Банка на Медичите

Банката на Медичите () е най-голямата и известна банка в Европа през XV век, активна от 1397 до 1494 г.

Според много учени Медичите за известен период от време са най-богатата фамилия в Европа.с. 11 di Goldthwaite 1987 С това свое богатство те придобиват политическа власт първо във Флоренция, а по-късно в Италия и в Европа.

Забележителният принос към професиите на банкирането и счетоводството на Банката на Медичите e подобряването на системата за счетоводна книга чрез разработването на система за двойно счетоводно записване за проследяване на дебитите и кредитите или на депозитите и тегленията."Оцелял фрагмент от счетоводната книга на клона в Брюж показва грижата, с която е бил водена, и използваната система за двойно записване." с. 24, De Roover 1948. В бележка под линия де Рувър посочва погрешното вярване, че Медичите не са използвали двойно записване, вдъхновено от грешката на Ото Мелцинг в Das Bankhaus der Medici und seine Vorläufer (Jena, 1906) и повторена в Cosimo на Gutkind.

Джовани ди Бичи де Медичи (1360 – 1429) е първият Медичи, който създава своя собствена банка. Той придобива влияние във флорентинското управление, но едва синът му Козимо Стари, който става велик магистър през 1434 г., е неофициален държавен глава на Флорентинската република.

История

Основаване Семейство Медичи отдавна се интересува от банкиране на високо равнище, поддържайки статута си на уважавано и особено богато семейство от висшата буржоазия. To печели парите си от земя в долината Муджело в района на Апенините на север от Флоренция. По онова време Медичите са най-богатото семейство в Европа, по-могъщи дори от Тюдорите. Оценяването на тяхното богатство в съвременни стойности е трудно и неточно, като се има предвид, че те притежават безценни произведения на изкуството, земя, злато и т. н. Те са не само банкери, но и новатори в областта на счетоводството. В определен момент от историята си управляват голяма част от световните финанси и тяхната валута: златният (флорин) става предпочитан в международната търговия.с. 37 на de Roover 1966

Бащата на Джовани (1360 – 1429) Аверардо, наречен „Бичи“ (? – 1363) не е успешен бизнесмен или банкер. Негов далечен братовчед обаче – Виери ди Камбио (1323 – 1396) е един от най-видните банкери във Флоренция – първият от поредица скромни членове на фамилията, наброяващи около двадесетина души през 1364 г.с.. 11 на Goldthwaite 1987 Неговата банкова къща обучава и наема синовете на Аверардо Джовани и Франческо, които в крайна сметка стават партньори във фирмата. Франческо става миноритарен акционер през 1382 г , а Джовани – управител на клона в Рим през 1385 г. Клонът е учреден като партньорство, въпреки че не е нужно да бъде капитализиран (защото Църквата обикновено депозира средства, а не взема заеми).с. 35-36 на de Roover 1966 Виери е дълголетник, но между 1391 и 1392 г. банката му се разделя на три отделни банки. Едната банка фалира много рано, втората, управлявана от Франческо и след това от неговия син, оцелява до 1443 г. и след около десет години Аверардо умира. Третата банка е под контрола на Джовани в партньорство с Бенедето ди Липачо де Барди.с. 37 на de Roover 1966с. 39 на de Roover 1966

Основаването на Банката на Медичите обикновено е датирано през 1397 г., когато Джовани ди Бичи де Медичи отделя своята банка от тази на своя племенник Аверардо (която е римският клон на банката), премествайки малката си банка от Рим във Флоренция. Клонът в Рим е поверен на Бенедето де Барди, а Джовани взема за партньор Джентиле ди Балдасаре Буони. Те събират 10 000 златни флорина и започват да работят във Флоренция, макар че Джентиле скоро напуска фирмата.

