Кара̀ Абулфа̀з оглу̀ Кара̀йев (, , ) е водещ азербайджански композитор, пианист, диригент и педагог един от най-ярките представители на школата на Дмитрий Шостакович.
Той е професор в Бакинската консерватория, академик на Азербайджанската академия на науките, народен артист на СССР, герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска награда, депутат във Върховния съвет на СССР. Кино-Театр/Кара Караев Belcanto/Gara Garayev
Фамилия Дядото на Кара Караев по бащина линия Фарадж Хаджи Кара оглу (оттук фамилията Карайев) произхожда от Фатмаи, малко селище на полуостров Абшерон, разположено недалеч от Баку. Искендер-бек Ахундов, дядото по майчина линия, принадлежи към известната някога фамилия Шемаха. Съпругата му Зулейха произхожда от знатното, но обедняло семейство на Байрамалибекови. И двете фамилии, които се сродяват, са представители на демократичната прослойка на бакинската интелигенция до началото на 20 век и не разполагат с твърде голямо богатство. Жизнь/Кара Караев
Родителите на Кара учат в един клас и се познават още от детските години. Галерея Бахрама Багирзаде. Отцы и дети: Кара Караев – ФОТО Абулфас Фарадж оглу Карайев, бащата на Кара, е педиатър, светило на детската медицина за онова време. Музыкальные сезоны/04.10.2018/Кара Караев Завършил медицинския институт в Одеса, още преди революцията той се радва на голям авторитет като диагностик, а по-късно и като теоретик. В продължение на много години преподава в Азербайджанския държавен медицински институт в Баку и е ръководител на Научноизследователския институт за защита на майчинството и детството. След смъртта му през 1952 г., името му е дадено на Клиниката по детски болести в Азербайджанския държавен медицински институт. Ann/Композитор Фарадж Караев: „Я доволен своей жизнью“ – интервю
Сона Искендерова, майката на Кара, е една от малкото жени в Азербайджан, получили по време на царизма добро образование, включително и музикално. Тя публикува стихове в различни списания, свири на пиано и преподава последователно в няколко музикални училища.
Кара Карайев е женен за Татяна Николаевна Нечаева, с която имат две деца. Синът му Фарадж (р.1943) е ученик на баща си и става композитор, професор по теория на музиката в Московската консерватория. Дъщеря му Зулейха е пианистка и в продължение на много години живее в Турция, където е преподавател по пиано.
Биография Кара Абулфаз оглу Карайев е роден на 5 февруари 1918 г. в Баку. На 8-годишна възраст започва да учи в музикалното училище към Бакинската консерватория при пианиста Георгий Шароев. След това продължава образованието си в Рабфака на консерваторията със специалност пиано. През 1935 г. е приет като студент в консерваторията в класа по класическа композиция на родения в Латвия професор Леополд Рудолф, ученик на Сергей Танеев. Освен при него, учи и основи на народната музика при професор Узеир Хаджибеков (Хаджибейов), първия професионален композитор на Азербайджан. Там се запознава, освен с класическата музика, и с родния фолклор, изкуството на ашугите и жанра мугхам – един от основните жанрове на азербайджанската народна музика. През 1937 участва във фолклорна експедиция, където изучава и записва песните на ашугите.
Важна роля за формирането на неговия талант изиграват двама изключителни музиканти – Узеир Хаджибеков и Дмитрий Шостакович. Карайев започва творческата си дейност през 1937 г. и през същата година за първи път пише и филмова музика. Най-значителното му произведение от студентските години е музикалната картина за пиано „Царскоселска статуя“, създадена през 1937 г. по стихове на Александър Пушкин. Година след това написва социалистическата реалистична кантата „Песента на сърцето“. Талантът на младия композитор получава признание, когато, само 20-годишен, е приет в Съюза на азербайджанските композитори. Санкт-Петербургская академическая филармония/Кара Караев
През 1939 г. продължава обучението си в Московската консерватория при Сергей Василенко и Анатолий Александров. Втората световна война го принуждава да се върне в Баку, където известно време работи като художествен ръководител в Азербайджанската държавна филхармония. През 1943 г. се връща в Москва, заедно със семейството си и приятеля и състудент Ахмед Хаджиев. Двамата продължават обучението си в консерваторията при Дмитрий Шостакович. През студентските си години написва доста произведения, между които фуга за струнен квартет, оркестрова пасакалия и фуга, сонатина за пиано, Струнен квартет №1 и други. През 1946 г. завършва Московската консерватория в класа на Дмитрий Шостакович, със специалност композиция.
Веднага след това завършването си, Карайев става преподавател по композиция в Бакинската консерватория, като от 1949 до 1953 г. я оглавява в качеството си на ректор. През 1948 г. става доцент, през 1957 – професор и член на Съюза на кинематографистите на СССР. Электронный архив людей/Кара Абульфаз оглы Караев Деятели науки и культуры Азербайджана/1969/Кара Караев Преподава дълги години и изиграва сериозна роля за формирането на съвременната композиторска школа в Азербайджан, наброяваща няколко поколения творчески личности. През неговия клас преминават над 70 студента, сред които са синът му Фарадж, Ариф Мирзоев, Ариф Меликов, Владимир Шаински, Полад Бюлбюл оглу, Рауф Хаджиев, Xаям Мирзазаде, Васиф Адигьозалов, Тофик Бакиханов, Франгиз Ализаде и много други композитори.
