Луис Гонсалес де Убиета () е испански адмирал от испанския републикански флот по време на Гражданската война в Испания.

Той умира в изгнание като капитан на панамския търговски кораб „Chiriqui“, отказвайки да бъде спасен, когато корабът под негово командване потъва в Карибско море недалеч от Баранкиля, Колумбия.Javier García Fernández (coord.), 25 militares de la República; "El Ejército Popular de la República y sus mandos profesionales", Ed. Ministerio de Defensa, Madrid 2011

Биография Баща му Хуан Даниел Гонсалес де Убиета е инженер по горско стопанство, роден в долината Гордексола в Бискай. Той умира в Мадрид през 1925 г.

В средата на 1936 г. по време на профашисткия опит за преврат през юли 1936 г., който бележи началото на Испанската гражданска война, Луис Гонсалес де Убиета се издига до чин лейтенант-командир на испанския републикански флот. Тогава той командва океанографски и хидрографски изследователски кораб „Ártabro“ (A-2), базиран в Картахена.Vida Marítima – El Ártabro Той отказва да се присъедини към бунтовниците, оставайки верен на Испанската република.

Тъй като повечето висши офицери от испанския републикански флот се присъединяват към бунта, Луис Гонсалес де Убиета бързо се издига както в ранг, така и в авторитета в рамките на лоялния флот. Така в началото на гражданската война той става командир на разрушителя „José Luis Díez“ и е изпратен да потуши малък конфликт в Аликанте, когато група бунтовнически войски от Ориуела и по-малките градове на Вега Баха се опитват неуспешно да започнат обсада от града.Gaceta de la República nº364, 29 de diciembre de 1936

След поражението на испанския републикански флот на 27 септември 1938 г. в битката при нос Шершел, когато поредица от тактически грешки от страна на републиканското командване води до загубата на два товарни кораба, Луис Гонсалес де Убиета става генерален капитан на флота и повишен в чин адмирал, след като неговият предшественик Мигел Биса Фернандес–Паласиос е освободен от задълженията си. Президентът Мануел Асаня не може да скрие разочарованието си, признавайки в мемоарите си нерешителността на бившия командир на испанския републикански флот, въпреки че разполага с по-голям брой кораби.Manuel Azaña, Diarios de Azaña, Vol. IV, p. 620

Под командването на Луис Гонсалес де Убиета, републиканският флот се концентрира върху защитата на морските конвои, снабдяващи международно изолираната Испанска република, както и обучението на военноморски офицери и екипажите на техните кораби.Thomas, Hugh, The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.733

През март 1938 г. националистическият крайцер „Балеарес“ заедно с други бунтовнически крайцери „Канариас“ и „Алмиранте Сервера“ се сблъскват с републиканските крайцери „Либертад“ и „Мендес Нунес“, придружени от пет разрушителя край Картахена в битката при нос Палос. Около 02:15 ч. на 6 март крайцерите на националистите и републиканците влизат в безсмислена стрелба. По време на битката републиканските разрушители „Санчес Баркайстегуй“, „Лепанто“ и „Алмиранте Антекера“ изстрелват своите торпеда. Две или три от торпедата на „Лепанто“ удрят „Балеарес“, потапяйки го. От неговия екипаж от 1 206 души, 765 моряци загиват, сред които бунтовническият адмирал Мануел Виерна, командир на дивизията крайцери.Michael Alpert, La Guerra Civil española en el mar, Editorial Critica,

Потопяването на бунтовническия тежък крайцер „Балеарес“ е приветствано като голяма победа от републиканското правителство и Луис Гонсалес де Убиета е награден с Лавров знак на Мадрид, най-високото военно отличие за храброст на Втората испанска републикаManuel Rubio Cabeza, Diccionario de la Guerra Civil Española 1, Pág. 95. Editorial Planeta, Barcelona, 1987., докато корабите, участвали в морската битка при нос Палос са наградени с Мадридско отличие.Enrique García Domingo, Recompensas republicanas por el hundimiento del Baleares, Revista de Historia Naval, 1997, Año XV no. 59, pg. 70 Тази морска победа обаче има малък ефект върху войната като цяло, тъй като Гражданската война в Испания вече се обръща срещу републиката.

Изгнание На 8 януари 1939 г. Луис Гонсалес де Убиета е преместен в Менорка, за да поеме командването на военноморската база в Порт Махон. Той също така получава правомощията да командва всички републикански военни сили на острова.Diario oficial nº22, 22 de enero de 1939 Месец по-късно, на 8 февруари изправен пред неизбежно поражение и под натиска на властите на острова, които искат да избегнат кръвопролития, Гонсалес де Убиета предава острова на бунтовниците.Hugh Thomas, The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2003.

След падането на Менорка Луис Гонсалес де Убиета, който е военен губернатор на острова, бяга във Франция на крайцера на британски кралски флот „HMS Devonshire“ с 452 други републикански бежанци.Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931 – 1939. Princeton University Press. Princeton. 1967 От Марсилия той успява да стигне до Париж със съпругата си, докато други испански републикански бежанци са отведени в Порт Вендрес и след това интернирани в концентрационния лагер Argelès-sur-Mer от френските власти.Victoria Fernández Díaz, El exilio de los marinos republicanos, Universitat de València, Servei de Publicacions, 2009,

Луис Гонсалес де Убиета живее в изгнание във Франция до нахлуването на Нацистка Германия през 1940 г., когато се премества в Мексико. След това той се установява във Венецуела. В началото на 50-те години на миналия век е капитан на търговския кораб „Chiriqui“, транспорт за добитък, плаващ под панамски флаг. На 30 декември 1950 г.Miramar ship index неговият кораб потъва край Бокас де Сениса, близо до устието на река Магдалена в колумбийски води. Луис Гонсалес де Убиета отказва да бъде спасен и потъва с кораба си.

Източници

Литература Bruno Alonso González, La flota republicana y la guerra civil de España, Ed. Renacimiento, México 1944 Michael Alpert, La Guerra Civil española en el mar, Editorial Critica, José Cervera, Avatares de la guerra española en el mar, Editorial Noray, 2011, Carlos Engel Masoliver, El Cuerpo de Oficiales en la guerra de España, Ed. Quirón,

Категория:Испански адмирали Категория:Испански военни дейци Категория:Испански изгнаници Категория:Личности от Гражданската война в Испания (републиканци)