Евгений Александрович Мравински () е един от най-известните руски диригенти, професор, преподавател в Ленинградската консерватория, Народен артист на СССР лауреат на Ленинска и Сталинска награда, герой на социалистическия труд. Belcanto/Евгений Александрович Мравинский
Фамилия Баща му Александър Константинович Мравински е таен съветник, генерал-майор от гражданската служба, завършил Императорското училище по юриспруденция. Classical Music News/ 23.03.2015/Anna Grishina/Евгений Мравинский: „Смерти не страшусь, но к жизни привязан…“ Член на консултацията в Министерството на правосъдието, областен юрисконсулт на Военния окръжен съвет на Петербургското военно окръжие. Императорское училище правоведения и правоведы в годы мира, войны и смуты/41-го выпуска, 1880 г. 16 мая Peoples/Евгений Мравинский. Биография
Майка му Елизавета Николаевна произхожда от дворянския род Филкови и има чудесен глас. Леля му по бащина линия, Евгения Мравина, е известна оперна певица, лирико-колоратурен сопран, водеща солистка на Мариинския театър. Семейството се отличава не само с музикални таланти. Чрез майка си Евгений е близък роднина на поета Игор Северянин, а полусестра на баща му е руската революционерка, политик и дипломат Александра Колонтай. Биографии знаменитостей/Мравинский Евгений Александрович
Евгений Мравински се жени три пъти. Втората му жена Инна Михайловна Серикова е музиколог и е голямата любов на живота му. През 1960-те години тя е художествен ръководител на Ленинградската областна филхармония. Бракът им трае само 7 години, тъй като след продължително боледуване, тя умира от рак на костния мозък на 41-годишна възраст. Впечатлен от нея, веднага след смъртта ѝ, техният дългогодишен семеен приятел, художникът и скулптор Гавриил Гликман изработва неин гипсов бюст и го подарява на Мравински. По-късно я изобразява и на картината си „Жена с бяла котка“. Журнал „Звезда“, номер 5, 2003/ Гавриил Гликман/Маэстро Мравинский
Третата съпруга на Мравински, Александра Михайловна Вавилина (р.1928), е флейтистка и музикален педагог, добра приятелка на втората му жена. Тя е солистка на Симфоничния оркестър на Ленинградската филхармония, професор в Ленинградската консерватория, Заслужил артист на РСФСР, заслужил деец на изкуствата на РСФСР. След смъртта на Мравински, когато начело на оркестъра застава диригентът Юрий Темирканов, тя е уволнена след 27 години работа в него. Подготвя и публикува дневника на мъжа си. Люди/Александра Вавилина Мозкократия/Евгений Мравински. Муки мастера
На 08 февруари 1926 балерината Лидия Николаевна Халслебен му ражда дъщеря – Елена Евгениевна Халслебен. Тя се омъжва за Юрий Степанович Подлипнов и двамата се установяват в Ташкент. Geni/Elena Evgenyevna Podlipnova ( Halsleben)
Детство Евгений Александрович Мравински е роден на 22 май/04 юни 1903 в Санкт-Петербург, в дворянско семейство. Кино-театр/Евгений Мравинский Той е единственият син в семейството и доста късно дете и родителите му обръщат много сериозно внимание на възпитанието му. Музикалните способности на момчето се проявяват рано. Още на шестгодишна възраст той усвоява свиренето на пиано и започва да учи при известния тогава учител В. Стрем. В същото време е и редовен зрител на спектаклите на Мариинския театър. Гледа не само всички опери, в които пее леля му, но присъства и на балетни представления. Както той самият си спомня по-късно, балетът на Чайковски „Спящата красавица“, който той вижда едва 7-годишен, силно го впечатлява.
Смъртта на баща му през 1917 г. променя рязко живота на семейството. След Октомврийската революция, всички собствености на семейството са отнети и те са настанени в комунален апартамент. Майка му се опитва да намери каквато и да е работа, но никъде не я наемат. Следва продажбата на всичко, което са успели да спасят, бедност, глад и състояние на хората, които осъзнават, че са пречка за новото правителство. Въпреки това майката се бори да осигури образованието на сина си.
