Двойното отрицание е езикова конструкция, при която две форми на граматическо отрицание се използват в едно и също изречение. Множественото отрицание е термин с по-общ смисъл, обхващащ използването на две и повече отрицания в едно изречение.
В някои езици двойните отрицания се отричат едно друго, като така създават потвърждение; а в други езици отрицанията се усилват взаимно.Ton van der Wouden, Negative Contexts: Collocation, Polarity and Multiple Negation, Routledge, November 2002, ISBN 9781134773336, p. 243.
Множествените отрицания се усилват взаимно в езици като българския, руския, португалския, персийския, френския, гръцкия, испанския, италианския и др. В повечето славянски езици, включително българския, двойното отрицание е задължително при определени обстоятелства, например отрицателните местоимения винаги се съчетават с отрицателна форма на глагола: Не познавам никого.
В българския език са възможни изречения с три и повече отрицания: Никой нищо не призна. Никой никога не ни заведе никъде.
Двойното отрицание не е обичайно за езици като китайския, латинския, немския, нидерландския, японския, английския и др. Например българското изречение Не видях нищо. се превежда на английски език по някой от следните начини:Реймънд Мърфи, Практическа английска граматика с отговори, издателство „Просвета“, глава 85. 1) I saw nothing. 2) I did not see anything. Но не: I did not see nothing.
Същото важи, когато изречението съдържа дума с отрицателен смисъл:Реймънд Мърфи, Практическа английска граматика с отговори, издателство „Просвета“, глава 84. She refused to say anything. (Тя отказа да изрече каквото и да било.) Неправилно: She refused to say nothing.
Бележки
Категория:Граматика Категория:Семантика