е роман, издаден през 1994–1995 г. от японския писател Харуки Мураками. За него той получава Литературна награда „Йомиури“, която му е връчена от един от най-големите му някогашни критици – Кендзабуро Ое.

История на публикациите Оригиналното японско издание е издадено в три части, които съставляват трите „книги“ на еднотомната версия на български език.

Кратко описание Първата част, „Крадливата сврака“, започва с разказвача Тору Окада – безработен асистент на адвокат, натоварен от съпругата си Кумико да намери изчезналата им котка. Кумико предлага да погледне на алеята – затворена ивица земя зад къщата им. След като Тору остава там известно време без успех, Мая Казахара, тийнейджърка, която го е наблюдавала на алеята от известно време, го разпитва. Тя го кани в дома си, за да седне във вътрешния двор и да наблюдава изоставена къща, която според нея е популярно място за бездомни котки. Става ясно, че над изоставената къща вероятно тегне странна поличба, тъй като тя е донесла лош късмет на всичките ѝ предишни наематели. Също така там има празен кладенец, който Тору използва по-късно, за да слезне в него и да мисли. Тору междувременно получава сексуални телефонни обаждания от жена, която казва, че го познава, както и от някоя си Малта Кано, който иска да се срещне с него.

Кумико се обажда на Тору, за да му обясни, че трябва да се срещне с ясновидката Малта Кано, която ще помогне с намирането на котката. Малта Кано е препоръчана от брата на Кумико, Нобору Ватая, което е и името, дадено на котката. Семейството на Кумико вярва в предсказването на бъдещето и навремето е уговорило двойката да се среща редовно с възрастен мъж, г-н Хонда, за консултации, което те правят за известно време. Вместо да предсказва бъдещето обаче, г-н Хонда прекарва повечето от сесиите им в преразказване на една и съща история от опита си в Квантунската армия в загубената танкова битка с руснаците при Халкин Гол на границата между Манджоу-Го и Русия по време на Втората световна война.

Тору се среща с тайнствената Малта Кано в оживен хотелски ресторант и тя възлага на сестра си Крета Кано да продължи работата. И двете сестри носят необичайни дрехи: Малта - голяма червена шапка, а Крета - нестилно облекло от 60-те години на миналия век. Крета се среща с Тору в дома му и започва да му разказва историята от миналото си, включително за изнасилването си от Нобору Ватая, но внезапно си тръгва. Тору забелязва, че Кумико носи парфюм, който ѝ е подарен от неизвестен човек. Котката все още е изчезнала. Лейтенант Мамия се свързва с Тору и го информира, че старият военен приятел на Мамия – ефрейтор Хонда е починал и че Мамия иска да посети Тору, за да остави предмет, който Хонда му е завещал. Първата книга завършва с пристигането на лейтенант Мамия, който разказва на Тору дълга история за своите зловещи и мистични преживявания по време на война в Манджоу-Го в Квантунската армия, където е свидетел на дране на жив човек. Мамия също е оставен да умре в дълбок кладенец, преди да бъде спасен от ефрейтор Хонда. Подаръкът от Хонда е празна кутия.

В началото на втората книга – „Птицата като пророк“ Кумико е изчезнала. Малко след това Тору разбира чрез среща с Нобору Ватая и Малта Кано, че Кумико очевидно е прекарвала време с друг мъж и е искала да прекрати връзката си с Тору. Объркан, Тору опитва няколко неща, за да се успокои и да обмисли ситуацията: говори и работи с Мая Казахара, скрива се на дъното на кладенеца в изоставената къща и обикаля града, наблюдавайки хората. Работата с Мая е за компания за перуки и включва преброяване на хора с известна степен на плешивост на линия на метрото. Докато е на дъното на кладенеца, Тору си спомня за миналото си с Кумико, включително за първата им среща в аквариум, където са гледали медузи. Той също така преживява подобна на сънища поредица, когато влиза в хотелска стая и говори с жена. Той забелязва странен син белег на бузата си, след като напуска кладенеца. Докато се шляе из града, Тору прекарва по-голямата част от деня пред магазин за понички и наблюдава хората. Така той среща добре облечена жена, както и певец, когото разпознава от миналото си и следва, но е принуден да го набие с бухалка, след като попада в засада от него.