Смяната на града носи предимство на банката, тъй като много от големите банки, доминиращи във Флоренция през XIV век (тези на Барди, Ачайоли и Перуци), са изправени пред конкуренцията на рода Алберти, който се занимава с делата на Католическата църква. Но Алберти попадат в поредица от семейни спорове и са прогонени от Флоренция през 1382 г. (въпреки че им е позволено да се върнат през 1434 г.), и така се създава вакуум. Изборът на Джовани се оказва много подходящ, особено докато Флоренция не разполага с добро пристанище на Средиземно море, което получава едва през 1406 г. с превземането на Пиза и Порто Пизано.с. 3 на de Roover 1966. Друго предимство е, че е много по-лесно да се инвестира капитал във Флоренция, отколкото в Рим, тъй като благодарение на депозитите на Светия престол, получени от Джовани вследствие на дългото предишно сътрудничество, банката разполага с големи суми пари, които може да инвестира в други начинания.

Издигане Във Венеция е изпратен бързо агент, за да търси възможности за инвестиции. Той се справя добре и на 25 март 1402 г. е открит третият клон на Банката на Медичите. Макар че скоро просперира, клонът първоначално страда от лошо управление: агентът прави фаталната грешка да наруши споразумението за партньорство и да даде пари назаем на германци; в крайна сметка обеднява и са му изпратени 20 флорина от Джовани, който смята, че бившият партньор заслужава малко благотворителност. Именно този клон установява практиката възнаграждението на генералния мениджър да се изплаща чрез акции в клона, които той закупува с инвестицията си.de Roover (1966), с. 41–42. През същата 1402 г. е основана първата фабрика на Медичите за производство на вълнени платове, а през 1408 г. е открита още една. По онова време клонът в Рим отваря клон в Неапол (затворен през 1425 г. и заменен с клон в Женевас. 48, 50 на de Roover 1966 и в Гаета). Това може да изглежда много, но има само 17 служители общо през 1402 г. и само петима в централата във Флоренция, въпреки че са сравнително добре платени и се радват на кариерно развитие (напр. Джулиано ди Джовани ди сер Матео от чиновник през 1401 г. става миноритарен акционер през 1408 г.).с. 43-45 на de Roover 1966

През 1420 г. умира Бенедето де Барди (генерален директор на всички клонове) и е заменен от по-малкия му брат Иларионе де Барди, който е управите на клона в Рим. Той затваря една от фабриките за вълна и прави други реорганизации, предизвикани от партньорства, които вървят към своя определен край. Този факт е интересен, тъй като договорите са сключени от Иларионе на името на Козимо „Стари“ (1389 – 1464) и брат му Лоренцо Стари (ок. 1395 – 1440), а не на баща им Джовани; това бележи началото на прехвърляне на отговорности и на правомощия.с. 48-49 на de Roover 1966 Двамa представители на сем. Портинари са поставени начело на клоновете във Флоренция и във Венеция. Джовани умира през 1429 г. Според Лоренцо наследството му е около 180 000 златни флорина. Смъртта му няма особен ефект върху банковите операции и преходът към контрола на сина му Козимо е сравнително плавен. Козимо е подпомогнат от Иларионе, който става генерален директор.с. 52-53 на de Roover 1966 За щастие на банката Лоренцо Стари е в отлични отношения с брат си Козимо и затова не настоява за разтрогване на парньорството, за да получи своя дял от наследството (първородството не е в ход); много флорентински банки и дружества просъществуват само едно или две поколения, защото някои от децата-наследници пожелават да получат своя дял от наследството.с. 15 на Goldthwaite 1987 Така клоновете се разрастват и след тези в Рим и Флоренция са открити клонове във Венеция и в Женева.de Roover, с. 15

Иларионе не издържа дълго на поста си и е споменат като починал в писмо от февруари 1433 г. Моментът е неудачен, защото управлението на Риналдо дели Албици във Флоренция се насочва срещу водената от младите Медичи съпротива (подтикната от провала на Албици във войната срещу Лука и Милано), кулминирала в изгнанието на Козимо Стари във Венеция. Въпреки неблагоприятната политика през този период от историята на банката нейните италиански клонове реализират огромни печалби, като цели 62% от общата сума идват от Рим (през 1427 г. римският клон на банката на Медичите има приблизително 100 000 флорина на депозит от Папската курия; за сравнение, общата капитализация на цялата Банка на Медичите е само около 25 000 златни флоринаde Roover (1966), с. 106.) и 13% от Венеция между 1420 и 1435 г. (по-късните клонове на Медичите, открити в Брюге, Лондон, Пиза, Авиньон, Милано и Лион не допринасят с нищо, тъй като все още не са основани).de Roover (1966), с. 54–56. По онова време изглежда има някакъв офис на Медичите в Базел и изглежда, че той просъществува до 1443 г. Историкът Де Рувър предполага, че това е подклон на клона на банката Медичи в Женева, обслужващ Генералния съвет на Църквата, и е затворен, когато за Съвета вече не си струва да се поддържа.de Roover (1966), с. 58–59.

