Серпентината е нисък (по височина на тона) ранен меден духов инструмент, разработен през епохата на Ренесанса с мундщук, подобен на тромбон, и отвори за тон (по-късно с клавиши) като дървен духов инструмент. Въпреки че е тясно свързана с цинка, серпентината има по-тънки стени, по-коничен отвор и няма дупка за палеца.Bevan, Clifford (2000). "Chapter 2: Serpents and bass horns". The Tuba Family (2nd ed.). Winchester: Piccolo Press. p. 63–126. ISBN 1-872203-30-2. OCLC 993463927. OL 19533420M. Wikidata Q111040769.
Звукът на серпентината е нещо средно между фагот и еуфониум и обикновено се свири в седнало положение, като инструментът е изправен между коленете на изпълнителя.
Далечен предшественик на тубата, серпентината е свързана с инструмента цинк и е била използвана за басови партии от XVII до началото на XIX век.Yeo, Douglas (2021). An Illustrated Dictionary for the Modern Trombone, Tuba, and Euphonium Player. Dictionaries for the Modern Musician. Peterson, Lennie (illustrator). Lanham: Rowman & Littlefield. ISBN 978-1-538-15966-8. LCCN 2021020757. OCLC 1249799159. OL 34132790M. Wikidata Q111040546.
Етимология Музикалният инструмент е наименуван „серпентина“ (от Serpentes – подразред влечуги; змия) заради дългия си конусовиден отвор, огънат в подобна на змия форма, и за разлика от повечето духови инструменти, е направен от дърво и покрит с тъмнокафява или черна кожа.
Източници
Категория:Медни духови инструменти