Бронзова манатарка (Boletus aereus) или бронзовка е вид базидиева гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae).
Наименование Гъбата носи епитета „бронзова“ заради специфичния оттенък, който има.
Известна е под имената: Bronze bolete (английски) Cèpe bronzé, Tête-de-nègre (френски) Kiefern-Steinpilz (немски) Porcino nero (италиански) Боровик бронзовый (руски)
Описание Шапка Отначало полукълбовидна, после се изправя до плоска. Тъмносиво-кафява до почти черна, често с ръждиви или охрени петна. Суха, матова и гладка, понякога неравна или напукана. Обикновено расте до 20 cm в диаметър, но някои екземпляри достигат и повече.Бронзова манатарка, manatarka.org
Тръбички Отначало бели, после постепенно пожълтяват. Порите са ситни, оцветени като тръбичките. Не посиняват при натиск.
Пънче Отначало яйцевидно, после бухалковидно с широка основа. Покрито с белезникава до кафеникава мрежа. Фонът е обикновено канеленокафяв, но в някои случаи е по-светъл.
Месо Бяло и плътно и не променя цвета си. Има приятна миризма на манатарка.
Разпространение и местообитание Расте единствено в широколистни гори, с дъб (Quercus), бук (Fagus) и кестен (Castanea). Предпочита топли и редки гори на ниска до средна надморска височина. Среща се от края на пролетта до есента – в периода май-октомври. Често срещан вид.
Приложение Ядлива гъба с приятен вкус.
Въз основа на анализи на плодови тела, събрани в Португалия, има 367 ККал на 100 грама бронзова манатарка (като сухо тегло). Съставът на макронутриентите от 100 грама изсушена гъба включва 17,9 грама протеин, 72,8 грама въглехидрати и 0,4 грама мазнини. Теглото на пресни плодове е около 92% вода. Преобладаващата захар е трехалоза (4,7 грама на 100 грама сухо тегло; всички следващи стойности приемат тази маса), с по-малки количества манитол (1,3 грама). Има 6 грама токофероли, по-голямата част от които е витамин Е и 3,7 грама аскорбинова киселина.
Двойници Бронзовата манатарка се бърка с други ядливи манатарки с бяло непосиняващо месо. В същите гори расте и дъбовата манатарка (Boletus reticulatus), която има кафява шапка с характерни пукнатини по нейната повърхност. Обикновената манатарка (Boletus edulis) е с още по-светла шапка, особено по периферията. Борова манатарка (Boletus pinophilus) обикновено расте на големи височини в иглолистни гори и притежава червено-кафява до винена шапка.
Източници
Литература Нашите гъби, Цв. Хинкова, М. Друмева, Г. Стойчев, В. Чалъков, 1986, Земиздат Гъбите в България, Д. Йорданов, С. Ванев, В. Факирова, 1978, Издателство на БАН Mushrooms, Roger Phillips, 2006, Macmillan, ISBN 978-0-330-44237-4 Mushrooms & Toadstools of Britain and Europe, Régis Courtecuisse & Bernard Duhem, 1995, Harper Collins, ISBN 0-00-220025-2 The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe, Michael Jordan, 1995, David & Charles, ISBN 0-7153-0129-2 How to Identify Edible Mushrooms, Patrick Harding, Tony Lion, Gill Tomblin, 1996, Harper Collins ISBN 0-00-219984-X Funghi d’Italia, Fabrizio Boccardo, Mido Traverso, Alfredo Vizzini, Mirca Zotti, 2008, Zanichelli ISBN 8808070234
Категория:Манатарки Категория:Ядливи гъби