Илия Петров Стоянов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 26-и пехотен пернишки полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 3-та пехотна балканска дивизия (1935).

Биография Илия Стоянов е роден на 12 май 1884 г. в Русе, Княжество България. През 1908 г. завършва в 28-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 17 февруари е произведен в чин подпоручик. На 19 февруари 1911 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). След войните на 18 май 1914 г. е произведен в чин капитан.Руменин, с. 279

През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Илия Стоянов първоначално служи като командир на рота от 26-и пехотен пернишки полк. за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 класДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 122 – 123 и съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военно отличие.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 120 – 121

След войната, на 1 април 1919 г. е произведен в чин майор. Служи последователно като командир на 8-а интендантска дружина, завежда строевата подготовка в 8-и пехотен приморски полк, като командир на 8-а интендантската част. През 1923 г. е назначен за началник на Разградското бюроМЗ № 34 от 1923 г., по-късно същата година е назначен последователно за командир на 4-то депоМЗ № 41 от 1923 г. и за командир на 8-а пехотна приморска дружинаМЗ № 42 от 1923 г.. На 6 май 1923 г. е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1928 г. е произведен в чин полковник. През 1930 г. е назначен за началник-щаб на Кавалерийската инспекция, по-късно същата година поема началството на Неврокопския гарнизон. Според Крум Радонов е отзован като началник на гарнизона лично от царя, тъй като не е оказал достатъчна помощ на ВМРО по време на протестния митинг на неврокопското население срещу касирането на изборите в полза на ВМРО. (По този повод народът в Неврокон излезе на грандиозен протестен митинг, а „героите“ от ВМРО се укриха в миши дупки. Там по чудо имаше един началник на гарнизона, полковник Илия Стоянов, който не обичаше ВМРО и въпреки че изведе полка да „въдворява ред“, не стреля срещу демонстрантите, не оказа достатъчна помощ на ВМРО и царят го отзова телеграфически.) През 1932 г. е назначен за началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия, от 1933 г. командва 27-и пехотен чепински полк, след което от 1935 г. командир на 3-та пехотна балканска дивизия. На 1 май 1936 г. е уволнен от служба, а на 6 май 1936 г. е произведен в чин запасен генерал-майор. Умира през 1962 г. в София.

Военни звания Подпоручик (17 февруари 1908) Поручик (19 февруари 1911) Капитан (18 май 1914) Майор (1 април 1919) Подполковник (6 май 1923) Полковник (3 септември 1928) Запасен генерал-майор (6 май 1936)

Образование Военно на Негово Величество училище (до 1908)

Награди Запасен генерал-майор Илия Стоянов е носител на следните награди: Кръст за независимостта на България 1908 (1910) Военен орден „За храброст“ IV степен (1913) Орден „Свети Александър“ V степен с мечове по средата (1914) Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас (1917) Германски орден „Железен кръст“ II степен (1917) Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военно отличие (1919) Знак за „10 годишна отлична служба“ (1920) Народен орден „За военна заслуга“ V степен с корона (1921) Знак за „10 годишна отлична служба“ (1929) Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (1931) Народен орден „За военна заслуга“ III степен (1933) Орден „Св. Александър“ III степен (1936) Медал за участие в Балканските войни (1912-1913) (1937) Медал за участие в Европейската война (1915-1918) (1937)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Двадесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Родени в Русе Категория:Починали в България