Африканското изкуство описва съвременните и исторически картини, скулптури, инсталации и друга визуална култура на местното африканско население и африканския континент. Определението може да включва и изкуството на африканските диаспори, като афроамериканското, карибското и изкуството в южноамериканските общества, вдъхновени от африканските традиции. Въпреки това разнообразие, съществуват обединяващи художествени теми, чрез които се разглежда целостта на визуалната култура от континента Африка.
Маскарадът, металопластиката, скулптурата, архитектурата и танците са важни форми на изкуството в Африка и могат да бъдат включени в изследването на африканското изкуство. Терминът „африканско изкуство“ обикновено не включва изкуството на северноафриканските райони по брега на Средиземно море, тъй като такива райони отдавна са част от различни традиции. В продължение на повече от хилядолетие изкуството на такива области е част от берберското или ислямското изкуство, макар и с много специфични местни характеристики. Изкуството на Етиопия, с дългата си християнска традиция, също е различно от това на останалата част от Африка, където традиционната африканска религия (включително исляма в северната част) е доминираща, от скоро. Африканското изкуство включва древното изкуство, ислямското изкуство на Западна Африка, християнското изкуство на Източна Африка и ритуалното изкуство на тези и други региони. Повечето африкански скулптури са били направени от дърво и други естествени материали, които не са били оцетявани, а са оставени с естествения си цвят; по-стари фигури от керамика могат да бъдат намерени в редица области. Маските са важен елемент в изкуството на много африкански народи, заедно с човешки фигури, често силно стилизирани. Има голямо разнообразие от стилове, често вариращи в един и същ контекст на произход в зависимост от използването на обекта. Забелязват се широки регионални тенденции; скулптурата е най-разпространена сред групи от култиватори в районите, отводнени от реките Нигер и Конго в Западна Африка. Директните изображения на божества са сравнително редки, но по-специално маските са правени често за религиозни церемонии; днес много са направени за туристите като „летищно изкуство“. От края на 19 век, африканското изкуство има все по-голямо значение за приноса към световното изкуство. Африканското изкуство оказва важно влияние върху европейското модернистично изкуство което е вдъхновено от липсата на загриженост към натуралистичното изобразяване. Именно на тази оценка на африканската скулптура се приписва понятието „африканско изкуство“, забелязано от европейските и американски художници, и историците на изкуството.
Западноафриканските култури разработват бронзовото релефно изкуство, подобно на известните Бенински бронзи, използвани за украса на дворца в град Бенин, направени от народа на Едо. Народите, говорещи на манде изработват стилизирани човешки фигури, направени от дърво. Фигурите са с широки, плоски повърхности, ръцете и краката са с форма на цилиндри. В Централна Африка обаче основните отличителни характеристики включват лица във формата на сърце, които са извити навътре с ясно изразени шарки от кръгове и точки.
Изкуството на Танзания е известно с модерните картини Тинга Тинга и скулптурите Маконде. Културата на Зимбабве оставя по-впечатляващи следи в архитектурата, отколкото в скулптурата, но осемте каменни скулптури във формата на птици са впечатляваща находка, която изглежда има специално значение за африканското изкуство.
Съвременните зимбабвийски скулптури от камък са постигнали значителен международен успех. Най-старите известни глинени фигури в Южна Африка датират от 400 до 600 г. сл. Хр. И имат цилиндрични глави със смес от човешки и животински черти.
Тематични елементи
Художествено творчество или експресивен индивидуализъм: По-конкретно в западноафриканското изкуство се акцентира широко върху експресивния индивидуализъм, като същевременно се влияе от работата на предшествениците. Пример може да бъде артистичността на Дан, както и присъствието му в западноафриканската диаспора. Акцент върху човешката фигура: Човешката фигура винаги е била основната тема на повечето африкански изкуства и този акцент дори е повлиял на някои европейски традиции.Murrell, Denise. African Influences in Modern Art, Музей на изкуството „Метрополитън“, April 2008. Посетен на 31 януари 2013 г. Например, през петнадесети век Португалия търгува с културата Сапи близо до Кот д'Ивоар в Западна Африка, който създава сложни салфетки от слонова кост, които са хибриди с африкански и европейски дизайн, най-вече поради, добавената човешката фигура (човешката фигура обикновено не се появяват в португалски солници). Човешката фигура може да символизира живи или мъртви, може да се позовава на вождове, танцьори или различни професии, като барабанисти или ловци, или дори може да бъде антропоморфно представяне на бог или да има друга функция. Друга често срещана тема е метаморфозата на човека и животните. Визуална абстракция: африканските произведения на изкуството предпочитат визуалната абстракция пред натуралистичното представяне. Това е така, защото много африкански произведения на изкуството обобщават стилистични норми.Suzanne Blier, „Africa, Art, and History: An Introduction“, A History of Art in Africa, p. 16
Обхват Изследването на африканското изкуство дотогава е било съсредоточено върху традиционното изкуство на някои добре познати групи на континента, с особен акцент върху традиционната скулптура, маски и друга визуална култура от неислямската Западна Африка, Централна Африка и Южна Африка с особен акцент върху XIX и XX век. Напоследък обаче се наблюдава движение сред африканските историци на изкуството и други учени за включване на визуалната култура от други региони и времеви периоди. Идеята е, че чрез включване на всички африкански култури и тяхната визуална култура във времето, африканското изкуство, ще има по-голямо разбиране за визуалната естетика на континента във времето. На по-късен етап, изкуствата на хората от африканската диаспора, в Бразилия, Карибите и югоизточните Съединени щати, също започва да се включва в изследването на африканското изкуство.
