Килифаревска анархо-комунистическа чета е партизанска чета, съставена от анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни, противници на режима на Демократическия сговор на Александър Цанков.
На 13 юни 1923 г., непосредствено след разгрома на бунта в Килифарево, е създадена Килифаревската чета, която действа до май 1925 г. Тя е съставена от бойци от селата Килифарево, Дебелец, Лясковец и други места, които са оцелели и минали в нелегалност след разгрома на бунта. За да се подсигури по-добро взаимодействие с населението в района и за снабдяване с припаси, храна и оръжие, четата изгражда много подвижна организация. Нейният личен състав във времето се състои между десет и двадесет души. При по-сериозна обстановка броят им нараства до около тридесет четници. Понякога основният състав на четата е намалявал до няколко човека, докато другите четници, разделени по двойки и тройки са обикаляли по селата, за да изпълняват своите задачи. Килифаревската чета не се предвожда от избран от нея официален командир, който сам и еднолично да взема решенията (това е характерно за всички анархистически чети). Решенията са се взимали на събрания, при общи обсъждания между всички четници. И въпреки това много четници в своите разкази за събитията от това време по-късно твърдят, че с най-голям авторитет и популярност се е ползвал Георги Попов.
Политическите идеи в четата са различни, а основният ѝ състав е предимно от средите на анархистите, които твърдо се противопоставят на създаването на единен фронт с комунистите и БКП. Болшинството от четниците вярват, че единодействието с други групировки трябва да се извършва на местно организационно ниво, без да има нужда от централно ръководство, особено комунистическо, което да „спуска отгоре директиви“. Единствените анархисти в Килифаревската чета, които са привърженици на идеята за създаването на Единен фронт, са Георги Шейтанов и Желю Грозев. Има сведения, че през 1923 г. непосредствено преди избухването на Септемврийското въстание Шейтанов и Грозев идват в четата, за да агитират за създаване на Единен фронт, като предлагат и 50 хил. лева. Братя Бълхови и Георги Попов възмутено отхвърлят това предложение и връщат парите. По-късно тези пари са предадени на Гео Милев за издаването на списание „Пламък“. Шейтанов и Грозев напускат четата и се присъединяват към нея чак през лятото на 1924 г. Според някои източници в Килифаревската чета има и няколко комунисти, както и един земеделец, един представител на ВМРО и един, който се обявява за нихилист.
Първата въоръжена акция на Килифаревската чета е още на 13 юни 1923 г., когато Георги Попов и още седем въоръжени четници атакуват общината в село Радковци и изземват от там няколко пушки, няколко сандъка с патрони и две бомби. На 17 септември четниците Георги Попов и Тотю Саралиев ликвидират кмета на Джуровци. На 22 – 23 септември непосредствено преди избухването на Септемврийското въстание в местността Сипани камъне се провежда съвместно събрание на Килифаревската комунистическа организация и Килифаревската чета. Тук отново Георги Попов и братята Димитър и Дончо Бълхови се противопоставят на намерението за единен фронт под ръководството на БКП. По време на въстанието четата организира акция по завземане на гара Соколово. След сражение с полицията гарата е превзета. На задържаните от нея железопътни работници и пътници Георги Попов произнася кратка реч. Преди да си тръгнат от там са прекъснати телеграфния и телефонния кабел, като самата жп линия е разрушена. Движението по нея е спряно за повече от тридесет часа. На 31 януари 1924 г., след предателство, край Плаково, обкръжен от полицията след престрелка, за да не попадне в плен, се самоубива Георги Попов. На 11 август същата година някои от бойците на Килифаревската чета успяват да ликвидират двама от полицаите. Убит е и пазачът на „Банка съединени индустрии“. Още в началото на лятото на 1924 г. Килифаревската чета организира бягството от затвора на известния килифаревски анархист и деен участник в бунта в Килифарево от юни 1923 г. – Стефан Парасков (Станчо). През октомври 1924 г. група четници, при опит да ликвидират секретар-бирника на село Косарка, убиват по погрешка кмета на същото село. На 11 ноември 1924 г. в местността „Света гора“ край Килифарево четата ликвидира агент-провокатора Трифон Илиев (Тунката). През пролетта на 1925 г. някои четници извършват експроприация на кожарски магазин във Велико Търново и обир на пощата в Павликени. След Априлските събития от 1925 г. четата се събира за последно и след престрелка с полицията и контрачети, верни на властта, се разпръсква. Ето как четникът Петър Букурещлиев описва тези събития:
След последното разделяне на четата много от участниците са заловени или загиват при сражения с полицията и агенти на Обществена безопасност. При престрелки с представителите на властта загиват Синко и Моско Рашев, Шейтанов и Мариола Сиракова са заловени и по-късно убити без съд и присъда от някои дейци на ВМРО. Тодор Матров е заловен, отведен в Търновските казарми, където е брутално убит, а трупът му е изхвърлен в река Янтра. Голяма част от четниците, които оцеляват, след като известно време се укриват, успяват да емигрират в чужбина. През Килифаревската чета са преминали личности като известния анархист, поет и публицист Георги Шейтанов, издателя на вестниците „Поглед“ и „Ехо“ Васил Калчев, автора на първия пролетарски роман „Блуждение“ Богдан Ацев и други.
Източници
Категория:Основани в България през 1923 година