Съзряване На 24 март 1439 г. официално е основан клонът на Медичите в Брюге. Медичите вече въртят бизнес във Фландрия чрез кореспонденти и агенти от 1416 г. насам, но едва когато синът на управителя на клона във Венеция (1417 – 1435 г.) е изпратен да разследва през 1438 г. и благосклонно докладва, че дружеството е регистрирано като дружество с ограничена отговорност с този син – Бернардо ди Джовани д'Адоардо Портинари (1407 – ок. 1457), който поема както позицията на мениджър, така и по-голямата част от отговорността. Когато Анджело Тани (1415 – 1492) става миноритатен акционер през 1455 г., клонът най-накрая е създаден като пълноправно и равноправно партньорство в Банката на Медичите.de Roover (1966), с. 59–60. Подобна ситуация в правно отношение се получава за „командитното дружество“, създадено в Анкона, очевидно за финансирането на Франческо Сфорца, съюзник на Козимо Стари.

Както бе споменато по-рано, чичото на Козимо Стари откриva банка с постъпленията от своята една трета от банката на Виери ди Камбио, която затваря през 1443 г. със смъртта на внука на Аверардо, взимайки с това клона в Пиза. Преди това всеки бизнес, който Медичите е трябвало да сключат в Пиза (като Козимо, който препраща пари на Донатело за закупуването на мрамор), се е извършвал чрез тях. На 26 декември 1442 г. е създадено дружество с ограничена отговорност с две външни лица. С течение на времето Медичите прогресивно намаляват инвестициите си в това партньорство и изглежда, че те се оттеглят напълно малко след 1457 г., като само един партньор го поддържа да върви до 1476 г.de Roover (1966), p. 62.

През 1446 г. стартират два клона на Медичите: подклонът, който е клонът в Брюге, се преобразува в пълноправно партньорство, и дружество с ограничена отговорност в Авиньон, най-големият търговски център в Южна Франция (въпреки напускането на папството). В рамките на 2 години клонът в Авиньон е превърнат в пълноправно партньорство.de Roover (1966), с. 63. Клонът на Медичите в Лион всъщност не е основан като отделен клон; възниква в резултат на постепенното прехвърляне на клона в Женева поради намаляването на трафика към панаирите в Женева и създаването на четири големи панаира в Лион, които привличат около 140 други флорентински предприятия„В Лион, например, компанията на Медичите не беше по-голяма от Капони и имаше почти 140 други флорентински фирми, които работеха там по едно или друго време през последната третина на XV век.." Goldthwaite (1987), с. 20–21.). Прехвърлянето завършва през 1466 г.de Roover (1966), с. 74.

До този момент са установени в окончателния им вид структурата и функциите на Банката на Медичите. Клон в Милано е открит в края на 1452 г. или началото на 1453 г. по инициатива на благодарния милански херцог Франческо Сфорца. Неговият първи управител Пиджело Портинари (1421 – 1468) е много способен и този клон се справя добре с отпускането на заеми на двора на Сфорца и, подобно на римския клон, в продажбата на луксозни стоки като бижута. Пиджело обаче умира и е заменен от неговия некадърен брат Ачерито (1427 – ок. 1503 г.). Ачерито не може да управлява огромните суми, отпуснати като заем на миланския двор и на херцога (който не изплаща дълговете си от 179 000 дукатаGoldthwaite (1987), с. 34. преди смъртта си през 1478 г.). Подобен проблем засяга клона на банката в Брюге, когато се управлява от третия брат Портинари, Томазо.