Голямата грамота на Стефан Душан за Карейската килия е дарствен хрисовул, издаден в Прилеп през 1348 година от сръбския цар Стефан Душан, който дарява на Карейската килия „Свети Сава Йерусалимски“ в Атон хвосненското село Косорики (днес в Република Косово) заедно с четири негови махали (заселки) и определя годишен доход за килията в размер на 100 венециански перпера, заделени от царския имот (къща), както и различни дарове в натура (гуни, кожуси, обуща, сирене и сол). Освен това грамотата потвърждава задълженията на обителта-майка Хилендар и на Сръбската патриаршия по отношение на Карейската килия. Отделно, царица Елена, която е обявена за втори ктитор на постницата и е получила правото да избере по свое желание неин предстоятел измежду редовете на хилендарското братство и с неговата благословия, посочва за такъв бившия хилендарски игумен Теодул.

Документът се съхранява в архива на Хилендарския манастир под номер 149/151, топографска сигнатура 11. Написан е на пергамент с ширина 285 – 290 mm и дължина от 690 mm. Текстът е изписан с черно мастило и хубав устав и заема 144 реда заедно с двуредовия царски подпис. С червено мастило са изписани инвокационният кръст в началото, инициалите в текста (общо 17 на брой), думите слово, хрисовул, цар, царица и техните форми, последните две цифри в годината и царският подпис с орнаментните кръстове в него. Печат няма, но след царския подпис в листа са направени четири дупчици, през които е преминавала връв.

Запазени са още две царски грамоти, издадени от Стефан Душан на Карейската килия „Свети Сава Йерусалимски“ през същата 1348 г. – първата е издадена в Скопие и се съхранява в Хилендарския архив под номер 31 (Хил. 31), а втората и най-кратка грамота е издадена отново в Прилеп и също се съхранява в архива на Хилендар под номер 30 (Хил. 30). От трите грамоти Хил. 149 е с най-обемно съдържание, което в голямата си част е преповторено от съдържанието на Хил. 30. Дълго време фокусът на изследователите е бил съсредоточен предимно върху Голямата прилепска грамота, за чийто по-кратък вариант се е смятала грамотата Хил. 30. Въпреки това в Големия хрисовул не се съдържа информация за дареното от Стефан Душан риболовище на хилендарската болница, каквато се открива в Хил. 30, което кара някои изследователи да приемат, че въпросната грамота Хил. 30 е самостоятелен документ, който според сръбския изследовател Владимир Мошин е послужил за първообраз на Големия прилепски хрисовул за Карейската килия (Хил. 149).

В сръбската историография няма единно мнение по въпроса за автентичността на Големия прилепски хрисовул. Съмнения в неговата автентичност изказват Георгий Острогорски, професор Сима Чиркович и Душан Синдик, които гледат на документа като на фалшификат от по-късно време. На противоположно мнение са Владимир Мошин и Лидия Славева, които не поставят под съмнение автентичността на грамотата. В по-ново време Драгич Живойинович определя документа като автентичен препис на оригиналната грамота, направен в края на XIV век.

Текст на грамотата

Бележки

Източници

Категория:История на Косово Категория:История на Македония Категория:История на Сърбия Категория:Исторически документи Категория:Хилендарски архив Категория:История на Прилеп Категория:Средновековни сръбски текстове Категория:Стефан Душан Категория:1348 година в Европа