Meloe brevicollis („Късоврата майка“) е вид бръмбар от род Майки (Meloe), сем. Meloidae. Разпространен е в почти цяла Европа (включително и в България), голяма част от Азия и Мароко.
Етимология Видовият епитет brevicollis означава „късоврат“ и това е препратка към късия преднегръб на бръмбара. Произлиза от латинските думи brevis („къс“) и collum („врат“), с наставка -is за образуване на прилагателно.
Разпространение Meloe brevicollis е с палеарктично разпространение: Европа: почти навсякъде, без островите Ирландия и Исландия Азия: из цялата географска дължина на континента – Турция, Афганистан, Туркменистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Иран, Йордан, голяма част от Русия и Китай, Монголия, Северна Корея. Северна Африка: Мароко Сравнително рядко срещан вид е.
Местообитание Обитава разнообразие от местообитания – от полупустинни до гористи местности. Среща се по пасища, синори, каменисти и песъчливи местности, калуно–пиренови и крайгорски местообитания, низинни и хълмисти райони.
Външен вид
Подобно на другите представители на Meloidae, Meloe brevicollis преминава през хиперметаморфоза и ларвите в първа възраст (наричани триунгулини) се различават значително от следващите възрасти.
Триунгулина Триунгулината е с дължина 0,6÷0,7 mm. Гръбната страна е кафява, а коремната е жълтеникава. Има един чифт опашни четинки. Нокътчетата не са сплеснати. Дихалцата на сегменти II-VIII са разположени коремно.
Имаго Имагото е с дължина 10÷20 mm, черно със слаб син или виолетов отблясък.
Главата и преднегръба неокосмени. Главата гъсто и дълбоко точкувана. Антенките прави и сравнително къси, към върха слабо разширяващи се.
Преднегръбът бъбрековиден, напречен (по-широк отколкото дълъг) със ситно и неравномерно точкуване, понякога слабо набръчкан. По-тесен от главата.
Елитрите сравнително ситно, но отчетливо набръчкани.
Полов диморфизъм Половият диморфизъм е много слабо изразен. Мъжките са средностатистически по-малки от женските. Антенките на мъжките са съвсем малко по-дебели от тези на женските.
Начин на живот Жизненият цикъл е подобен на този на другите бръмбари Майки. Имагото се среща от март до юни. Триунгулините им са намирани върху пчели от род Lasioglossum и Nomada.
Систематика Надвидова Meloe brevicollis е поставян в големия подрод Eurymeloe, за който M. brevicollis е типовият вид. Selander (1985) издига подрода до ранг род, но това не е възприето от останалите учени. По белези на имагото, подродът понякога е разделян на две видови групи – rugosus и brevicollis, но сравнителният анализ на ларвите не подкрепя подобно разделяне. В групата на brevicollis са поставени видовете със сходна морфология на имагото – M.corvinus, M.algiricus, M.austrinus, M.curticornis, M.ibericus и други.
Вътревидова Catalogue of Palaearctic Coleoptera разпознава три подвида със следното разпространение: Meloe brevicollis brevicollis Panzer, 1793 – номинантният подвид към който спадат повечето популации, включително и българските Meloe brevicollis curticornis Escalera, 1914 – африканските популации в Мароко Meloe brevicollis mistaniensis Aksentjev, 1985 – Азербайджан и Иран
Източници
Външни препратки biolib.cz: Meloe brevicollis Panzer, 1793 – Снимки на имаго, ларви и яйца на Meloe brevicollis zin.ru: Meloidae – Висококачествени снимки определени от специалисти meloidae.com: Meloe brevicollis – Множество снимки на ларви, имаго и копулация
Категория:Meloidae