Хеп-хеп размириците, или хеп-хеп бунтове, от 1819 г. са вълна от жестоки погроми срещу евреи в Централна Европа.
Започнала във Вюрцбург, вълната се рязпространява в много градове на Германския съюз, после достига Прага, Грац, Виена, Амстердам, Копенхаген, Хелзинки, Краков и по-малки места в Конгресна Полша.Alex Bein: Die Judenfrage, Band 2: Anmerkungen, Exkurse, Register. Deutsche Verlagsanstalt, 1980, S. 158
Погромите се започват от занаятчии, търговци и студенти, които отчасти спонтанно, отчасти уговорено се събират с цел антиеврейски митинги, обиждат, заплашват и малтретират еврейски граждани, нападат техни синагоги, магазини и жилиища и понякога ги разрушават.
Атаките се разпространяват в цялата страна и продължават с месеци. Насочени са срещу еврейската еманципация, която също е била достигнала до някои германски области след Френската революция от 1789 година. В резултат от това евреите са станали равноправни конкуренти на християните, много от които в миналото са били привилегировани еснафски членове.
Погромите се разглеждат като проява на християнския антиюдаизъм, но и като начало на антисемитизма през XIX век, все още без расистки мотиви. Показват податливостта на части от населението към нови форми на омраза към евреите.
Термин Бунтовете получават името си от многократните омразни викове „Хеп“ (), с които участниците се обединяват и с които плашат евреите в града. Произходът е неясен; терминът се тълкува по различни начини още през 1819 г., най-вече като съкращение.
Например публикувана в гр. Данциг „прокламация“ обвинява всички евреи, в стила на някогашните призиви за кръстоносен поход, като „Христоубийци“ и завършва със следните изречения:Stefan Rohrbacher, Michael Schmidt: Judenbilder. Rowohlt TB, Reinbek 1990, ISBN 3-499-55498-4, S. 263 Поради този контекст съвременници като Рахел Варнхаген и германско-еврейският историк Хайнрих Грац интерпретират Х.Е.П. като съкращение на средновековен кръстоносен лозунг: Hierosolyma est perdita („Йерусалим е загубен“). Изследователите на антисемитизма Вернер Бергман и Райнер Ерб смятат това тълкуване за малко вероятно, тъй като лозунгът на кръстоносците правилно е звучал „Hierosolyma sunt perdita“, а неговото усвояване в занаятчийските среди не е засвидетелствано и още повече, че те почти не са знаели и използвали латински.Rainer Erb, Werner Bergmann: Die Nachtseite der Judenemanzipation. Der Widerstand gegen die Integration der Juden in Deutschland 1780 – 1860. Berlin 1989, S. 218 ff. Лион Фойхтвангер описва произхода на термина в своята работа „Еврейската война“, в която е обрисувано падането на Йерусалим и на Храма заради римляните – според източници на еврейско-римския историк Йосиф Флавий. Според тях още римляните са използвали термина като призив за победа след разрушението при едновременното сечене на монетата „Iudaea capta“, съгласно изречението „Hierosolyma est perdita“. По него време вестникарските репортажи обявяват хеп (Hep) за вариант на хеб (Heb), което било съкращение на Hebräer (). Филолози и етнолози около 1900 г. свеждат произхода на кратката думичка до еврейски или по-точно халдейски корен, който означава враг или противник. Други си го обясняват като комбинация от първите букви на трима големи исторически врагове на евреите: Аман (), Исав () и Фараон ().So Christian Anton Krollmann: Warum gab es 1819 eine „Judenhetze“? Berlin 1899; zitiert in Eleonore Sterling: Anti-Jewish Riots in Germany in 1819: A Displacement of Social Protest, S. 108
Немският речник на Братя Грим от 1877 г. обяснява хеп, от една страна като подвикване към впрегнати животни за да вдигат ходилата си, от друга страна като примамлив вик към кози във Франкония. По време на нападенията евреите често са били дърпани за острите им бради. Хеп също обикновено значи и подкана към животни да се махат (разкарайте се, бягайте!) или да скачат, напр. при дресиране или циркови представления. В Оденвалд танцьори са си подвиквали ритмично хеп, като играят „еврейска полка“.Thorsten Muth: Das Judentum: Geschichte und Kultur. Pressel, 2009, ISBN 3-937950-28-1, S. 41
Райнер ВирцRainer Wirtz: „Widersetzlichkeiten, Excesse, Crawalle, Tumulte und Skandale“. Ullstein (Sozialgeschichtliche Bibliothek), 1981, ISBN 3-548-35119-0, S. 289, Fußnote 15 Детлев КлаусенDetlev Claussen: Vom Judenhass zum Antisemitismus: Materialien einer verleugneten Geschichte. Luchterhand, 1988, ISBN 3-630-61677-1, S. 74 и Стефан РорбахерStefan Rohrbacher: Gewalt im Biedermeier. Antijüdische Ausschreitungen in Vormärz und Revolution (1815 – 1848/49). Campus Verlag, Frankfurt am Main 1997, ISBN 3-593-34886-1, S. 94 ff. подозират поради това, че поне по време на безредиците в южната част на Германия козият или животинският зов са били прехвърлени върху евреите.
Вюрцбург Безредиците започват през август 1819 г. в гр. Вюрцбург. Условията, при които се появява омразата към евреите там,Ursula Gehring-Münzel (2007), S. 521 служат като пример за общия фон на вълненията.
