Маргарит Жеков е съвременен български писател, преводач и литературен критик.
Биография Жеков е роден през 1963 г. в гр. Хасково. Завършва немска филология в Софийския университет, а по-късно и теология в Германия.
Творчество Автор е на 13 стихосбирки на български език, включително „Гетсимания” (2017), номинирана за Националната награда „Христо Фотев” през 2018 г., четири литературоведски книги, включително „Опуси за Духа и Истината“ (2024), номинирана за Годишната награда на портал „Култура“ за 2025 г. в раздела за хуманитаристика, и „Утешения за кандидат-нобелисти. Записки и фрагменти за прочути личности и събития“ (2026), три пиеси - «Стара майка» (2016), «Телепортиране на сълзата» (2017) и „Най-сетне просветление!“ (2024), и един все още непубликуван роман «Божият тефтер» (2022), както и съставител на книгата „Йордан Ковачев, представен от Маргарит Жеков” (ИК «Просвета», 2015), в която е автор на встъпителната литературоведска студия и на литературоведските статии. Съставител е и на сборници с избрана лирика на поетите Ангел Ников („Песен наум“, издателство „Литературен форум“, библиотека „Българска сбирка“, София, 2012), Иван Николов („Солта на пейзажа“, издателство „Литературен форум“, библиотека „Българска сбирка“, София, 2022), Георги Константинов („Колхида“, издателство „Хайни“, София, 2019) и Янаки Петров („Високосна сянка“, издателство „Литературен форум“, библиотека „Българска сбирка“, София, 2012).
През 1986 г. е отличен с националната награда на студентските литературни клубове за поезия, през 1991 г. получава награда на в. „Кръг“ от Националния конкурс „Южна пролет“ за дебютна книга, а две години по-късно – и националната награда „Светлоструй“ за книгата си „Разговор със собственото сърце“. Носител е и на националната награда „Петър Ковачев“ за есе през 2010 година, както и на втора награда в националния конкурс „Биньо Иванов“ за поезия и трета награда в първия Български конкурс за танка поезия през 2023 година. Творбите му са превеждани на английски, испански, немски, румънски, унгарски и френски. Негова стихосбирка на испански език под заглавие „Поетически размисъл“ (Reflexión poética) излиза в САЩ през 2018 година в издателство IMS). Негови хайку са поместени в българската триезична хайку антология „Огледала“ (101 български хайку, избрани и редактирани от Людмила Балабанова, София, LCR, 2005, български, английски и френски), както и в хайку антологията, издадена през 2022 година в Лудбрег, Хърватия. Негово хайку е включено в двуезичната антология Más-más csönd / Различна тишина, издадена от Napkut Kiado през 2012 година в Будапеща, в антологията ‘Shining Wind/Сияен вятър’ , издадена от Британската Хайку Асоциация през 2024 година и представена на 23 ноември 2024 година в Конвей Хол в Лондон и на 29 април 2025 годнина в Столична библиотека в София, както и в антологията Sakura Fubuki (Полъх от черешов цвят). Издание на Пакистанско-японското сдружение за култура. Исламабад, 2026 г.. Негови стихотворения в превод на Дьорд Сонди са поместени и в антологията "Magoncok és morzsák" / Израстляци и трохи/, издадена от Napkut Kiado през 2006 година в Будапеща.
Пише книги с литературоведски статии и пиеси. Превежда поезия и белетристика, както и богословски и философски студии, от немски, английски и испански. Превел е на български романите на Илия Троянов „Събирачът на светове” (номинация за наградата „Христо Г. Данов” за художествен превод през 2008 година), „Номад на четири континента” (2009) и др. Превел е на немски стихотворения от унгарския поет Арпад Пап, хайку от унгарския поет Лайош Сигети, хайку и танка от английския поет Джеймс Киркъп, стихотворения от английския поет Том Филипс, наред с откъси от романи на Йордан Ковачев (1895 – 1966), Михаел Стомин, Станчо Пенчев, Христина Панджаридис, както и иронии от Станислав Стратиев, заедно със стихотворения от Атанас Далчев, Александър Геров, Христо Кацаров, Иван Николов, Владимир Попов, Екатерина Йосифова, Стефан Цанев, Иван Цанев, Борис Христов, Марин Георгиев, Кирил Кадийски, Янаки Петров, Димитър Миланов, Иван Методиев, Антоанета Богоева, Кристин Димитрова, Людмила Балабанова, Мария Кръстева, Антоанета Николова, Александра Ивойлова, Христина Панджаридис, Ясен Калайджиев, Марин Бодаков и десетки други съвременни български поети, в австрийското списание „Райбайзен”. Превежда поезия и от шведски и унгарски.
Член е на българския ПЕН-център (https://penbulgaria.eu/) и литературния кръг „Европа“ в Капфенберг (https://www.europa-literaturkreis.net/), Австрия.
Източници
Категория:Български писатели Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Родени в Хасково