Николай Никанорович Дубовско̀й е руски художник пейзажист, творил по време на прехода в Русия от реализъм към символизъм, академик по пейзажна живопис. Энциклопедия Кругосвет/Николай Никанорович Дубовской Продължавайки най-добрите традиции на руския реалистичен пейзаж, той се обръща към принципите на пленерната живопис. Работата му се превръща в забележително явление, осъществило връзка между по-старото поколение на передвижниците пейзажисти Алексей Саврасов, Фьодор Василев, Архип Куинджи и по-младото – Василий Поленов, Исак Левитан, Валентин Серов. С. Л. Аристова, Н. Н. Дубовской (1859 – 1918). Художник и педагог (по материалам авторской переписки) Популярността му е огромна, критиката го нарежда до Куинджи и Левитан, а изкуството му е високо оценено от Иля Репин, Владимир Стасов, Павел Третяков, Иван Крамской и много други. Газета „Культура“, 17 – 23 августа 2006 г./ В прозрачной синеве – одинокий парусник. Выставка Николая Дубовского СвистаНет/ Художник Николай Дубовской (1859 – 1918). Великий и почти забытый
Биография Николай Никанорович Дубовской е роден в град Новочеркаск на 5/17 декември 1859 г. в семейството на потомствен казак, сотник от Донския казашки регион. Войсковият казашки чин на бащата е равнозначен на майор в руската армия. Семейството има 8 деца. Новостной портал „Кто главный“/Дубовской. Великий и неизвестный Николай започва да рисува още в детството си, като прерисува илюстрации от списания. Неговият чичо, художникът Александър Пишкин, научава момчето да рисува по памет. Art Vedia/Дубовской Николай Никанорович (1859 – 1918) Бащата обаче вярва, че синът му трябва да продължи военната семейна традиция и през 1870 г. Николай започва обучението си като юнкер във Владимровската киевска военна гимназия.
В училището момчето прилежно изучава военното дело, но продължава да рисува. Впечатлен от способностите му, директорът на гимназията пише писмо до баща му, в което го съветва да изпрати Николай да учи живопис и му урежда стипендия от Донската армия на стойност 35 рубли на месец. Чичо му пък плаща пътните до Санкт Петербург. Така през 1877 г. Дубовской постъпва в Императорската художествена академия в класа на професора по пейзажна живопис Михаил Константинович Клодт. Прекарва в Академията 3 години, през които получава 4 сребърни медала, но не е доволен от академичната рутина. Заедно с група млади художници през 1881 г. напуска Академията, отказвайки да изпълнява състезателна работа по официална тема, и става един от лидерите и идеолозите на известното Общество на передвижниците, изиграло изключителна роля в развитието на руското изобразително изкуство.
През 1882 г. Дубовской получава втора награда от „Обществото за насърчаване на художниците“ за картините „След дъжд“ и „Пред буря в Малорусия“. Художникът се връща вкъщи, тъй като е на възраст, в която трябва да отбие военната си служба. Понеже здравето му не е добро, е определен като негоден за военна служба и го назначават за отговорник на войсковите табуни. На практика това означава, че е длъжен да наеме за своя сметка човек, който да пасе казашките коне.
През есента се връща в Санкт Петербург и започва да работи като художник на свободна практика. През 1884 г. става член на Обществото на передвижниците, а през 1889 г. е включен и към ръководството на организацията. След смъртта на „бащата на передвижниците“ Николай Ярошенко през 1898 г., той става не само техен идеен вдъхновител, но и действителен лидер на передвижниците. Дубовской е и последният техен ръководител, защото след неговата смърт Обществото на передвижниците престава да съществува.
