea coriacea (Linnaeus, 1766) се среща в Атлантическия океан, Мексиканския залив и Карибско море, от Нюфаундленд до Великобригтания и южно до Аржентина и нос Добра надежда. Това е подвида, който навлиза и в Средиземно море. Отличава се с по-дългите си предни крайници, в сравнение с дължина на тялото, къса глава и по-тъмна окраска с по-малко петна на гърба, долната челюст и гърлото. Dermochelys coriacea schlegelii (Garman, 1884) обитава Тихия и Индийския океани, от Британска Колумбия до Чили, западно до Япония и източно до Африка. Притежава по-къси крайници, по-дълга глава и е с по-светла окраска с петна върху гърба, долната челюст и гърлото.

Подвидовете са сравнително слабо диференцирани.

Природозащитен статут Кожестата костенурка е със статут на застрашен от изчезване вид в САЩ и Канада.

Възрастните костенурки са големи животни и не са обект на атака от страна на хищници. Яйцата и новоизлюпените, обаче са храна за множество хищници, като например птици и кучета. Това е причината за относително малкия брой на оцелели и полово зрели животни.

Човешката дейност е друг фактор застрашаващ оцеляването на вида. Така например, въпреки че е забранено в редица страни събирането на яйца е широко разпространено – например в Пуерто Рико. Развитието на плажните ивици в курортни комплекси нарушава процеса на яйцеполагане, а е и причина за дезориентация на новоизлюпените вследствие на шума и светлините.

Проблем за възрастните екземпляри в открити води са рибарските мрежи, замърсяването и дори лова на кожести костенурки.

Източници

Категория:Кожести костенурки