Конституцията на Ирландия (, ) е основният закон на Ирландия. Той утвърждава националния суверенитет на ирландския народ. Конституцията като цяло е в рамките на традицията на либералната демокрация, като се основава на представителна демокрация. Гарантира определени основни права, заедно със следните институции: президент без изпълнителна власт (избран от народа), двукамарен парламент, разделение на властите и съдебен контрол.
История Това е втората конституция на ирландската държава след независимостта ѝ, заменяща Конституцията на Ирландската свободна държава от 1922 г. Влиза в сила на 29 декември 1937 г. след плебисцит, проведен на 1 юли 1937 г. Конституцията може да бъде изменяна само чрез национален референдум.Article 46(2) Това е най-дълго действащата републиканска конституция в рамките на Европейския съюз.Marie-Luce Paris ‘Popular Sovereignty and the Use of the Referendum – Comparative Perspectives with Reference to France’, University College Dublin, 2012
Текстовете на английски и ирландски се различават на няколко места. Конституцията разрешава тази потенциална дилема като дава предимство на ирландския текст, въпреки че английският се използва по-често в официални комуникации.
Сред противниците на конституцията са поддръжници на Фине Гейл и Лейбъристката партия, юнионисти и някои независими и феминисти.
Въпросът, поставен към избирателите, е просто „Одобрявате ли проектоконституцията, която е предмет на този плебисцит?“ . +Плебисцит за конституцията на ИрландияВъзможностГласове%Да685 10556,52Не526 94543,48Валидни гласове1 212 05090,03Невалидни или празни бюлетини134 1579,97Общо гласове1 346 207100,00Гласоподаватели и участвали1 775 05575,84
Реакции При приемането на новата конституция, британското правителство, според Ню Йорк Таймс, „се задоволява с легалистичен протест“[Ulster's Inclusion Barred by Britain; London Protests Claim That Belfast Eventually Must Be Ruled by Dublin; Little Change Is Seen; Premier of Northern Ireland Attacks Constitution as an 'Affront to His Majesty' – New York Times, 30 December 1937]. Това включва комюнике на 30 декември 1937 г., в което британците заявяват, че не могат да приемат името „Ейре“ или „Ирландия“ или което и да е друго твърдение в новата конституция.In May 1938 the British government enacted the Eire (Confirmation of Agreements) Act 1938.
Другите правителства на страните от Британската общност решават да продължат да гледат на Ирландия като на член.I.S.C. (32) 129; Cabinet. Irish Situation Committee. Relations With the Irish Free State. General Constitutional Position. Memorandum by the Secretary of State for Dominion Affairs The devolved Northern Ireland; December 1937 В отговор на новата ирландска конституция, Северна Ирландия предлага да се преименува на „Ълстър“, но това се прекратява, защото би изисквало законодателство от Уестминстър (властта в Лондон).
Източници
Категория:Политика на Република Ирландия Категория:История на Република Ирландия