Сближаването на художника с передвижниците преобразява творческите му търсения. Дебютира на тяхната 12-а изложба с платното „Зима“, което е посрещнато радушно от публиката и критиката и дори Стасов пише, че картината е много добра. Третяков купува творбата за своята галерия и плаща за нея 500 рубли, което е равностойно на официално признание. През следващите години Дубовской става близък приятел с художниците Иля Репин, Владимир Маковски и Николай Ярошенко, общува с известния физиолог Иван Павлов и Дмитрий Менделеев, автора на периодичната таблица на химичните елементи.
Голямо влияние върху творческото развитие на художника оказва Иля Репин. Дубовской прекарва лятото на 1885 г. в неговото имение в Сиверская, близо до Санкт Петербург. Там, заедно с художниците Виктор Васнецов и Константин Константинович Первухин, рисува много и времето, прекарано в тяхната компания, е доста важно и ползотворно.
В периода 1890 – 1900 художникът неведнъж пътува в Западна Европа и Близкия Изток, но живее предимно в Санкт Петербург. Интересува се от изкуството на големите западни майстори, както и от някои науки. В Италия си води бележки и прави рисунки, свързани с археологически разкопки, а в Люцерн се занимава с палеонтология. Дубовской преоткрива за себе се живописта, скулптурата и архитектурата в Париж, Берлин, Венеция и Рим, където рисува етюди и прави скици. В Близкия Изток изучава източните философски системи. В същото време в творческото наследство на художника има много малко картини, изобразяващи чужди страни и почти всички негови произведения са посветени на красотата на руската природа.
1895 година е знаменателна за художника. Тогава за първи път взима участие в Световното изложение в Мюнхен и за втори път пътува в чужбина. През същата година се жени за своята ученичка, художничката Файна Николаевна Терская. В деня на сватбата закъснява за ритуала, защото не иска да пропусне специфичната светлина, отразявана в картината, която рисува в онзи момент. Двамата имат един син – Сергей.
На 23 март 1898 г. Дубовской е удостоен със званието академик по пейзажна живопис и получава голямо академично жилище с ателие на горния етаж. Той рисува много, творческият му ден започва в 5 ч. сутринта, работи по 13 часа, а през белите нощи – и по 16. При йерархията в обществото от онова време на първо място между пейзажистите се поставя Иван Шишкин, на второ – Василий Поленов и на трето – Дубовской.
През 1900 г. става редовен член на Художествената академия. През същата година получава сребърен медал на Световното изложение в Париж.Избран е за пълноправен член на Мюнхенското художествено дружество „Сецесион“, където постоянно представя творбите си. През 1913 г. художникът е отличен с втори златен медал на Международното изложение.
Художникът работи и като педагог – от 1909 е преподавател в Императорската художествена академия, а две години по-късно става професор-ръководител на пейзажното ателие. Бил е член на журито на международни изложби в Мюнхен, Дюселдорф, Рим и Париж.
Умира в Петроград на 28 февруари 1918 г. от „паралич на сърцето“. Погребан е в Смоленското православно гробище в Санкт Петербург, недалеч от параклиса „Света Ксения Петербургска“.
Творчество Дубовской създава около 400 картини и над 1000 етюда. Рисува маслени платна, създава прекрасни акварели, работи с гваш, въглен и молив. Моливните рисунки и акварелите обикновено му служат като подготвителни скици за бъдещи творби.
В произведенията си най-често използва теми и образи, характерни за передвижниците. През тези години в руската живопис навлиза направлението „пейзаж на настроението", характерно с поетичния възглед към природата. Пейзажът широко навлиза в жанровите композиции и присъства в историческата и портретна живопис. Експертите смятат, че един от основателите на това направление в Русия е именно Дубовской. За передвижниците основната идея на пейзажа не е точността на възпроизвеждане на природата, а създаването на особено настроение, влияещо дълбоко върху човешките преживявания. Дубовской обръща специално внимание на обрисуването на въздуха, светлината и пространството. Придава изключително фино колорита и ефектите на цветовете, използвайки най-тънка, понякога почти незабележима градация, когато предметите сякаш се разтварят във въздуха. Емоционални и изразителни са пейзажите му „Зима“ (1884), „Мишкина балка“ (1885), „Ранна пролет“ (1886), „Дъга“ (1892), „След гръмотевична буря“ (1897), „Кургани в степта“ (1900 г.), „Залез“ (1909), „Зима в Петербург“, „Изгрев над езерото“, „Село в лунна нощ“, „Път сред ръжта“.