„Ловецът на птици“ е третата, последна и най-дълга част на романа. Тя е завръзката на повечето сюжети, като въвежда няколко нови героя. Добре облечената жена, която Тору среща, докато наблюдава хората, се казва Индийско орехче, и той я вижда отново, когато отново наблюдава хора. Тя го наема, за да освобождава клиенти, жени на средна възраст или по-възрастни, от някакъв вид вътрешен смут, който се развива в тях. Синият му белег е замесен в това по някакъв начин, въпреки че силата му никога не е напълно обяснена. В замяна Тору получава заплащане и частично владение на изоставената къща, която е била закупена за препродажба от агенция за имоти. Канела, синът на жената, поддържа къщата и преоборудва кладенеца със стълба и скрипец, за да отваря и затваря капака на кладенеца от дъното. Тору периодично отива до дъното на кладенеца, за да мисли и да се опитва да отиде отново в хотелската стая. Котката, която почти не се споменава след изчезването на Кумико, се появява в дома на Тору след близо година отсъствие. Тору обсъжда изчезването на Кумико с брат ѝ Нобору Ватая пряко и косвено (чрез неговия агент Ушикава) и в крайна сметка урежда разговор с нея през Интернет, използвайки нейния спомен за срещата с медузите като средство за потвърждаване на нейната самоличност. Накрая Тору успява да отиде в хотелската стая от кладенеца и се изправя пред жената, осъзнавайки, че тя е Кумико, и разваляйки магията. В тази паралелна реалност се разкрива, че Нобору е изпаднал в кома след нападението му с бухалка и че нападателят е изглеждал точно като Тору. Неизвестен мъж влиза в хотелската стая и напада Тору, натрапника, с нож. Тору отвръща на удара с бухалката и убива човека, преди да избяга обратно в кладенеца. В кладенеца, насинен и неспособен да се движи, Тору припада, след като кладенецът се пълни с вода. Канела го спасява, а няколко дни по-късно Индийско орехче го уведомява, че в тази реалност Нобору е получил инсулт и сега е в кома. Кумико му изпраща съобщение на компютъра, за да го уведоми, че е добре, но възнамерява да убие Нобору, като издърпа щепсела на животоподдържащата система. Тя разкрива, че не е изневерила на Тору само с един мъж, а с няколко. Манията на Нобору по средната им сестра, продължила и с Кумико, предизвиква сексуална зависимост в нея, докато Нобору не се намеси. Впоследствие, в дискусия между Тору и Мая Казахара Тору казва, че Кумико е успяла да убие Нобору и сега излежава присъда в затвора, след като е признала за престъплението си по собствена воля, защото тя чака медийният цирк да приключи, така че нито тя, нито Тору са на прицел. Тору казва, че ще я чака и се сбогува с Мая.

Основните герои Въпреки че тази книга има много главни и второстепенни герои, тези са сред най-важните:

