Леско̀во (; , Трия Елата, до 1925 година Λέσκοβο, Лесково или Λέσκοβον) е бивше село в Егейска Македония, на територията на област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция.

География Развалините на селото са разположени високо на 950 m в планината Паяк в долината на река Бистрица, на около 10 km североизточно от Къпиняни.

История В Османската империя Първото споменаване на Лесково е в османски документ от 1491 година. Румънският автор Теодор Капидан смята, че по произход жителите на селото са власи, напълно българизирани.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от казата Йенидже Вардар от 1632-1633 година е отбелязано село Лескова със 108 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 353.

В края на XIX век Лесково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Традиционен занят на местните жители е производството на дървени въглища. Въглищари от Лесково доставят продукцията си на атонските манастири.Бабев, Иван. Ениджевардарският край /Природо-географска среда и стопански условия/, – в:

От 1875 до 1893 година местният свещеник Гьошо Колев съставя гръцко-български речник, писан с гръцки букви. През 1897 година лесковчани изгонват воденския гръцкия владика Николай от местната църква, а на следващата 1898 година, водени от първенците на селото Георги Ташев и свещеник Стойчо Янчев, откриват българско училище.

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Яне Кулов. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета.Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лесково живеят 650 българи християни.

Според екзархийските статистики в селото има 540 българи. По-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лясково (Liaskovo) има 640 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти гъркомани.

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 540 жители българи християни.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лесково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Преброяванията от 1913 и 1920 година показват съответно 492 и 523 души. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лесково има 150 къщи славяни християни.

В 1924 година, при обмяната на население между България и Гърция, по-голямата част от лесковчани се изселват в България, като са заселени предимно в напуснатите от гърците кариоти селища - 35 семейства в Ямбол, 25 в Кавакли, 15 в Голям Манастир, 8 в София, 4 в Петрич и 3 в Малък Манастир. Според други данни преселниците от Лесково в Голям Манастир са 36 семейства.Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 254. На тяхно място са заселени 117 гърци бежанци от Понт. В 1925 година Лесково е преименувано на Трия Елата. Преброяването от 1928 година показва 45 „българофони“ и 117 бежанци, общо 162 души. В 1940 населението на Лесково е 146 души, от които половината местни и половината бежанци.

Селото пострадва значително през Втората световна война, когато по-голямата част от населението се изселва в Нъте. На 6 май 1944 година германските войски разрушават напълно селото и то не е възстановено. В 1956 година землището му е присъединено към това на съседното село Ошин (Архангелос).

По време на Гражданската война в Гърция, през зимата на 1947 година населението на Лесково е насилствено изселено от властите във Фущани и Кожушани. След нормализирането на обстановката, селото не е възобновено, а жителите му се заселват в Нъте.

В селото отчасти са запазени единствено камбанарията и сградата на църквата „Свети Мина“.Αρχάγγελος.

Личности Родени в Лесково

Божин Димитров, български революционер, деец на ВМОРО Вънде Челепиев, гръцки андартски капитан Въндо Гьошев (Васил Танов, Въндо войвода, Стари Въндо) (1858 – 1917), български революционер Георги Въндев (1890 – 1942), български революционер Гончо Миндин (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол Ганчо Минов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30 Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково Гьошо Колев, български духовник, възрожденски деец Димитър Николов Димитров (16 май 1916 - ?), завършил в 1941 година естествена история в Софийския университет Димитър Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Смол Димитър Кубивълков, български революционер, деец на ВМОРО Кирил Младенов, български етнограф Кръстю Димчев, български революционер, деец на ВМОРО Мария Въндева, българска просветна деятелка Мичко Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43 Мичо Кънев, български революционер, деец на ВМОРО Мичо Танев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков поп Стойче Янчев, български революционер, деец на ВМОРО Тано Гошев, български революционер, деец на ВМОРО Танчо Василев Лудев, български революционер, деец на ВМОРО Яне Кулов, български революционер, ръководител на лесковския комитет на ВМОРО

Починали в Лесково Гого Киров (? - 1905), български революционер от Мутулово Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково Димо Руси (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково Иванчо Карасулията (1875 – 1905), български революционер, войвода Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), четник от Мачуково Мицо Вардаровски (? – 1905), четник от Ругуновец Мицо Христов Орджанов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година Стойко Христов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец Танчо Джамбазов (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково Ташо Христов Гольов (? – 1905), български революционер, четник от Ореховица Христо Пампор (? – 1905), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково

Свързани с Лесково Младен п. Костов (Попкостов), български учител в ЛесковоИлюстрация Илинден, 1936, бр.73-74, стр.5

Литература Думев, Велко. Към българския диалектен речник. Думи от говора на с. Лесково, Воденско. – Език и литература, 1985, № 3, 103—111;

Бележки

Категория:Исторически села в дем Мъглен Категория:Паяк