Обсадата на Торино () е събитие от 1706 г. в рамките на Войната за испанското наследство. Над 44 000 френски войници обграждат укрепената Цитадела на Торино, Пиемонт, Северна Италия. Тя е защитавана от около 10 500 савойски войници, които воюват усилено от 14 май до 7 септември, когато армията, защитаваща града начело с принц Евгений Савойски и херцог Виктор Амадей II Савойски, принуждава врага да отстъпи.
Обсадата трае 117 дни. В края на Войната за испанското наследство, с подписването на Договора от Утрехт през 1713 г. и на Договора от Ращат през 1714 г., савойският херцог Виктор Амадей II става първият крал от своята Савойска династия.
Поради големия размер и значението на град Торино, който е една от малкото европейски столици, подложени на обсада с научни техники, събитието има голям международен отзвук. Научната обсада е набор от техники, използвани за обсаждане на укрепена по италиански образец крепост. Тези техники започват да се развиват през 15 век, но достигат зрялост едва през 17 век благодарение на Себастиан дьо Вобан.
Някои историци смятат обсадата на Торино за събитието, което бележи началото на Рисорджименто.
Войната Предшестващи събития През 1700 г. испанският крал Карлос II Хабсбург умира без наследници. От няколко години здравословното му състояние се влошава, което предполага скорошната му кончина. Европейските монарси, добре запознати със ситуацията, започват сложна дипломатическа дейност по наследяването на престола. По-конкретно се мобилизират кралят на Франция Луи XIV от династията на Бурбоните и император Леополд I от династията на Хабсбургите: първият, защото е съпруг на Мария-Тереза Испанска, дъщеря от първия брак на Филип IV Испански и природена сестра на Карлос II, а вторият, защото е съпруг на Маргарита-Тереза Испанска – сестра на Карлос II и дъщеря от втория брак на Филип IV. Всъщност на карта е заложен контролът на Испания и нейните владения в Европа и отвъд Атлантическия океан. Освен това австрийските Хабсбурги предявяват претенции като принадлежащи към същата династия, управлявала Испания до онзи момент.
Без да знае какво точно да направи, Карлос II моли папата за съвет. За да се избегне концентрирането на власт (подобно на случилото се преди два века с Карл V), ако Испания попадне в ръцете на Хабсбургите, папата го съветва да определи французин за свой наследник. Карлос II определя за наследник Филип Бурбонски – внук на Луи XIV.
Новият съюз между Испания и Франция заплашва европейския баланс и следва конфликт, станал известен като Война за испанското наследство, продължил над 10 години и завършил с мирните договори от Утрехт (1713) и Ращат (1714).
От едната страна на конфликта са Англия, Свещената Римска империя (Хабсбургската империя), Португалия, Дания и Холандия, а от другата – Франция и Испания. Савойското херцогство се намира между Франция и района на Милано (в ръцете на Испания) и представлява естествен коридор между двата съюзника. Поради очевидната стратегическа необходимост Луи XIV почти налага на херцог Виктор Амадей II да се съюзи с Франция и с Испания.
Виктор Амадей II, подкрепян от братовчед си принц Евгений Савойски, граф на Соасон и върховен главнокомандващ на имперските войски, се досеща, че този път основната игра между Франция и Свещената Римска империя се разиграва в Италия, а не във Фландрия или в Лотарингия. Въз основа на това си убеждение той сключва съюз с Хабсбургите, които са единствените, които в случай на успешен изход от конфликта биха могли да гарантират пълната независимост на Савойската държава.
Всъщност евентуален съюз с Франция в случай на нейна победа само би подчертал подчинения статут на савойците, продължил около един век, докато императорът обещава Монферат, част от Ломелина и Валсезия, района на Виджевано и част от Провинция Новара. Това е умен, интелигентен, но и рискован избор, защото в случай на поражение Савойската държава би била унищожена заедно с нейната династия.
Изборът на Виктор Амадей II Савойски, направен през есента на 1703 г. с Договора от Торино, принуждава Франция да започне военни действия първо в Савоя, а след това и в Пиемонт.