Студентски години Евгений израства в музикално семейство, но музиката не се превръща веднага в негова професия. Учи във Втора петербургска гимназия, по онова време се интересува сериозно от природни науки и дори след завършване на училище през 1920 г. постъпва в естествения факултет на Ленинградския университет. По това време Евгений вече е свързан с музикалния театър, тъй като нуждата от пари го отвежда на сцената на бившия Мариински театър, където работи като артист от миманса и като корепетитор в балетните класове на Хореографското училище. Той вече е утвърден музикант, тъй като през всичките си ученически и студентски години свири на пиано. В продължение на три години е най-близкият помощник на известната балерина и преподавателка Евгения Снеткова-Вечеслова. Под нейното ръководство той не само изучава сложната балетна техника, но и става такъв виртуозен пианист, че скоро е назначен за ръководител на музикалния отдел на училището. В театъра Евгений получава ярки впечатления от директната комуникация с такива майстори като оперните певци Фьодор Шаляпин, Иван Ершов, Йоаким Тартаков, диригентите Алберт Коутс, Емил Купър и други. Вторая Санкт-Петербургская гимназия/Питомцы гимназии
През 1923 г. кандидатства в Музикалната консерватория, но не е приет. За да не губи време, се записва в учебния клас на Ленинградската академична капела. В консерваторията е приет за студент през следващата година, във факултета по композиция, и то благодарение на леля си Александра Колонтай, която гарантира за неговата лоялност. Там започва да се обучава по хармония и инструменталистика при Михаил Чернов, полифония при Христофор Кушнарьов и музикални форми и практическа композиция при Владимир Шчербачьов. По време на следването му няколко негови творби са изпълнени в Малката зала на консерваторията. Мравински обаче вече търси изява в друга област на музиката и през 1927 г. започва да посещава класовете по диригентство на Николай Малко, а две години по-късно, след заминаването на преподавателя в чужбина – тези на А. Гаук. Заедно с него при Гаук учи и бъдещият диригент, композитор и пианист Александър Мелик-Пашаев.
Стремейки се към практическото развитие на диригентските си умения, известно време се занимава с аматьорския симфоничен оркестър на Съюза на съветските търговски служители. Първите публични изяви с него включват произведения на руски композитори и получават положителни рецензии в пресата. В същото време отговаря и за музикалната секция на хореографската школа, където дирижира балета на Александър Глазунов „Четирите сезона“. Преминава и практическо обучение в Оперното студио на консерваторията.
Младост В периода 1931 – 1938 г. работи в Театъра за опера и балет „Киров“ (Мариински театър) – първо като втори диригент, а година по-късно – като диригент. На 20 септември 1932 г. прави дебюта си с балета „Спящата красавица“ с участието на Галина Уланова. Тогава постига първия си голям успех, който е затвърден със следващите му изяви – дирижира балетите на Чайковски „Лебедово езеро“ и „Лешникотрошачката“, „Корсар“ и „Жизел“ на Адолф Адам, „Бахчисарайски фонтан“ и „Изгубени илюзии“ на Борис Асафиев. Следва единственото оперно произведение, което дирижира – „Мазепа“ на Чайковски.
С нарастването на славата му обаче, той все по-ясно разбира, че призванието му не е театралното, а симфонично дирижиране. Нова страница в творческия живот на Мравински отваря Първия всесъюзен конкурс на диригентите от 1938 г., където печели първа награда, побеждавайки Александър Мелик-Пашаев, Натан Рахлин, Карл Елиасберг и много други. Особено важна е срещата му с Дмитрий Шостакович, когато заедно подготвят и изпипват детайлно изпълнението на неговата Петата симфония. Нейното представяне се превръща в една от кулминациите на състезанието, овациите продължават над половин час и много хора в публиката не скриват сълзите си. Това събитие до голяма степен определя съдбата на Мравински, защото след него е назначен за главен диригент на симфоничния оркестър на Ленинградската филхармония и остава на този пост до края на дните си. Така, паралелно с работата си в театъра, той поема и оркестъра на филхармонията. С този колектив, Мравински не само изнася концерти пред различна аудитория, но техни изпълнения се излъчват и по радиото. Още от първите години на работата си в оркестъра, той става основният изпълнител на съвременна музика в страната. През 1934 г. това е първият оркестър в СССР, който получава почетното звание Заслужил ансамбъл на Руската федерация.
