Андрей Василиевич Мягков () е съветски и руски театрален, филмов и озвучаващ актьор, театрален режисьор, писател. Народен артист на РСФСР (1986), лауреат на Държавната награда на СССР (1977) и Държавната награда на РСФСР (1979).
Влиза в историята на руското изкуство като „най-значимия интелектуален актьор на епохата“, един от изключителните филмови актьори на XX век.
Биография Андрей Мягков е роден на 8 юли 1938 г. в Ленинград. Негов баща е Василий Дмитриевич Мягков (1908 – 1978), кандидат на техническите науки, доцент в Технологичния институт. Майка – Зинаида Александровна Мягкова (1913 – 1989), машинен инженер, работила в Ленинградския полиграфически колеж от 1946 до 1968 г. Сестра – Татяна Василиевна Мягкова (р. 1936 г.).
По настояване на баща си Андрей завършва Ленинградския технологичен институт (днес Санкт-Петербургски държавен технологичен институт), работи за кратко в Института по пластмаси. В самодейния спектакъл „Горска песен“ той е забелязан от един от преподавателите на Московското училище за художествен театър, който го кани да опита силите си при тях.
През 1965 г. завършва успешно (курса на В. П. Марков) и едновременно с това става актьор в театър „Съвременник“, където работи до 1977 г.
Дебютира в киното през 1965 г. като зъболекаря Чесноков в комедията „Приключенията на зъболекар“.
Снима няколко пъти с режисьора Елдар Рязанов, включително в „Ирония на съдбата или честита баня“, „Служебен роман“, „Гараж“ и „Жесток романс“.
Спечелил национална слава предимно като комедиен актьор, той изпълнява голям брой значими драматични роли в театъра и киното, като Альоша в „Братя Карамазови“ на Иван Пириев, Алексей Турбин в „Дните на Турбини“ на Владимир Басов, ученият кариерист Швирков в драмата „Послеслов“ на Марлен Хуциев, Александър Адуев в пиесата „Обикновена история“ и Баронът в пиесата на Максим Горки „На дъното“, режисирана от Галина Волчек в „Съвременник“.
Умира в Москва на 83-годишна възраст на 18 февруари 2021 г. Причината за смъртта му е остра сърдечна недостатъчност.
Обществена позиция Обявява се срещу политиката на Владимир Путин спрямо Украйна и срещу присъединяването на Крим към Русия, като казва: „Желая само мир за всички украинци, и от двете страни. Това изисква воля, интелигентност, издръжливост и любов към ближния. Пожелавам и дори моля, умолявам, това да се разреши мирно. Умолявам.“
Избрана филмография
Награди
„Заслужил артист на РСФСР“ (31 декември 1976 г.) - за заслуги в областта на съветското кино Държавна награда на СССР (1977) - за ролята на Лукашин във филма „Иронията на съдбата, или Приятна баня!“ Държавна награда на РСФСР „Братя Василиеви“ (1979) - за ролята на Новоселцев във филма „Служебен романс“ „Народен артист на РСФСР“ (5 декември 1986 г.) - за заслуги в областта на съветското театрално изкуство
Библиография Сивый Мерин. Москва: АСТ, 2007 ISBN 978-5-17-049854-3 Скрипка Страдивари, или Возвращение Сивого Мерина. Москва: АСТ, 2011 ISBN 978-5-17-075557-8 Осторожно, стекло! Сивый мерин. Начало. Москва: Астрель, 2012 ISBN 978-5-271-43414-3
Източници
Външни препратки
Категория:Съветски актьори и актриси Категория:Театрални актьори и актриси Категория:Руски писатели Категория:Съветски писатели Категория:Народни артисти Категория:Родени в Санкт Петербург Категория:Починали в Москва Категория:Починали от сърдечна недостатъчност