Дечко Христов Караджов е български офицер (генерал-майор), участвал в Сръбско-българската война

Биография Караджов е роден 1 октомври 1859 година в село Шипка, Османска империя, в семейството на Христо Дянков Караджов и Неделя Генджелиева от Казанлък.Караджов, Дянко Д. „Шипка до освобождението“ изд. Мир, 2016 Учи пети клас в Пловдивската гимназия (тогава семинария), когато занятията са прекъснати поради започналата Руско-турска война.

През май 1878 година се записва в командата на волноопределяющите се. Завършва първи випуск на Военното училище и е разпределен в жандармерията на Източна Румелия.Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софийското военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929. Секционен командир е в Брезово и Чепеларе. Прехвърлен в милицията служи в Бургаската и Казанлъшката дружина и в учебния батальон в Пловдив.

През 1883 година постъпва в офицерска стрелкова школа в Петербург. Завършва с отличие и продължава обучението си в генералщабната Николаевска академия. След първи курс се завръща в България повикан заради Съединението. Произведен е капитан и е назначен за командир на Девета (Опълченска) дружина към първи пеши софийски полк по това време в Пловдив.Милев, Христо. Генералъ-майоръ Дечко Хр. Караджовъ, вестник Сливница, брой 11 (и следващи два) от 6 март1910

След обявяването на Сръбско-българската война полкът се отправя към София и е първата част тръгнала от Южна България, която пристига на СливницаЙорданъ Венедиковъ „История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война – 1885 г.“

На 7 ноември след подаден сигнал за атака, възседнал кон пръв повежда дружината си в битката при Гургулят, за което е награден с орден „За храброст“ IV степен.Венедиковъ, Й. Цит. съч., с. 72; П о п о в, Ив. Девета опълченска дружина във войната 1885 г. – ВИС, 3, 1925, № 5 – 6, 94 – 102.

След войната е командир на първа дружина на осми полк във Варна. По време на Деветоавгустовския преврат срещу княз Александър офицерите от полка се разбунтуват срещу детронаторите и арестуват командира капитан Иван Сарафов. Караджов поема командването на полка. В поредица от телеграми с ротмистър Анастас Бендерев потвърждава клетвата на офицерите към княза и отказва да признае новото правителство въпреки опитите да го заблудят, че Батемберг доброволно е абдикирал и всички войскови части вече са се заклели.Радев, Симеон „Строителите на съвременна България“ т.2

На 13 август по заповед на подполковник Сава Муткуров повежда полка в поход към Пловдив, където се събират верните на княза части за настъпление към София. Пристигат след пет дена и остават в града да заместят войските отпътували за столицата.

На 19 февруари 1887 година при Русенския бунт, като един от верните на регентството командири е натоварен да състави сборна дружина от най-добрите войници на осми полк и със специален влак да се отправи от Варна към Русе. Когато пристига вечерта, бунта вече е потушен но е започнала саморазправа с участниците и заподозрените симпатизанти. Капитан Караджов поема командването на всички войски в града и с решителни действия умиротворява населението.

Командир на осми пехотен приморски полк от 1 февруари 1889 Командир на втори пехотен искърски полк в Търново от 15 февруари 1890 На 14 февруари 1893 г. присъства на литургията на митрополит Климент в църквата „Рождество Богородично“ в Търново, за която духовника е обвинен в клевета към княза и подстрекателство за бунт. Подполковник Караджов е призован като свидетел от обвинението, но в показанията си пред съда не подкрепя тезите на прокурора.Сборник Климент Търновски – Васил Друмев, със статии от проф. М. Арнаудов, Г. С. Пашев, Ю. Трифонов, Митрополит Симеон Преславски, Т. Николов, С. Чилингиров, П. Пешев, Т. Янков и др. София, 1927. Командир на деветнадесети пехотен шуменски полк от 31 август 1895 Командир на втора бригада от втора пехотна тракийска дивизия в Хасково от 08 февруари 1903 Минава в запас по собствено желание през февруари 1905 г. – произведен генерал-майор.

Починал в бедност на 9 юни 1909 година на 49 години.

Семейство Съпруга Стефана Иванова Тюлева от Карлово Син Христо Дечков Караджов – подполковник (1899 – 1946) Внук Дечко Христов Караджов – ядрен физик – (1943 – 2004) – заместник директор на ИЯИЯЕ

Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (9 юли 1881) Капитан (9 септември 1885) Майор (17 април 1887) Подполковник (2 август 1891) Полковник (10 август 1895) Генерал-майор (февруари 1905)

Награди Орден за храброст IV степен

Бележки

Източници

Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Генерал-майори от Царство България