Мехмед Рашид паша (1824 – 15 юни 1876) е османски държавник, служил като валия на Сирийския вилает през 1866 – 1871 г. и като министър на външните работи на османското правителство през 1873 – 1874 г. и от 1875 г. до смъртта си. Рашид паша е израснал в Египет, където баща му е бил помощник на губернатора Мохамед Али и получава образование в Париж, преди да се присъедини към държавна служба в Истанбул през 1851 г. Там той става протеже на великия везир Али паша, ключова фигура в танзиматските реформи в цялата империя. След като последният е преназначен за велик везир през 1866 г., Рашид паша е назначен за губернатор на сирийския вилает с център Дамаск, който се простира от Триполи и Хама на север до Палестина и Трансйордания на юг.
Като губернатор, Рашид паша въвежда многобройни административни реформи, включително създаването на общинските съвети на Дамаск и Бейрут, сирийския провинциален съвет и сирийския парламент, като същевременно подисгурява само за местни лица длъжността емир ал-хадж (комендант на годишния керван за хадж). Той стартира множество проекти за благоустройство, разширявайки значително пътната и телеграфната мрежа на Сирия. Рашид паша се стреми да въведе ред в хаотичните закони за собственост на земята в Сирия и насърчава частните покупки на държавна земя, което в крайна сметка облагодетелства градския елит и е в ущърб на селяните. Основната му цел е да интегрира Сирия и нейния хинтерланд в Османската държава след дълъг период на привидна автономия и имперско пренебрежение. За тази цел той стартира военни кампании в доминирания от алауити крайбрежен район, в централната сирийска степ и южните равнини Хауран и Балка, както и във всички селски региони, които дълго време са се съпротивлявали на османското данъчно облагане и военнонаборна служба. За разлика от своите предшественици, Рашид паша успешно способства и постига сътрудничеството на взаимно враждебните мюсюлмански жители от равнините, друзите-планинци и бедуинските племена, подтигайки това чрез справедливо разпределение на ресурсите и задълженията между тях, като същевременно не спира да поддържа силно военно присъствие сред тях. Той смята своята стратегия за необходима за просперитета на региона и организира местната съпротива срещу увеличаващите се европейски търговски посегателства към доходоносната сирийска търговия със зърно.
Едновременно с уволнението на Али паша като велик везир през 1871 г. Рашид паша е освободен от губернаторството на Сирия. Две години по-късно той е назначен за министър на планирането, преди промяна в кабинета през същата година да го направи министър на външните работи. Той е сменен през май 1874 г. и е изпратен във Виена като османски посланик в Австро-Унгария. Въпреки това, той е преназначен за министър на външните работи през ноември 1875 г. Рашид паша продължава да работи в това министерство, докато не е застрелян от недоволния офицер Хасан бей по време на заседание на кабинета в дома на Мидхат паша. Очевидната цел на Хасан бей е военният министър Хюсеин Авни паша, който също е убит.
Ранен живот и кариера
Рашид паша е роден в Египет през 1824 г.Abu-Manneh 1992, p. 16.Hudson 2008, p. 23.Kosev 1982, p. 127, note 63. Баща му, етнически турчин от Драма в Македония, е служил в двора на могъщия управител Мохамед Али Кавалъ. По-късно, през 1844 г., Рашид е изпратен да учи в Париж като част от годишна образователна мисия от Египет до Франция. След завършване на образованието си през 1849 г. Рашид се завръща в Египет си две години по-късно последва баща си и други османски египетски служители в османската столица Истанбул.
В Истанбул Рашид става протеже на великия везир Мехмед Али паша, османски държавник и реформатор, участващ в установяването на реформите на Танзимата в цялата империя.Abu-Manneh, 1999, p. 44. Според историка Лейла Хъдсън владеенето на арабски и френски език от Рашид е „ключово за неговия напредък“.Hudson 2008, p. 23. Той постъпва на имперска служба и през годините заема различни провинциални постове.Abu-Manneh 1992, p. 16. Подобно на Мехмед Али паша, Рашид прекарва част от кариерата си в Бюрото за преводи на Министерството на външните работи.Spagnolo 1971, p. 160.
