Димитър Вълчев Мавров е български просветен деец, духовник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Учител и революционер Роден е в пашмаклийското село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян. Работи като учител и става един от учредителите и ръководителите на първото братство на Македоно-одринската организация и по-късно на революционния комитет на ВМОРО в Долно Райково.
На 12 януари 1901 година Мавров като ръководител в Долно Райково уведомява Върховния комитет за убийството на началника на Чепеларския пограничен пункт Вълчо Сарафов. Месец по-късно присъства на убийството на Дечо Стояновски и Атанас Шапарданов. През март 1901 година ръководството на Чепеларския пункт му зъзлага да извърши агитационна обиколка в Ксантийско и Дедеагачко. Под предлог частно пътуване, през великденската ваканция предприема широка обиколка, при която се среща с различни дейци и след това изпраща рапорт до ръководството.
В края на учебната 1900/1901 година, при Пашмаклийската афера, обвинен в революционна дейност и в ръководене на революционен комитет, е арестуван в училището от властите заедно с 40 българи от селата Райково, Устово, Чокманово, Аламидере и Фатово. Окован във вериги и измъчван, Мавров е разкарван по затворите в Пашмаклъ, Гюмюрджина, Одрин и Цариград, откъдето по недоказаност е освободен заедно с още 17 души.
Духовник След излизането от затвора, властите му забраняват да преподава. Мавров дълго се лекува и в края на 1902 година е ръкоположен за свещеник в хасковското село Юсузлер, България. Това решение на Маврон се дължи както поради забраната да учителства, така и поради разочарование от разцеплениятя в революционната организация. Служи в Юсузлер (преименувано в 1906 година на Преслав) до 1921 година. В 1908 година, след Младотурската революция и амнистията на революционните дейци, отец Мавров се връща за кратко в Райково.
По време на Балканската война Мавров е командирован като свещеник в новопокръстените мюсюлмански села Богутево и Зорница. По време на Първата световна война е командирован от Светия синод в Нишката митрополия, където се опитва да запази от разорение местното население.
След войните отново е свещеник в енорията си в Преслав. В 1921 година по негова молба е прехвърлен в Горно Райково, където служи в храма „Света Неделя“ до 1927 година, а след това в църквата „Свети Теодор Стратилат“ в Долно Райково до 1932 година. Отличен е с офикията протоиерей.
Оценки Стою Шишков нарича дейността на Мавров:
Видният деец на ВМОРО и изследовател на революционното движение Христо Караманджуков пише за Мавров:
Литература Юбилейна книжка в чест на протойерей Димитър В. Мавров от с. Райково, Смолянско. Издава комитет, с. Райково, Смолянско, 1937.
Бележки
Категория:Български революционери от Тракия Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Родени в Райково Категория:Български духовници от Тракия Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български просветни дейци от Тракия