Законът на Бетъридж за журналистическите заглавия () е шеговит закон, който гласи:
Законът е кръстен на Иън Бетъридж, британски технологичен журналист, който пише по темата през 2009 година, въпреки че залегналият в закона принцип е много по-стар. Максимата е базирана на предположението, че ако журналистите са сигурни, че отговорът на въпроса им е „да“, те биха го представили като твърдение, докато представяйки го като въпрос, те не носят отговорност за фактологичната коректност. Законът не е приложим към отворени въпроси, а само такива, които изискват задължително отговори „да“ или „не“.
История Името на Бетъридж се свързва с описаното в закона наблюдение след като той дискутира в своя публикация в изданието TechCrunch вече излязла статия на Шонфелд, озаглавена „Разкри ли Last.fm данни какво слушат потребителите им на RIAA?“:
Подобно наблюдение е направено от британския редактор Андрю Мар в книгата му от 2004 година „Моят занаят“, където сред идеите на Мар за това как читателите трябва да тълкуват вестникарските статии, се казва:
Правило на Хинчлиф В областта на физиката на частиците, с подобно значение е т.нар. Правило на Хинчлиф () по името на физика Иън Хинчлиф, който формулира твърдението, че ако научна статия е озаглавена във вид на въпрос с възможни отговори „да“ или „не“, то правилният отговор на въпроса е „не“. Този шеговит закон води до хумористичната статия, базирана на Парадокса на лъжеца, написана от физика Борис Кейзър (под псевдонима Борис Пиън) със заглавието: „Вярно ли е Правилото на Хинчлиф?“.
Вижте също Кликбейт – уеб съдържание, което има за цел да накара потребителите да кликат на рекламни линкове Натоварен въпрос Закон на Стиглер за епонимите
Източници
Категория:Емпирични принципи Категория:Скептицизъм Категория:Журналистическа етика