Цитаделата на Торино
Притиснати между два огъня: Франция на запад и испанската армия, контролираща Ломбардия на изток, савойските земи са обградени и нападнати от три армии. През 1704 г. Савоя губи Суза, Верчели, Кивасо, Ивреа и Ница, и единствено Цитаделата на Торино остава да се съпротивлява. Тя е укрепление от тип звездообразен форт, построено от херцог Емануил Филиберт I в средата на 16 век.
Важна е ролята на противоминните галерии, прокопани под цитаделните стени, в които миньорската рота на артилерийския батальон, съставена от 2 офицери, 2 сержанти, 3 ефрейтори и 46 миньори, допълнена с 350 работници за прокопаването и 6 надзиратели, гарантира контрола на подземията и разполагането на зарядите на експлозивите, целящи да унищожат обсаждащите. Дълбочината на галериите, подредени на две нива, достига почти 400 м, малко над подпочвените води.За повече информация относно конструирането на подземните галерии на Piazzaforte di Torino вж. Paolo Bevilacqua, Fabrizio Zannoni, Mastri da muro e piccapietre al servizio del Duca. Cronaca della costruzione delle gallerie che salvarono Torino, Torino, Giancarlo Zedde Editore, 2006, ISBN 978-88-88849-16-4.
На територията на цитаделата, в центъра на плацдарма, е разположена доста важна кръгла постройка: „Голямата цистерна“ (il Cisternone). През целия период тя осигурява постоянен запас от вода, който се захранва от подпочвените води – факт с огромно значение при обсада. Диаметърът ѝ е 20 м – той излиза на два етажа от земята и след това се спуска на 22 м до водния хоризонт, достъпен по голяма спираловидна рампа; концепцията му е ненадмината по отношение на другите европейски крепости.
Животът в града Блаженият Себастиано Виалфрè
Сред апостолите, посветили се на благотворителност в полза на бедните и болните в обсадения град, се отличава ярко Себастиано Виалфрè. Роден е през 1629 г. в скромно семейство от Вердуно и е ръкоположен за свещеник на 24 февруари 1652 г. Пред манастира си той изгражда полева болница и често отива на бойното поле, за да утешава ранените войници. Херцог Виктор Амадей II Савойски му има пълно доверие и се обръща към него в най-тежките моменти. Уважението му към Виалфрè се показва най-ярко, когато отива на смъртното му легло – нещо необичайно за абсолютните монарси от епохата. Гражданите на Торино знаят как да вземат внимателни предпазни мерки при обсада. Храната се доставя от натрупаните запаси, от малките градски зеленчукови и овощни градини или от Порта По, а водата идва от кладенците. Стопанствата на Торинската равнина (особено в квартал Ванкилия) изиграват основна роля в доставката на храна.
От август 1706 г. ситуацията започва да се влошава. Французите започват да затварят селските пътища и да прихващат доставките на боеприпаси, пристигащи по реката. Общината решава да помогне на гладуващите, но заедно с другите военни разходи обсадата струва скъпо – 450 000 лири на месец (една лира съответства на дневното заплащане на един занаятчия). Налага се да продава земи и да прави заеми, за да осигури парите.
Французите използват често запалителни бомби (), за да причиняват повече жертви и разрушения. Смята се, че по време на обсадата френско-испанските войски хвърлят по Торино 95 000 топовни гюлета, 21 000 бомби и 27 700 гранати. Страхът от бомбите, насочени към града, кара хората да поставят на вратите на къщите изображението на Св. Дева Мария Утешителка (Madre della Consolata), надявайки се на нейната защита. Католическите и лутеранските полкове също носят образа на Дева Мария на шапките си.
Общественият ред в града се гарантира с постоянно присъствие на милицията (военна бойна сила, която не принадлежи към въоръжените сили) и на полицията. На тях са възложени множество задачи: на първо място надзорът на цялата система за гасене на честите пожари, причинявани от противника, и пресичане на опитите за грабеж.Dario Gariglio, 1706, l'Assedio di Torino, Torino, Blu Edizioni, ISBN 88-7904-008-1, с. 48 Особено внимание е отделено на контрола на чужденците в града, които трябва да се регистрират и да оставят всяко оръжие освен меча си, за да влязат в него.