Морските пейзажи на Дубовской също са привлекателни и впечатляващи – „Флоренция“, „Утро на езерото Маджоре“, „Море. Щил“, „Облаци над морето“, „Яхта в морето. Залезът наближава“. Художникът обича вечерното море и го изобразява умело върху платното. С голямо умение той рисува и морската стихия – непостоянна, мощна в своите проявления и в пъстрото разнообразие от образите си. На много от платната му са изобразени морета, реки и канали – „На Волга“ (1892) и (1903), „Наводнение на Екатерининския канал“ (1903), „Лято на Екатерининския канал“ (1905), „Море“ (1911), „Черноморско крайбрежие“ (1912 – 1913).
Лятото на 1892 г. Дубовской прекарва на дачата на Ярошенко и превъплъщава настроенията и усещанията си в прекрасния пейзаж „На Волга“. В него той отново търси и предава съзвучието на небето, водата и светлината, а критиката я определя като „симфония в лилаво“. Художникът изобразява широките волжски простори, напомнящи на безкрайно море, риболовни лодки, величествено и високо небе. Картината носи изключителна популярност на художника и той е поканен с нея на шестото Световно изложение в Мюнхен през 1895 г.
На 22-рата изложба на передвижниците през 1894 г. той представя творби, отразяващи впечатленията от пътуванията му – „Дъга“, („Дъга в степта“), „Дефиле“, „Водопадът Иматра“ (Финландия), „Земя“. Списание „Художник“ определя „Земя“ като един от най-добрите руски пейзажи.
Дубовской често се обръща към зимните мотиви и за него са характерни спокойните природни състояния, на които понякога придава национално-романтичен привкус, като при знаменателната картина „Родина“ (1903 – 1905). Композицията набляга на прецизно поставен живописен акцент, подчертан от удивителната светлина. Сякаш от небето се виждат безкрайните простори с хълмове и обработваема земя и бели къщи в далечината. И над всичко – сияещо с облаците си небе. На преден план е изобразен орач с два чифта червени волове, огрян от слънчева светлина, която сякаш се стича по земята. Картината е показана на Световното изложение в Рим и определена от Репин като „най-доброто от всички платна, изложени в Рим, най-оригиналната, красива и жива картина“.
Сред типичните му творби са още „Затишие“ (1890), „Ноемврийска вечер“ (1900), „Пътят на шейните“ (1900) и други. Много от творбите на Дубовской са посветени на образа на природата в различни нейни необичайни състояния. Шедьовърът на художника е великолепната картина „Затишие“, посветена на Балтийско море и съхранявана в Държавния руски музей в Санкт Петербург. В нея много фино художникът изобразява състоянието на тишината, погълнала природата преди буря. Видът на затихналата стихия, готова всеки момент да се нахвърли върху хора и природа, кара зрителя да почувства силно безпокойство от страховитата ѝ сила. Почти половината от пространството на картината е заето от небето, покрито с тежки облаци, през които слънчевите лъчи пробиват, леко осветявайки тъмната повърхност на водата, а земята изглежда като мираж, създаден от въображението на художника. Платното е представено на 18-ата изложба на передвижниците, прието е възторжено от съвременниците, а руският император го купува за картинната галерия в Зимния дворец още от изложението. Разбирайки, че картината е закупена от Александър ІІІ, Третяков поръчва нейно копие за галерията си, което получава след 2 седмици. По-късно Дубовской прави още няколко копия на картината, едно от които се намира в Ростовския областен музей.