Тору Окада: Разказвачът и главният герой, Тору е пасивен и често апатичен млад мъж, живеещ в предградията на Киото, Япония. Той е съпругът на Кумико и непрекъснато следва заповедите или желанията на другите. Тору е представен като обикновен човек и въплъщение на пасивността. Той е правен помощник, който обмисля диплома по право, но е избрал да напусне работата си в юридическа кантора. Прекарва дните си в домакинска работа, готвене на паста, слушане на радио и търсене на изчезналата им котка. В началото на романа животът му е светски. Тору прекарва много време сам и читателят може да види, че той не контролира много аспекти от живота си. Неговото търсене на изчезналата им котка, което го води в интересни приключения. Кумико Окада: съпругата на Тору, носещата доходи в семейството и по-автономната от двамата. Работи в издателския бизнес. След изчезването на котката им тя също изчезва. Детството на Кумико е задушаващо, защото родителите ѝ искат тя да заеме мястото на по-голяма сестра, която се е самоубила много млада – събитие, което се превърнало в мания на по-големия им брат Нобору Ватая. Нобору Ватая: по-големият брат на Кумико. Той е представен като медийна фигура; публиката го обича, но Тору не може да го понася. Нобору за първи път се появява като академик, става политик в хода на историята и няма явен личен живот. Казват, че той е скрит зад фасада - изцяло стил и никаква същност. Той е антагонистът. Непрекъснато променя образа си, за да победи опонентите си, но изглежда, че никой не забелязва неговите несъответствия освен Тору. Връзката между Тору и Нобору може да се сравни с тази на доброто срещу злото. („Нобору Ватая“ е и името, което Тору и Кумико дават на своя домашен котарак, която Тору по-късно преименува на „Скумрия“. Името на героя също се появява в разказите „The Elephant Vanishes “ и „Family Affair“, и двата в сборника The Elephant Vanishes). Мая Казахара: тийнейджърка, която би трябвало да ходи на училище, но по свой избор не ходи. Тору и Мая поддържат постоянна комуникация през голяма част от романа; когато Мая отсъства, му пише писма. Техните лични разговори често са странни и се въртят около смъртта и влошаването на човешкия живот. Още по-странно е веселото и определено несериозно излъчване, с което се водят тези разговори. Лейтенант Мамия: офицер в Квантунската армия по време на японската окупация на Манджоу-Го. Той се среща с Тору, докато изпълнява подробностите от завещанието на г-н Хонда. (ефрейтор, на когото Мамия е бил началник). Той е емоционално белязан от това, че е бил свидетел на одирането на висш офицер и е прекарал няколко нощи, прекарани в пресъхнал кладенец. Той разказва историята си на Тору лично и в писма. Малта Кано: медиум, която промени името си на "Малта", след като прекарва аскетически период на остров Малта. Тя е привлечена от Кумико да помогне на семейство Окада да намерят изчезналия им котарак. Крета Кано: по-малката сестра на Малта и нещо като чирак, тя описва себе си като „проститутка на ума“. Истинското ѝ име е Сецуко. Тя е била истинска проститутка през годините си в колежа, но се е отказала след сеанс с младия Нобору Ватая, който на практика я е изнасилил с чужд предмет. Смущаваща за Тору, тялото на Крета прилича почти на това на Кумико от врата надолу. Индийско орехче Акасака: за първи път среща Тору, докато той седи на пейка и наблюдава лицата на хората всеки ден в Шинджуку. При втората среща тя е привлечена от синьо-черния белег на дясната му буза. Тя и Тору споделят няколко странни съвпадения: птица с пружина в двора на Тору и белегът на бузата се появяват в историите на Индийското орехче, свързани с Втората световна война, а също баща ѝ и лейтенант Мамия (познат на Тору) са свързани с техните преживявания с насилие и смърт в Манджоу-Го и възхода и разпускането на Квантунската армия по време на Втората световна война. „Индийско орехче Акасака“ е псевдоним, който тя избира за себе си, след като настоява пред Тору, че нейното истинско име е без значение. Канела Акасака: големият син на Индийското орехче, който не говори от 6-годишна възраст поради събития, включващи крясъка на птицата с пружина и шок от намирането на живо сърце, заровено под тяхното градинско дърво. Той комуникира чрез система от движения на ръцете и думи с уста. Някак си хората, които току-що са го срещнали (които вероятно никога не са чели по устни или са използвали жестомимичен език), го намират за напълно разбираем. „Канела“ също е псевдоним, създаден от майка му. Той е описан като перфектно отражение на добре поддържаната му майка.

Котарак: Наречен Нобору Ватая на името на по-големия брат на Кумико, той символизира брачното щастие между Кумико и Тору. Изчезването му означава краят на щастието в брака на Кумико и Тору. След като котаракът си тръгва, Кумико и Тору изпитват много затруднения, но когато той се завръща, макар и малко променен и преименуван на Скумрия, това означава, че Тору вече е готов да общува с Кумико и да я спаси от капана, в който е била поставена от брат си.

Теми