Романската архитектура в Канавезе (Пиемонт, Северна Италия) обхваща значим комплекс от религиозни сгради от XI–XII век – от големи центрове като Катедралата на Ивреа и Абатство „Фрутуария“ до множество малки селски църкви, от които често са запазени само камбанариите. Разположени по Мореновите хълмове на Ивреа и в селските райони, тези постройки оформят характерния пейзаж на Канавезе и свидетелстват за строителния подем след 1000 г., свързан с икономическото развитие и разпространението на поклонничеството.
Исторически и културен контекст Присъствието в Канавезе на значителен брой религиозни сгради в романски стил от XI–XII век силно влияе върху местното културно въображение. От XIX век насетне те се превръщат в обект на романтични интерпретации, които ги свързват с реални или предполагаеми събития от Средновековието. Тази перспектива е развита особено от писателя Джузепе Джакоза в Castelli Valdostani e Canavesani, където той изследва личности и епизоди от историята на Канавезе и Вале д’Аоста.
Централна фигура за периода е Ардуин Дадонски (Ардуин от Помбия, Ардуин от Ивреа; ок. 955–1015) – маркграф на Ивреа (990–999) и крал на Италия (1002–1014). Политическите и военните събития около неговото управление в началото на XI век са сред най-значимите, свързани с романската епоха в региона. Няколко религиозни и отбранителни постройки се асоциират пряко с неговата дейност и с последвалата легендаризация на образа му: Катедралата на Ивреа – център на конфликта между Ардуин и епископ Вармонд Арборийски; Абатството „Фрутуария“ в Сан Бениньо Канавезе – свързано с неговия патронаж и дълго време пазило тленните му останки; както и крепостта и църквата „Санта Кроче“ в Спароне – място на сблъсъка му с войските на Хайнрих II през 1004 г.„Легендата“ за Ардуин винаги е била много жива във фолклора на Канавезе: в това отношение трябва да се помнят историческите възстановки, провеждани всяка година: „Сеттимана Фруктуариенсе“, която се празнува в Сан Бениньо Канавезе в чест на основаването на Абатство Фрутуария; „Турнирът на май", който се провежда в Куорне; историческите възстановки в Спароне, празнувани пред руините на древната крепост
Интересът към романските паметници в Канавезе се засилва и от нарастващото внимание към Via Francigena – средновековния поклоннически път към Рим. Маршрутът преминава през Вале д’Аоста, навлиза в Канавезе при Карема и следва долината на река Дора Балтеа към Ивреа, свързвайки множество запазени романски църкви. Пътят напомня за дългите и често опасни поклоннически пътувания, при които абатствата и църквите от епохата са служели като места за подслон.
Архитектурен профил Романските църкви и пиевета в Канавезе следват базиликалния модел с двускатна фасада, интериор с един или три кораба и полукръгли апсиди. Сред най-добре запазените примери е църквата „Сан Секондо“ в Маняно.
При трикорабните храмове се срещат различни решения: в Катедралата на Ивреа е използвана голяма пръстеновидна апсида с амбулаторий, докато в други случаи страничните кораби завършват с малки апсиди.
В района се срещат и по-редки архитектурни решения. Пиеве „Сан Лоренцо“ в Сетимо Витоне има централен кръстообразен план, а т.нар. Джезиун край Пивероне, днес до голяма степен в руини, представлява еднокорабна структура, в която зоната на презвитерия е отделена чрез преграда с три арки, поддържани от две колони.
Характерен за романските църкви в Канавезе и подчертаващ културната близост с Франция, е т.нар. clocher‑porche – фасадна камбанария с преддверие в основата, служещо като вход към храма. Макар този тип да е рядък в Паданската низина,Perotti, A., La via Francigena in Canavese, Grafica Santhiatese Editrice, 1998 в Канавезе се среща значително по-често. Примери са Пиеве „Пречистване на Дева Мария“ в Луняко, църквата „Санто Стефано ин Сесано“ в Киаверано и други храмове в района.
