Алис Хайне, родена Мери Алис Хайне или Мари Алис Ейн (; ; * 10 февруари 1858, Ню Орлиънс, Луизиана, САЩ; † 22 декември 1925, Париж, ФранцияActe de décès (avec date et lieu de naissance) à Paris , n. 2471, vue 15/22. Посетено на 22 ноември 2022 г.) е херцогиня на Ришельо и впоследствие принцеса на Монако чрез брака си с Албер I. Тя е първата американка, станала принцеса на Монако. Първият ѝ съпруг е наследник на кардинал дьо Ришельо, а вторият – на кардинал Мазарини.

В Монако Хайне основава годишна художествена изложба и популяризира най-новата Опера на Монте Карло, превръщайки княжеството във важен център на изкуствата. В Париж е редовен гост на известните салони на Бел Епок на Женевиев Алеви, където се среща със Сара Бернар, Оскар Уайлд и Марсел Пруст. Пруст използва нейния образ при създаването на Принцесата на Люксембург във „В търсене на изгубеното време“.Томас Фуйерон (Thomas Fouilleron) обаче казва, че историята не е точно такава: „Не можем да сме сигурни дали тя е била модел за Пруст или не. Тя със сигурност е видна фигура от Бел Епок и на литературните салони, които Пруст е посещавал. Въпреки това, посочва Фуйерон, няма доказателства за връзката между писателя и принцесата. „Тя не е музата на Пруст, но пътищата им определено са се пресичали”. Вж. Alice Heine: vita e leggende della prima principessa americana di Monaco, Francesca German - 22 gennaio 2021

Произход Алис Хайне е американка католичка от френски и немски произход. Тя е дъщеря на Мишел Ейн (* 1819, † 1904), богат парижки банкер от еврейски произход, управител на Френската банка от 1890 г. до смъртта си и братовчед на поета Хайнрих Хайне, и на съпругата му Мери Амели Милтенбергер (* 1832, † 1915), произхождаща от заможно семейство от Луизиана, от елзаски и католически произход.Xavier Maillart, Origine alsacienne de la princesse Alice de Monaco (Laguna Niguel, 2008). Баща ѝ е роден във Франция и се установява в Ню Орлиънс през 1843 г., където изгражда успешна финансова кариера. Майка ѝ е дъщеря на Джоузеф Алфонс Милтенбергер, известен парижки архитект, чието семейство построява именията Милтенбергер (Miltenberger Houses) и ги свърза чрез ул. „Роял“ в Ню Орлиънс. Алис двама по-малки братя: Пол Анри и Исак Жорж.

Биография Детство

Алис Хайне е родена във френския квартал на Ню Орлиънс, на ул. „Роял“ № 900, в именията на семейството на майка ѝ,Xavier Maillart, The first experience (1858) and last encounter (1879) of the Prince Imperial with the African world (French Presence in KwaZulu-Natal, Dundee, 2016). където израства. Родителите ѝ са редовни гости на императорския двор и принадлежат на близкото обкръжение на император Наполеон III и императрица Евгения, които стават нейни кръстници.

По време на Американската гражданска война семейството се завръща във Франция (1861), където Алис израства, възползвайки се от значителното семейно богатство и утвърждавайки се в парижкото общество. Семейство Хайне има влияние в двора на Наполеон III, а компанията на баща ѝ финансира Френско‑пруската война. Благодарение на общественото положение и известността на родителите си Алис заема привилегирано място на сватбения пазар на XIX век.

Херцогиня на Ришельо През 1875 г., на 17‑годишна възраст, Алис Хайне сключва брак в Париж – граждански на 25 февруари и църковен на 27 февруари – с Мари Оде Ришар Арман Шапел (1847–1880), маркиз на Жумияк и бъдещ 7-и херцог на Ришельо и на Фронсак (от 1879 г.), внук на генерала и политика Сиджизмон дю Пуже дьо Надаяк. Малко преди сватбата Алис приема католицизма. Двамата имат син и дъщеря:

Мари-Оде-Жан-Арман Шапел дьо Жумияк (* 21 декември 1875, Париж, † 30 юни 1952, Ню Йорк), 8-и и последен херцог на Ришельо и на Фронсак; женен от 1913 за Елинор Дъглас Уайз от Мериленд, от която няма деца; Мари-Огюст-Сетимани-Одил Шапел дьо Жумияк дьо Ришельо (* 30 август 1879, † 3 август 1974), омъжена от 1905 за граф Габриел Мари Франсоа Иполит Фери Южен дьо Ла Рошфуко, 2-ри принц на Ла Рошфуко (титла на Кралство Бавария), от когото има дъщеря.