Мравински реализира съвсем нов вид концертна дейност – концерти-лекции. Преди началото на представлението той ярко и завладяващо разказва на публиката за произведенията, които ще се изпълняват. Тези концерти привличат огромна публика и скоро той напуска работата си в театъра и остава да работи само във филхармонията. Ръководи този екип повече от 50 години, поставяйки своеобразен рекорд. Разширява репертоара му и създава великолепни интерпретации на симфониите на Чайковски, произведения на Лудвиг ван Бетховен, Ектор Берлиоз, Рихард Вагнер, Йоханес Брамс, Антон Брукнер, Густав Малер и други композитори. Музикантите обикалят с концерти не само целия Съветски съюз, но и почти целия свят.
Отечествена война Спокойният живот на оркестъра е прекъснат през 1941 г., когато по заповед на правителството филхармонията е евакуирана на изток и открива следващия си сезон в Новосибирск. В онези години руската музика заема особено значимо място в диригентските програми. Заедно с Чайковски Мравински изпълнява произведения на Михаил Глинка, Александър Бородин, Александър Глазунов, Анатолий Лядов. В Новосибирск филхармонията изнася 538 симфонични концерта, в които участват 400 хиляди души.
Зрялост Творческата дейност на Мравински достига своя връх след завръщането на оркестъра в Ленинград през 1944 г. Той продължава работата си във филхармонията, като изнася богати и разнообразни програми, представяйки произведенията на най-добрите съветски композитори. Според музиколога Валериан Богданов-Березовски „Мравински е разработил свой собствен индивидуален стил на изпълнение, който се характеризира с тясно сливане на емоционалните и интелектуални принципи, темперамента на повествованието и балансираната логика на общия изпълнителски план, предимно в изпълнението на съветски произведения, за популяризирането на които той отделя много внимание“. След войната, под негово ръководство, Ленинградският оркестър прераства в симфоничен колектив от световна класа.
В интерпретация на Мравински за първи път прозвучават много произведения на съветски автори, включително Шеста симфония от Сергей Прокофиев, Симфония-поема от Арам Хачатурян и преди всичко изключителните творби на Дмитрий Шостакович, включени в златният фонд на руската музикална класика. Двамата са свързани с особени приятелски отношения. Шостакович му поверява първите изпълнения на неговите Пета, Шеста, Осма (посветена на Мравински), Девета и Десета симфонии и ораторията „Песен за горите“. Седма симфония не попада в този списък, тъй като по време на създаването ѝ оркестърът е евакуиран в Новосибирск. Шостакович пише, че измежду всички изпълнения на Петата симфония, тя му звучи най-близко в изпълнението на Ленинградската филхармония под диригентството на Евгений Мравински. Това произведение е изпълнявано от филхармонията, начело с Мравински, над 100 пъти. Маестрото не се плаши да я изпълнява пред публика даже през 1948 г., когато Андрей Жданов обявява музиката на Шостакович за антинародна. Същата вечер, след последните звуци на концерта, откликвайки на овациите, диригентът се покланя и вдига високо над главата си партитурата, показвайки подкрепата и уважението си към таланта на Шостакович.
Мравински дори успява да даде нов живот на някои забравени от руската публика музикални творби. Така, благодарение на него, в репертоара на оркестъра е включена музиката на Брамс и Брукнер. Преди това произведенията на тези композитори са се смятали за „скучни“ и рядко са включвани в концертните програми.