Исторически фон През 1643 г. епископ Йохан Филип фон Шьонборн изгонва всички евреи от епископското княжество Вюрцбург и им забранява да се заселват там. През 1802 г. приключва управлението на католическите епископи над града, продължило почти хиляда години. През 1803 г. съветът на града разрешава на семейството на банкера Мойсей Хирш да е първия еврей, който може да се засели отново в града. През 1813 г. баварският крал предоставя юридическо равенство на евреите чрез приема на баварския еврейски указ. Година по-късно Вюрцбург пада под баварска власт, като по този начин губи статута си на самоуправляващо се княжество и столица на провинцията. През 1816 г. баварският еврейски указ влиза в сила и тук. Към 1819 г. новата еврейска общност на Вюрцбург нараства до около 400 души.
Много християнски кореняк вюрцбургери гледат на тези събития с дълбоко подозрение и правят връзка между упадъка на средновековната църковна власт и възхода на евреите. Те отричат правото на новите съграждани да се месят в социалните проблеми на града. Тяхното богатство традиционно се смятало за придобито чрез лихварство и измама, а не чрез собствената им упорита работа. Господин Хирш, който се занимавал с бизнес по поръчение на Баварската държавна корона, с цел да я финансира, е бил една особено привлекателна фигура: той купува през 1803 г. ебрахския двор, който дотогава бил резиденцията на игумените на манастира Ебрах. Най-големият му син Якоб Хирш, който основава частна банка в Ебрахския двор, купува през същата година бижута на търгове, идващи от бивша църковна техника. Това се смятало за светотатство в очите на благочестивите католици. В антиеврейска брошура от 1813 г. се твърди, че евреите се маскирали на търговете като епископи, за да се подиграват на християните.
По това време евреите често се възприемт като печеливши от секуларизацията на църковната собственост, която се смятала за осквернена, когато им се продаде. Опасява се – противно на фактите, тъй като има доказателства, че много нестопански, неденоминационни фондации са инициирани от евреи – че те ще изтеглят парите си от търговския цикъл и ще подкрепят само нуждаещи се евреи. На тях се гледало като на облагодетелствани и често като на подбудители на управлението на Наполеон. В допълнение на това през 1816 и 1817 г. има общ глад и икономическа криза, които засилват тежкото положение на много германци и склонността им към теории на заговора.
През пролетта на 1819 г. баварското събрание на съсловията обсъжда ревизия на едикта от 1813 г., която кралят одобрява в началото на август. В навечерието на събитието във вестниците има ожесточен дебат за плюсовете и минусите на „буржоазното подобрение“ на евреите. Оттогава се появяват и оскърбленията хеп.Stefan Rohrbacher: The „Hep Hep“ Riots of 1819. In: Christhard Hoffmann, Helmut Walser Smith, Werner Bergmann (Hrsg.): Exclusionary Violence: Antisemitic Riots in Modern German History. 2. Auflage 2002, ISBN 0-472-06796-6, S. 23 – 42
Развой на събитията В навечерието на 2 август 1819 г. тълпа от студенти и граждани чакат уж да видят популярния вюрцбургски ландтагски депутат и професор Бер, за да го почетат за работата му срещу еврейския указ (Бер всъщност обаче се изказа в полза на евреите в провинциалния парламент, така че някаква връзка между завръщането му във Вюрцбург и началото на антиеврейските бунтове едва ли е възможна – според Геринг-МюнцелUrsula Gehring-Münzel (2007), S. 502.). Присъства също и професор Себалд Брендел, известен като защитник на еманципацията на евреите. Това вероятно предизвиква насилието в града траещо от 2 до 4 август (т.нар. хеп-хеп бунтове) срещу евреите във Вюрцбург. Хайнрих Грац описва случващото се по следния начин:Heinrich Graetz: Geschichte des Judenthums. Band 11, 2. Auflage 1900, S. 334 Съвременни правителствени досиета, вестникарски репортажи и Вюрцбургската хроника на градския историк Лео Гюнтер от 1925 г. допълват и коригират някои подробности от това изложение. Стотици холиганстващи души шестват в центъра на Вюрцбург. Атаките са били насочени предимно срещу еврейски предприемачи. Те са бити, техните магазини, складове и домове са частично унищожени. Прозорците са натрушени, витрините разграбени, фасадите разрушени, фирмените табели съборени. Кралските гербове бяха пощадени най-вече, за да се избегне впечатлението за антидържавен метеж. Противно на общоприетото схващане, нито един студент от университета във Вюрцбург не е участвал в тези бунтове.Ursula Gehring-Münzel (2007), S. 503.
На следващия ден са нападнати и служители на реда. Един градски полицай, който е трябвал да защитава къщата на банкера Хирш, застрелва антиеврейския вюрцбургски бизнесмен Йозеф Конрад. Вследствие на това вълненията прераснаха в положение, подобно на гражданска война. Сега гражданите искат незабавното екстрадиране на всички евреи. Баварските военни са изпратени за помощ на съвета. Един обущар застрелва един караулен войник. Едва след три дни военните, разположени от областната управа на Вюрцбург, овладяват ситуацията. По това време почти всички евреи са избягали от града – не са депортирани – и са се укриват в околностите. Тези, които не са могли да намерят квартира, нощуват на открито. И в Хайдингсфелд, където много бежанци търсят защита от военните, две еврейски семейства биват заплашени от уволнен войник.
На 8 август повечето от евреите от Вюрцбург се завръщат в града. През следващите години обаче те продължават да бъдат атакувани – особено през летните месеци – във Вюрцбург и околностите чрез демонстрации, хвърляне на камъни, отделни атентати върху къщите им и чести лозунги „хеп-хеп“ по фасадите на магазините им. През 1821 г. срещу тях се разпространяват слухове за ритуални убийства. През 1826 г. е „обесена“ кукла, издокаросана като евреин. През 1828 г. се стига до подобни размирици както през 1819 г. с възгласа „Achhie“, значението на който е неизвестно.