Според историка Бутрус Абу-Мане, Рашид паша на сравнително млада възраст от 40 години е назначен за управител на централизирания в Измир вилает Смирна,Abu-Manneh 1992, p. 16. ксто е споменаван като губернатор на Смирна още през 1862 г. През тази година той открива жп гара в град Айсалок, намиращ се на жп линията между Айдън и Измир. Станцията проправя пътя за превръщането на Айсалок в курортен град.Clarke 1863, p. 45.
Губернатор на Сирия
В началото на лятото на 1866 г.Abu-Manneh 1992, p. 16. разместване на властта във Високата порта довежда до преназначаването на ментора на Рашид паша Мехмед Али паша за велик везир;Hudson 2008, p. 23. Мехмед Али паша е назначаван и уволняван от великото везирство през 1852, 1855 – 1856, 1858 – 1859 и 1861 г.Dânişmend 1971, pp. 78, 81–83. Междувременно в Сирийския вилает, провинция с център Дамаск, губернаторът Асад Мухлис паша анулира договорите за доставка на зърно на провинцията с европейските търговци и свързаните с тях местни изпълнители и нарежда реколтата от зърно да бъде пренасочена към държавните складове; зърното е основната доходна култура на Сирия. Разгневени, европейските консули настояват Асад Мухклис паша да бъде уволнен.Schilcher 1981, p. 172. През август 1866 г.Talhami 2011, p. 37. Мехмед Али паша утвърждава и назначава Рашид паша вали на Сирия.
Реорганизация и реформи Сирийският вилает е образуван през 1865 г., обединявайки еялетите Дамаск и Сидон.Spagnolo 1971, p. 160.Abu-Manneh 1992, pp. 9–10. Провинцията се простира от Триполи и Хама на север до Палестина и Трансйордания на юг,Abu-Manneh, 1999, p. 44. но изключва автономната планина Ливан Мутасарифат.Sluglett 2010, p. 534, note 8. Според историка Джон Спаньоло, Рашид паша е бил „възнамерен да съживи Османската империя“ и е бил „толкова ефикасен и богат на въображение при упражняването на функциите си, колкото е позволявало преобладаващото състояние на империята“, докато историкът Бутрус Абу – Мане отбеляза, че е „работил неуморно за интеграцията на провинциите“. До 1868 г. Сирия е административно разделена на осем санджака (области от първо ниво) – Дамаск, Бейрут, Йерусалим, Триполи, Акре, Хама, Хауран и Наблус.Burton 1876, p. 99–100.
Рашид паша създава нов общински съвет в Дамаск и нов административен съвет за провинцията. За да се получи местна подкрепа за реорганизираната администрация, на няколко местни първенци от Дамаск са дадени постове в провинциалната администрация. Той реформира службата на емир ал-хадж (комендант на годишния керван за хадж до Мека), като увеличава заплатата на поста и гарантира, че само местни жители ще бъдат назначавани на тази служба.Schilcher 1981, p. 174. Знатни личности от Бейрут (бившата столица на Сидонския еялет), град Сидон и подокръзите Рашая, Хасбая и източната долина Бекаа подават жалби до Високата порта през октомври 1867 г., твърдейки, че техните интереси са били пренебрегнати от администрацията в Дамаск.Spagnolo 1971, pp. 160–161. Петициите са написани от бивши служители на Дауд паша, губернаторът на Ливанската планина, който се стреми да присъедини областите към своето губернаторство и може да е изиграл роля в петициите.Spagnolo 1971, p. 161. Впоследствие Рашид паша посещава Сидон, за да изслуша местните оплаквания и да замени градския каймакам (управител на кааза (кадийство) или „окръг от второ ниво“).Spagnolo 1971, p. 162. Рашид паша ръководи първия сирийски парламент (Majlis Suriye) в Бейрут през декември 1867 г. или януари 1868 г., по време на който четирима представители (двама мюсюлмани и двама немюсюлмани) от всеки санджак се събират, за да обсъдят нови търговски и инфраструктурни проекти и административни реформи.Hudson 2008, p. 24. През 1868 г. той разрешава създаването на Общинския съвет на Бейрут.Hill 2020, p. 43.