Романски църкви в Канавезе Катедрала на Ивреа
Решението за изграждане на нова катедрала върху по-старите култови основи е взето от епископ Вармонд Арборийски към края на X век. Строителството, продължило през XI век, създава значима романска постройка с надлъжен план и три кораба. Въпреки по-късните барокови преустройства и неокласическата фасада, от ранната структура са запазени ключови елементи: външната стена на апсидата, фланкирана от две камбанарии с единични, двойни и тройни арки, амбулаторият, както и криптата, разширявана неколкократно. До апсидата са оцелели и няколко арки върху тънки колони, принадлежащи към стария Клоатър на канониците.
От катедралата вероятно произхожда и важен фрагмент от мозайка от XII век, изобразяваща Свободните изкуства, който днес се съхранява в близката Епископска семинария.
Абатство „Фрутуария“
Бенедиктинското абатство „Фрутуария“ е основано през 1003 г. в Сан Бениньо Канавезе от абат Гулиелмо да Волпиано – водещ архитект и реформатор, действащ между Франция и Италия. Неговата фигура подчертава значението на монашеските ордени в подготовката на братя‑строители, които през романския период се придвижват от един строителен обект към друг в служба на ордена.AA.VV., La storia dell'arte, Vol. 4, Il Romanico, La Biblioteca di Repubblica, Electa, 2006, с. 56
Църквата и манастирският комплекс претърпяват значителни промени през следващите векове. От първоначалната структура е запазена главно масивната камбанария, превърнала се в символ на устойчивостта на бенедиктинската традиция. Известно е, че абатството е служило като архитектурен модел за бенедиктинските постройки в Паданската низина.Tibone, M.L., Cardino, L.M., Il Canavese Terra di Storia e di Arte, Omega edizioni, Torino, 1993
Археологическите разкопки, започнали в края на 1970‑те години, разкриват под нивото на пода останки от оригиналната постройка, проектирана от Гулиелмо, както и части от първоначалната мозаечна настилка, отличаваща се с изтънчени фантастични мотиви и деликатна цветова палитра.
Кула „Свети Стефан“ в Ивреа
Освен запазените части от катедралата на епископ Вармонд, в Ивреа се намират и други значими образци на романска архитектура. Сред тях са оригиналната камбанария на църквата „Свети Улрих“ (днес включена в по-късната постройка), Параклисът на Тримата влъхви в светилището „Монте Стела“, както и най-вече Кулата на Свети Стефан – единствената оцеляла част от бенедиктинското абатство със същото име, вероятно основано след 1044 г. Църквата е разрушена през 1558 г. от френската армия за укрепване на градските стени, а останалата част от манастирския комплекс е премахната през 1757 г., за да освободи място за градините на двореца на граф Балдасаре Пероне.
Оцелялата камбанария е изградена в основата си от тухли и каменни блокове, а във височина – само от тухли, за да се намали теглото ѝ. Горните нива са украсени с теракотени висящи арки, а фасадата е прорязана от единични, двойни и тройни арковидни прозорци, които придават изтънченост на силуета ѝ. Влиянието на модела на камбанарията на абатство „Фрутуария“ е ясно различимо, тъй като манастирът „Свети Стефан“ е бил негов пряк филиал.
Църква „Санта Кроче“ в Спароне
Църквата „Санта Кроче“ се намира на крепостния хълм на Спароне, където още преди 1000 г. е съществувал древен каструм, свързван в местната традиция с успешната отбрана на крал Ардуин от Ивреа срещу обсадата на император Хайнрих II през 1004 г. От замъка и укрепленията са запазени само фрагменти, а единствената непокътната постройка е именно романската църква.
Външният ѝ вид е строг: южната стена се опира на периметърните крепостни стени, докато апсидата и северната фасада са украсени с лезени и двойни висящи арки – характерни елементи на романския стил, засвидетелствани поне от XI век.
Първоначалната архитектура на храма е претърпяла промени през следващите столетия, без да бъде съществено нарушена. Последните реставрационни дейности разкриват в апсидата значими готически стенописи от края на XIV век.