Херцогът на Ришельо умира на 28 юни 1880 г. по време на пътуване до Атина, оставяйки 22‑годишната Алис вдовица с две малки деца.

Принцеса на Монако

По време на пътуване до Португалия (Мадейра) през 1879 г. Алис се запознава с престолонаследника на Монако Албер I. Първият му брак е анулиран през 1880 г. по искане на съпругата му, лейди Мери Виктория, дъщеря на Уилям, 11-ти херцог на Хамилтън, 1-ви пер на Шотландия, и внучка на Стефани дьо Боарне. Между Алис и Албер възниква любовна връзка, въпреки разликата във възрастта, неговия развод и бащинството му. Шарл III отказва да даде съгласието си за брака, поради което двойката изчаква осем години. На 30 октомври 1889 г., година след смъртта на Шарл III, Алис и Албер сключват брак в Париж.

Принц Албер, отдаден на океанографията, пуска на вода в Ливърпул на 27 ноември 1897 г. кораб-лаборатория, наречен „Принцеса Алис“ в нейна чест.Sous la mer : le sixième continent. Actes du colloque international tenu à l'institut catholique de Paris, 8-10 décembre 1999, Christian Buchet, éd. Presses Paris Sorbonne, 2001. На борда му Шарл Рише и Пол Портие откриват феномена анафилаксия, който поставя основите на изследванията върху имунитета.Alain Decaux, , Librairie académique Perrin, 1996 (réimpr. France-Loisirs, 1997), с. 119.

По време на продължителните отсъствия на Албер по море Алис организира оперния сезон в Монако и значително развива местния оперен театър. Със своя бизнес нюх тя подпомага управлението на финансите на княжеството и допринася за превръщането му в водещ европейски културен център, включително чрез сътрудничество с руския импресарио Сергей Дягилев.

Последни години и смърт Бракът на Алис и Албер I остава бездетен. Постепенно двамата осъзнават различията в интересите си – тя е отдаденa на музиката и изкуствата, а той на природните науки и океанографията – и започват да водят отделен живот, поддържайки паралелни връзки. Алис има дългогодишна връзка с английския композитор Айсидор де Лара. След избухването на скандала Албер получава законна раздяла (30 май 1902 г., Монако), но не и развод, поради което Алис остава принцеса‑консорт. Тя напуска Монако и се установява в Англия, където се движи в най-висшите среди и се сприятелява с кралица Александра Датска. След смъртта на Албер I на 26 юни 1922 г. тя носи титлата на вдовстваща принцеса на Монако.

Алис Хайне умира на 22 декември 1925 г. на пл. „Конкорд“ № 10 в Париж на 67-годишна възраст и е погребана в гробището Пер Лашез..

Замък „От Бюисон“ Замъкът От Бюисон (Château du Haut-Buisson) в Шерé, днес община Шере О в департамент Сарт, е дворец за удоволствие в стил нео-Луи XV, построено през 1847 г. Тук принцеса Алис Хайне посреща приятелите си с пищност и лукс. Габриел-Луи Пранге описва замъка като обзаведен с най‑модерния английски лукс, макар погрешно да го датира в XVIII век.

Спалните, гостните, баните, килерът и сервизните помещения са оборудвани с гардероби, мивки и тоалетни от английски фаянс, свидетелстващи за изключително изискан и модерен за времето си бит.

Титли Опростени титли Мис Алис Хайне (1857 – 1875) Маркиза дьо Жумияк (1875 – 1879) Херцогиня дьо Ришельо (1879 – 1880) Вдовстващата херцогиня дьо Ришельо (1880 – 1925) Нейно светлейше височество принцесата на Монако (1889 – 1922) Нейно светлейше височество вдовстващата принцеса на Монако (1922 – 1925)

Пълна титла „Нейно светло височество Мари Алис Хайне, принцеса на Монако, херцогиня на Ришельо, Валентиноа, Мазарен и Майен, принцеса на Шато Порсиен, маркиза на Жумияк, на Бо дьо Прованс, на Гискар и на Шиѝ, графиня на Карладес, на Торини, на Лонжюмо, на Ферет, на Белфор, на Тан и на Розмон, баронеса на Бюи, на Сен Ло, на ла Лютюмиер, на Амби, на Маси, на Калвинè и на Алткирх, господарка на Сен Реми, Матиньон и Исенайм“.

Вижте също Грималди История на Монако Монако Списък на владетелите на Монако Списък на владетелките на Монако

Източници

Категория:Френска аристокрация Категория:Починали в Париж Категория:Дом Грималди Категория:История на Монако Категория:Родени в Ню Орлиънс Категория:Портал:Монархия/Тематични статии Категория:Портал:Европа/Тематични статии