Подготовка Подземната защита на крепости и замъци, използвана от древни времена, преживява нов подем след Обсадата на Фамагуста през 1571 г.По време на обсадата на Фамагуста има епизод, подобен на този на Пиетро Мика: османските турци в процеса на завладяване на форта, защитаван от командир Роберто Малвези, биват взривени заедно със самия Малвези, който героично решава да взриви цяло буре с барут (вкл.и самия себе си, тъй като няма време да избяга) вместо да позволи на турците да влязат в крепостта. Цялата обсада е поредица от героични действия: 7000 венецианци, барикадирани в крепостта, успяват да удържат далеч по-голяма армия (200 000 души, стотици огневи оръжия и кораби) в продължение на няколко месеца. Фортът рухва само поради липсата на храна (въпреки че са останали само 700 души, вкл. ранените). Вж. Assedio di Torino 1706 (PDF), на уеб страница www.milesgloriosus.it. 21 януари 2011 г. и най-вече след дългата обсада на Херцогство Кандия в Кандийската война, приключила през 1689 г. Става въпрос за операции, провеждани от Османската империя, която си служи често с подземни атаки.
Още през 1572 г. савойският херцог Емануил Филиберт нарежда да се изгради бункерът Форт Пастис (forte Pastiss), оборудван със собствена противоминна галерия, за да защити цитаделния бастион „Св. Лазар“ (San Lazzaro della Cittadella). Въпреки това едва в месеците преди френската атака през 1706 г. е осъществена обширна система за противодействие под насипите (гласис) и основните структури на цитаделата и на градска защита, дело на арх. Антонио Бертола.P. Bevilacqua e F. Zannoni, op. cit.
С цел водоснабдяване цитаделата на Торино е оборудвана с огромен кладенец, чиято форма наподобява тази на кладенеца на Св. Патриций в град Орвието, благодарение на който тя разполага с практически постоянен воден източник. Тези нарастващи с годините мерки превръщат Торино в един от най-добре защитените градове в Европа.
Още през август 1705 г. френско-испанските армии са готови да атакуват града и са се разположили близо до цитаделата, но техният командир генерал Луи д'Обюсон дьо ла Фойад смята, че наличните войски са твърде малко и предпочита да изчака подкрепления. Това се оказва грешка, защото дава време на града допълнително да се укрепи чак до хълма и в същото време да се събере около цитаделата с оглед на дълга обсада.За детайли относно различните мнения във френското командване по въпроса за обсадата на града още през 1705 г. и окончателното решение за отлагането ѝ за следващата година вж. Guido Amoretti – L'assedio di Torino del 1705. Il retroscena della sconfitta francese, в Lucia Carle, Antoinette Fauve Chamoux (a cura di), Situazioni d'assedio (atti del convegno tenuto a Montalcino, 7 – 10 luglio 1999, Firenze, Pagnini e Martinelli Editori, 1999, <ISBN 88-8251-116-2.
Укрепителната работа по цитаделата продължава през цялата зима между 1705 и 1706 г., и голяма част от населението на града допринася за това.Dario Gariglio, 1706, l'Assedio di Torino, Torino, Blu Edizioni, ISBN 88-7904-008-1, с. 32 Основните работи се състоят в изграждането на гласис около крепостта, което позволява по-добра сигурност на стрелците с пушки. Освен това е създадена интензивна и плътна мрежа от шахти и тунели, ненадмината в никоя друга европейска крепост от онова време. Дейностите са проектирани от Антонио Бертола, началник на военните инженери на Савоя.
За да се подготвят за предстоящата обсада, градските власти създават гарнизона на крепостта на Торино, включващ над 10 000 мъже, разделени на 14 имперски дружини и 14 пиемонтски батальона, кавалерийски отряди, артилеристи и миньориDario Gariglio, 1706, l'Assedio di Torino, Torino, Blu Edizioni, ISBN 88-7904-008-1, с. 35
Обсадата Саможертвата на Пиетро Мика