Материали
Африканското изкуство приема много форми и е направено от много различни материали. Повечето африкански произведения на изкуството са скулптури от дърво, вероятно защото дървото е много разпространен материал. Бижутата са популярна форма на изкуството и се използват за означаване на ранг, принадлежност към дадена група или чисто за естетика. Африканските бижута са изработени от разнообразни материали, като камък за очи на Тигър, хематит, сезал, кокосова черупка, мъниста и абаносово дърво. Скулптурите могат да бъдат дървени, керамични или издълбани от камък като известните скулптури на Шона а украсената или изваяна керамика идва от много региони. Изработват се различни форми на текстил, включително читенж, кал от плат и кенте. Мозайки от крила на пеперуди или цветен пясък са популярни в западна Африка. Ранните африкански скулптури могат да бъдат идентифицирани като направени от теракота и бронз.
Традиционни африкански религии Традиционните африкански религии оказват изключително влияние върху различните форми на изкуство на целия континент. Африканското изкуство често произтича от темите за религиозната символика, функционализма и утилитаризма. Повечето произведения на изкуството са създадени за духовни, а не за творчески цели. Много африкански култури подчертават важността на предците, като ги оприличават на посредници между живите, боговете и върховния творец, а изкуството се разглежда като начин за контакт с тези духове на предците. Изкуството може също да се използва за изобразяване на богове и се оценява поради функционалните си цели. Важно е обаче да се отбележи, че идването на християнството, и на исляма са повлияли значително на изкуството на африканския континент. Традициите и на двете религии са интегрирани във вярванията и формите на изкуството в традиционната африканска религия.
История
Произходът на африканското изкуство датира от много преди записаната история. Африканското скално изкуство в Сахара в Нигер запазва дърворезби на 6000 години. Наред с Африка на юг от Сахара, западните културни изкуства, древноегипетските картини и артефакти и занаятите в южните части също допринасят значително за африканското изкуство. Изкуството често изобразява абстрактни интерпретации на животни, растения или природни мотиви и форми и други елементи от изобилието на заобикалящата природа. В Западна Африка най-ранните известни скулптури са от културата Нок, процъфтяла между 1500 г. пр.н.е. и 500 г.
По-сложни методи за произвеждане на изкуство са разработени в Африка на юг от Сахара около 10 век, като някои от най-забележителните постижения включват бронзовия двор на Игбо Уку и теракотните на Иле Ифе, бронзови и месингови отливки, често орнаментирани със слонова кост и скъпоценни камъни, смятани за много престижни в голяма част от Западна Африка.
Влияние върху западното изкуство По време и след колониалния период от 19 и 20 век западняците дълго характеризират африканското изкуство като „примитивно“. Терминът носи в себе си отрицателни конотации на неразвитие и бедност. Колонизацията през деветнадесети век създава западно разбиране, зависещо от убеждението, че на африканското изкуство липсват технически възможности поради ниския му социално-икономически статус.
В началото на ХХ век историци на изкуството като Карл Айнщайн, Михал Собески и Лео Фробениус публикуват важни трудове, придавайки на африканското изкуство статут на естетически обект, а не само на етнографски обект.Strother, Z. S. (2011). À la recherche de l’Afrique dans Negerplastik de Carl Einstein. Gradhiva, 14: 30 – 55. link. В същото време художници като Пол Гоген, Пабло Пикасо, Жорж Брак, Андре Дерен, Анри Матис, Джоузеф Ксаки и Амедео Модиляни стават известни и вдъхновени от африканското изкуство сред другите форми на изкуството. В ситуация, в която утвърденият авангард се придържа към ограниченията, налагани за обслужване на света на изявите, африканското изкуство демонстрира силата на добре организираните форми; произведени не само чрез реагиране на зрението, но и за въображение, емоция, мистично и религиозно преживяване. Тези художници виждат в африканското изкуство формално съвършенство и изтънченост, обединено с феноменална изразителна сила. Изучаването и реакцията на африканското изкуство от художниците в началото на ХХ век улеснява интереса към абстракцията, организацията и реорганизацията на формите и изследването на емоционални и психологически области, невиждани в западното изкуство. По този начин е променен статутът на визуалното изкуство. Изкуството престава да бъде просто и преди всичко естетическо, но се превръща и в истинска среда за философски и интелектуален дискурс.
Влияние върху западната архитектура Европейската архитектура е силно повлияна от африканското изкуство. Пионери като Антонио Сант'Елия, Льо Корбюзие, Пиер Луиджи Нерви, Тео ван Дусбург и Ерих Менделсон, които са скулптори и художници са силно вдъхновени от Африка. През 50-те години на миналия век европейските архитекти превръщат сградите в мащабни скулптури, замествайки ненужната украса (така критикувана от Адолф Лоос), като интегрират текстурирани стенописи и големи барелефи в стените. През 60-те години африканското изкуство повлиява на брутализма, както в езика, така и в символиката, особено при Льо Корбюзие, Оскар Нимайер и Пол Рудолф. Произведението на Джон Лаутнър напомня за артефакти от Йоруба; чувствените проекти на Patricio Pouchulu почитат голите дървени скулптури на Догони и Baoulé. За разлика от Европа, африканското изкуство никога не е установява граници между боди арт, живопис, скулптура и архитектура; благодарение, на което западните архитекти могат да се насочат към различни художествени изрази.
Традиционно изкуство