В съответствие със Закона за земята от 1858 г. големи държавни площи в равнината Хауран и долината Бекаа са пуснати на търг. Рашид паша насърчава частните инвестиции в земя и се стреми бързо да регистрира актове, за да въведе ред в хаотичното състояние на поземлената собственост в Сирия. В преследването на тези цели той често подкрепя интересите на богати граждани срещу интересите на селяните. Като цяло, много от градските първенци, ухажвани от Рашид паша, нямат достатъчен капитал за масово придобиване на земя по време на неговия мандат и инвестициите в земя не се ускоряват до търговската депресия и селските кризи през 1870 г., когато той напуска поста си.Schilcher 1981, p. 174.
Обществена дейност
Рашид паша стартира кампания за модернизиране на инфраструктурата на Сирия.Hudson 2008, p. 24. Тези проекти са започнати чрез Административния съвет на Дамаск, за да се улесни достъпът до селските райони на града и да се насърчи разширяването на селското стопанство.Schilcher 1981, p. 174. През 1868 г. парламентът приема резолюция, която одобрява изграждането на коларски път от северния град Маара, на юг през Хама, Хомс, Баалбек и Анджар, за да се свърже с главния път Бейрут-Дамаск.Issawi 1988, p. 12. Построени са и пътища от вътрешността до крайбрежието, които свързват Хомс и Триполи, Наблус и Сидон, Тибнин и Тир и Сук ал-Хан и Акре. Открит е и автомобилен път между Дамаск и Палестина, за да се улесни сухопътната търговия с Египет. Освен това съществуващият маршрут Ерусалим–Наблус и крайбрежните пътища, които свързваха Газа с Яфа и Бейрут със Сидон, са ремонтирани. Рашид паша се опита да построи път през Сирийската пустиня, свързващ Дамаск с Багдад, но проектът се проваля.
Голямо разширяване на телеграфната мрежа в Сирия е инициирано от Рашид паша и телеграфни служби са създадени във всички големи градове на провинцията. По негово нареждане европейските езици могат да се предават през телеграфната мрежа в допълнение към турския. Сирийският историк от 19-ти век Мохамед Хусни твърди, че Рашид паша е бил увлечен по телеграфа, прекарвайки часове в телеграфната служба, изпращайки и получавайки съобщения.Hudson 2008, p. 24. По време на управлението на Рашид паша Абд ал Кадир ал Джазаири и други видни жители на Дамаск лобират пред британския консул в града, Ричард Бъртън, за да получат британска финансова подкрепа за голяма железопътна мрежа в Сирия.Schilcher 1981, p. 174.
Популяризиране на образованието и литературата Арабският литературен ренесанс Нахда в Сирия датира от управлението на Рашид паша.Hudson 2008, p. 23. Според Хъдсън Рашид паша, като модернист, проявява „личен интерес към разпространението на грамотността и изграждането на образователна инфраструктура“. С негова подкрепа са основани начални училища в Дамаск, Бейрут и Йерусалим. По време на неговото управление за първи път са публикувани провинциалният вестник Suriyya, и провинциалните салнамета (годишници), а също започват да циркулират частните литературни списания. През 1868 г. Рашид паша разрешава възстановяването на Сирийското научно дружество – общество на сирийски предприемачи и покровители на литературата и изкуствата.Hill 2020, pp. 42–44.
Централизиране на хинтерланда Рашид паша гледа на военното присъствие като на ключ към успеха на неговите инфраструктурни, административни и образователни инициативи.Hudson 2008, p. 24. Една от ключовите му политики е разширяването на действителното административно управление и правоприлагането към вътрешността на Сирия.Rogan 1994, p. 38. За тази цел той започна кампании за потискане на бедуинските племена в пустинните покрайнини. Бедуинската мобилност и грабежите на селскостопанските селища са основна причина за нестабилността в сирийската провинция и насърчава грабителството. Съгласуваните усилия срещу бедуините започват през 1863 г. при губернатора Фуад паша, което води до военна кампания с новонаборана армия от градски сирийци, екипирана с модерни пушки от Кримската война и нови укрепления между заселената провинция и сирийската пустиня.Hudson, p. 20.
Северна и Централна Сирия