Давид Виняс () е аржентински литературен критик, драматург, сценарист и писател на произведения в жанра драма, исторически роман и документалистика.
Биография и творчество Давид Борис Виняс е роден на 28 юли 1927 г. в Буенос Айрес, Аржентина, в семейството на Исмаил Педро и Естер Виняс. По бащина линия е от еврейска фамилия, заселила се в Аржентина през 19 век. Следва изкуство в университета в Буенос Айрес. В университета е президент е на университетската студентска федерация.
След дипломирането си работи като журналист. През 1953 г., заедно с брат си Исмаил Виняс, съпругата си Аделаида Гигли и състуденти, основава списанието „Contorno“, което обединява марксистки и екзистенциални интелектуалци. Публикува литературна критика като прави преглед от приетата от него марксистка социологическа или политическа и антиимпериалистическа перспектива.
Първият му роман „Cayó sobre su rostro“ (Той падна по лице) е издаден през 1955 г. Книгата му „Un Dios cotidiano“ (Един ежедневен Бог) е удостоена с наградата „Герчунов“.
Един от най-известните му романи е „Los dueños de la tierra“ (Собствениците на земята) от 1958 г., в който разказва история от 20-те години на 20 век, когато в Южна Патагония се развива продължителна стачка на работниците и селяните, която завършва с кървава военна репресия. Чрез романа критикува формите на олигархичното насилие развиващо се в страната.
По време на последната аржентинска военна диктатура (1976 – 1983), от 1976 г. той е заточен в различни страни на Америка и Европа, основно в Испания и Мексико. Децата му, Мария Аделаида и Лоренцо Исмаил, са отвлечени и изчезват през този диктаторски период, заради което през 1991 г. отхвърля стипендията „Гугенхайм“. Да 1983 г. преподава литература в Калифорния, Берлин и Дания. От 1984 г. се завръща да живее в Буенос Айрес. Става преподавател по аржентинска литература към Факултета по философия и творческо писане в университета в Буенос Айрес. Ръководи Института за аржентинска литература.
Давид Виняс умира от пневмония на 10 март 2011 г. в Буенос Айрес. Той е кремиран, а прахът му е разпръснат в Буенос Айрес.
Произведения Самостоятелни романи Cayó sobre su rostro (1955) Los años despiadados (1956) Un Dios cotidiano (1957) – награда „Герчунов“ Los dueños de la tierra (1958) Dar la cara (1962) En la semana trágica (1966) Hombres de a caballo (1967)Мъже на коне, изд.: „Народна култура“, София (1972), прев. Валентина Рафаилова Cosas concretas (1969) Jauría (1971) Cuerpo a cuerpo (1979) Prontuario (1993) Claudia conversa (1995) Tartabul (2006)
Пиеси Lisandro (1971) Tupac-Amaru (1973) Maniobras (1974) Dorrego (1974) Rodolfo Walsh y Gardel ()
Документалистика Las malas costumbres (1963)
Екранизации 1958 El jefe – сценарий 1960 Sábado a la noche, cine 1962 Dar la cara – история 1985 Cocaine Wars – история
Източници
Биография и библиография в „Goodreads“ Биография във „Find a Grave“ Биография и библиография в „Busca Biografias“ Биография в „Теория на историята“, проф. Андрес Г. Фрайжомил Некролот в „Informador“
Външни препратки
Категория:Аржентински писатели Категория:Аржентински драматурзи Категория:Автори на исторически романи Категория:Починали от пневмония Категория:Родени в Буенос Айрес Категория:Починали в Буенос Айрес