През 1949 г. в СССР започва кампания срещу „безродните космополити“ и вълна от антисемитизъм, подклаждана от властите, обхваща цялата страна. По това време Карайев е ректор на Бакинската консерватория и кани в Баку няколко професора, евреи по националност, които са останали без работа в Москва, отлични преподаватели, от каквито консерваторията много се нуждае. Trend/ Кара Караев реализовал себя не более, чем на тридцать процентов – композитор Фарадж Караев
През 1952 г. пътува до Албания в състава на делегация от дейци на съветската култура и изкуство. Кара Карайев е активен и в живота на местния Съюз на композиторите, първо като председател на неговия съвет (1952), а след това като първи секретар (1956 – 1973). Освен това е член на Комитета за държавни (1950) и Ленински награди (1954). През 1955 е депутат във Върховния съвет на Азербайджанска ССР. На следващата година заминава за България с група на „Мосфилм“ за да работи по музиката на българо-съветския филм „Урокът на историята“. През 1961 г. става академик към Азербайджанската академия на науките.
Ненавършил 50 години Карайев вече е официално признат класик на съветската музика и притежател на всякакви звания, титли и длъжности, депутат, лауреат на всякакви държавни награди и притежател на най-високата премия в страната – Ленинската награда.
Кара Карайев е депутат във Върховния съвет на СССР през V и VІ сесия.
Кара Карайев умира на 13 май 1982 г. в Москва, на 64-годишна възраст. Погребан е в Баку в Алеята на честта.
Творчество Карайев пише музика в различни жанрове. Творчеството му включва композиции за музикален театър, симфонични и камерни инструментални произведения, романси, кантати, детски пиеси, музика за драматични представления и филми. Привлечен е от теми и сюжети от живота на различни народи по света, като се старае да проникне в структурата и духа на народната музика на Албания, Виетнам, Турция, България, Испания, африканските страни и арабския Изток. Някои от неговите творби са определяни като крайъгълен камък не само за собственото му творчество, но и за съветската музика като цяло
Редица негови мащабни творби са посветени на темата за Великата отечествена война и са създадени под прякото му впечатление от тези събития. Такава е Симфония №1 в две части, една от първите творби от този жанр в Азербайджан, създадена през 1943 г., която се отличава с остри контрасти на драматични и лирични образи. Симфония №2 от пет части, написана през 1946 г., е дипломната му работа, посветена на победата над фашизма. В нея традициите на азербайджанската музика са слети с класическите, а изразителната пасакалия се основава на жанра мугхам.
През 1945 г. приятелите Кара Карайев и Ахмед Хаджиев създават заедно операта „Ветен“ („Родина“), по либрето на режисьора Исмаил Хидаятзаде и поета Мамед Рахим, в която се акцентира върху идеята за приятелството между съветските народи при борбата им за освобождение на Родината.
Сред ранните камерни произведения се откроява „Царскоселска статуя“, Сонатина в ла минор за пиано (1943) и Втори струнен квартет, посветен на Шостакович (1947), отличаващ се с лек младежки колорит. Към най-добрите произведения на вокалната лирика на Карайев принадлежат романсите по стихове на Пушкин „На хълмовете на Грузия“ и „Обичах те“ (1947).
Сред произведенията от зрелия му период е симфоничната поема „Лейля и Меджнун“, по сборника от 5 поеми на персийския поет Низами Ганджеви (1947), която поставя основата на лирико-драматичната симфония в Азербайджан. Композиторът се обръща отново към творчеството на Низами, създавайки сюитата за симфоничен оркестър „Седем красавици“. През 1952 г. тя става основа за едноименния балет, написан от него по сценарий на Исмаил Хидаятзаде, С. Рахман и Юрий Слонимски. Сюжетният мотив е по произведението „Петицата“ („Хамзе“), в което е изобразен животът на азербайджанците в далечното минало и тяхната героична борба срещу потисниците. Творбата е блестящ пример за съчетаване на елементите на азербайджанския народен танц със симфоничните принципи на балетите на Пьотър Чайковски.
Композиторът изписва и 4 тетрадки с 24 прелюдии за пиано, като първата е започната през 1951 г., а последната е завършена през 1963 г. В тях ладовите особености на азербайджанската музика са съчетани с полифонични форми, стилизирани в духа на неокласицизма. В мелодичните линии и специфичната хармонизация в първите от тях се усеща тясната връзка с фолклора. При по-късните тази връзка постепенно затихва, а хармоничният език и клавирната фактура се усложняват. В допълнение към влиянието на руските и европейски класически традиции, на импресионистите и Шостакович, в Прелюдиите се усеща и влиянието на музиката на Игор Стравински и Сергей Прокофиев.
Интонациите на националния фолклор звучат дори и в такива произведения, в които е претворена музиката на чуждестранния фолклор, като „Албанска рапсодия“ от 1952 г. и сюитата „Виетнам“, създадена през 1955 г.
През 1958 г. Карайев написва емоционално богатия балет „Пътеката на гръмотевиците“, по романа на южноафриканския писател Питър Абрахамс, в който героичният патос е свързан с борбата на народите на Черна Африка. При него е интересна симфонизацията на негърски фолклорни елементи, а балетът е първото съветско произведение, развило африканска народна музика в такъв мащаб.
В зрелите му години в творчеството на Карайев продължава да се развива тенденцията към обогатяване на азербайджанската музика с класически изразни средства. Творбите, в които тя е особено изразена, включват симфоничната поема „Дон Кихот“ от 1960 г., по Мигел де Сервантес. Това е цикъл от осем пиеси, пропити с духа на испанската музика, в последователността на които се разгръща образът на Рицаря на печалния образ. Друга творба с подчертана такава тенденция е Соната за цигулка и пиано (1960), посветена на паметта на наставника му от детството, пианиста Владимир Михайлович Козлов. Финалът на творбата е драматична пасакалия, изградена върху негова звукова анаграма. Към тази тенденция се отнасят и последните 6 пиеси от цикъла 24 „Прелюдии за пиано“ (1951 – 1963).