Пиеве „Сан Лоренцо“ в Сетимо Витоне
Палеохристиянският комплекс, включващ Пиеве „Сан Лоренцо“ и Баптистерия на Свети Йоан Кръстител в Сетимо Витоне, е сред най-старите запазени структури в Канавезе и вероятно датира от втората половина на IX век. Част от изследователите отнасят произхода му още към VI–VII век, поради което, с оглед на последвалите ремонти, комплексът често се определя като пример за предроманска архитектура.Perotti, A., цит. съч.
Разположени на високо място над града и над течението на Дора Балтеа, пиевето и баптистерият вероятно са служили през Средновековието като важна спирка за пътници и поклонници по Via Francigena.
Комплексът, възникнал в каролингската епоха, е сред основните образци на предроманската архитектура в Пиемонт. Постройките са изградени от камъчета и ломени камъни, а покривите – почти изцяло от характерните каменни плочи lose. Баптистерият има осмоъгълен план и сегментиран свод, над който вероятно през XIII век е добавена тухлена камбанария. Към по-късен период принадлежи и правоъгълната апсида, оформена като презвитерий.
Първоначално баптистерият е бил отделен от църквата, както е характерно за ранните християнски комплекси. По-късно от юг е изграден проход, който ги свързва. Енорийската църква е еднокорабна, с план на латински кръст и три малки параклиса с цилиндрични сводове, отварящи се към презвитерия. Достъпът до храма днес става през камбанарията, опряна на наоса и вероятно построена през XIII век, при което първоначалният вход е премахнат.
„Джезиун“ в Пивероне
Руините на свещената сграда, известна с диалектното име „Джезиун“ (Gesiùn) („църквище“), се издигат изолирано източно от Пивероне, в местността Тороне, на кръстопът между две местности сред лозя и обработваеми земи. Благодарение на своите архитектурни особености „Джезиун“ представлява един от най-необичайните и дори аномални примери за романска архитектура в Канавезе и е сред най-значимите точки по трасето на Via Francigena в района.
Не са запазени исторически сведения за произхода на сградата. Част от архитектурните ѝ характеристики позволяват датиране между края на X и средата на XI век, докато други, особено структурата от колони и арки (тридъгови отвори), която отделя кораба от презвитерия, предполагат още по-ранен произход.
Баптистерий в Сан Понсо
Баптистерият в Сан Понсо се отличава с необичаен архитектурен облик, определян от изключително стройната му форма, резултат от високата камбанария, поставена върху купола. Сградата има осмоъгълен план с неравни по дължина страни, върху които се отварят осем апсиди, редуващи се с правоъгълно и полукръгло сечение. Масивните стени, с дебелина над един метър, поддържат осмоъгълен фенер и полусферичен купол, покрит отвън с характерните каменни плочи lose.
Архитектурното решение – редуването на правоъгълни и полукръгли апсиди и наличието на осмоъгълен фенер, показва ясно влияние от ломбардската традиция, особено от баптистерия в Ломело. Камбанарията, поставена върху купола, е по-късна добавка от 1585 г., несъвместима със строгия романски стил.
Външният вид на баптистерия е изключително семпъл: декоративните елементи се ограничават до двойки малки арки върху лезени с неравномерни пропорции, а прозорците са оформени като дълбоки процепи, които подчертават масивността на конструкцията.
Clocher – porche на Енорийската църква на Луняко
Архитектурното решение на т.нар. clocher‑porche – фасадна камбанария с преддверие в основата, служещо за вход на църквата, е широко разпространено в Канавезе. Освен при Пиеве „Сан Лоренцо“ в Сетимо Витоне, подобни конструкции се срещат в Киаверано, Боленго и Пеко.
Енорийската църква на Пречистването на Дева Мария („Санта Мария дела Канделора“) се намира изолирано край Луняко, в близост до гробището, и е най-старата култова сграда във Валкиузела, вероятно издигната върху останки от езически храм.Повече информация - consultato il 17/1/2007 Романската каменна камбанария, излизаща от фасадата, датира от XI век и е разделена на пет нива с рустикални отвори и декоративни мотиви от висящи арки.