Кали (санскрит: काली, IAST: Kālī), наричана още Калика, е велика богиня в индуизма, свързана предимно с времето, смъртта и разрушението."Kali". Encyclopædia Britannica. Кали е свързана също и с трансценденталното знание и е първата от десетте Махавидии, група богини, които даряват освобождаващо знание. От многобройните индуистки богини, Кали се смята за най-известната. Тя е върховното божество в тантричните и каликулските традиции на поклонение и заема централно място в богинецентричните течения на индуизма, както и в шиваизма. Кали се почита главно като Божествената Майка, Майка на Вселената и въплъщение на Божествената женска енергия.

Произходът на Кали се проследява до традициите на поклонение на богини от предведическия и ведическия периоди на Индийския субконтинент. Етимологично понятието „Кали“ означава онази, която владее времето, или онази, която е черна. Първата ѝ значима поява в санскритската литература е в текста Деви Махатмя от VI век. Кали се появява в множество истории, като най-известната е тази, в която тя се проявява като въплъщение на яростта на богинята Дурга, за да победи демона Рактабиджа. Ужасният образ на Кали я прави уникална сред богините и символизира нейното приемане и въплъщаване на мрачните земни реалности на кръвта, смъртта и разрушението.

Казва се, че Кали закриля и дарява освобождение (мокша) на онези свои почитатели, които я доближават с отношението на дете към майка. Посвещените песни и поеми, възхваляващи майчината природа на Кали, са особено популярни в Бенгал, където тя се почита най-широко като Божествената Майка. В шактийските и тантричните традиции Кали се почита допълнително и като върховната реалност, или Брахман. В съвременността Кали се превръща в символ с особено значение за жените.

Етимология Думата „Кали“ произлиза от „Кала“, която има различни значения в санскрит. Омонимът kālá (време) се различава от kāla (черен), но двете значения се свързват чрез народна етимология. Така Кали се разбира като „тази, която владее времето“ или „тази, която е черна“. Кали е богинята на времето или смъртта и съпруга на Шива. Тя се нарича Кали Мата („тъмната майка“) и също kālī, което тук може да се тълкува както като собствено име, така и като описание: „тъмната (или черната)“.

История Въпреки че думата Кали се среща още в Атхарва Веда, първата ѝ употреба като собствено име се открива в Катхака Грихя Сутра (19.7). Кали произхожда като тантрична и неведическа богиня. Корените ѝ най-вероятно се свързват с доарийския период. Според индоложката Уенди Донигър произходът на Кали се проследява до божествата на предведическите селски, племенни и планински култури на Южна Азия, които постепенно се възприемат и преобразяват от санскритските традиции.

Легенди Най-известната поява на Кали е на бойното поле в текста Деви Махатмя от VI век. Божествoто от първата глава на Деви Махатмя е Махакали, която се появява от тялото на спящия Вишну като богинята Йога Нидра, за да го събуди и да защити Брахма и света от двамата асури (демони) — Мадху и Кайтабха. Когато Вишну се пробужда, той започва война срещу двамата асури. След дълга битка с Вишну двамата демони остават непобедени и Махакали приема формата на Махамая, за да омагьоса асурите. Когато Мадху и Кайтабха се оказват омагьосани от Махакали, Вишну ги убива.Kinsley, David (1997). Tantric Visions of the Divine Feminine: The Ten Mahavidyas. В по-късните глави се среща историята за двама асури, които Кали унищожава. Чанда и Мунда нападат богинята Каушики. Каушики отвръща с такава ярост, че лицето ѝ потъмнява и от челото ѝ се появява Кали. Кали изглежда тъмносиня, с изпито лице и хлътнали очи, облечена в сари от тигрова кожа и с огърлица от човешки глави. Тя веднага побеждава двамата асури. По-късно, в същата битка, асурът Рактабиджа остава непобеден заради способността си да се възпроизвежда от всяка капка своя кръв, която докосва земята. Безбройни копия на Рактабиджа се появяват на бойното поле. Накрая Кали го побеждава, като изсмуква кръвта му, преди да падне на земята, и изяжда множеството негови двойници. Кинсли пише, че Кали олицетворява „въплътената ярост на Дурга, нейната въплътена гневна сила“.

Други истории за произхода на Кали включват Парвати и Шива. Парвати обикновено се изобразява като доброжелателна и кротка богиня. Линга Пурана разказва как Шива моли Парвати да победи асура Дарука, който получил благословия, според която само жена може да го убие. Парвати се слива с тялото на Шива и се появява отново като Кали, за да победи Дарука и войските му. Нейната жажда за кръв излиза извън контрол и тя се успокоява едва когато Шива се намесва. Вамана Пурана представя различна версия на връзката между Кали и Парвати. Когато Шива се обръща към Парвати с името Кали, „тъмносинята“, тя се обижда дълбоко. Парвати извършва покаяния, за да се освободи от тъмния си цвят, и се превръща в Гаури — златната. Тъмната ѝ обвивка се превръща в Каушики, която, в пристъп на гняв, създава Кали.

В Деви Бхагавата Пурана Кали потъмнява от ярост, докато се бори с демоните Шумбха и Нишумбха.

Убийцата на Рактабиджа В най-известната легенда за Кали, Дурга и нейните помощници, Матриките, нараняват демона Рактабиджа по различни начини и с различни оръжия в опит да го унищожат. Те скоро откриват, че положението се влошава, защото с всяка капка кръв, която капе от Рактабиджа, той се възпроизвежда и създава своя дубликат. Полето на битката постепенно се изпълва с неговите копия. Дурга призовава Кали, за да се бори с демоните. Този епизод е описан в Деви Махатмя; Кали се изобразява като свирепа, облечена в тигрова кожа и въоръжена с меч и ласо. Очите ѝ са дълбоко червени, с изплезен език, докато улавя капките кръв на Рактабиджа, преди да паднат на земята и да създадат дубликати.

Кали поглъща Рактабиджа и неговите копия и танцува върху телата на убитите. В Деви Махатмя Кали също се описва като Матрика и като Шакти или сила на Деви. Тя получава епитета Чамунда (Cāṃuṇḍā), което означава убийца на демоните Чанда и Мунда. Чамунда често се идентифицира с Кали и е много подобна на нея по външен вид и навици.

Символизъм Символиката на Кали варира в зависимост от това дали тя се разглежда през тантрична или през призмата на поклонение и дали нейният образ се интерпретира символично, алегорично или мистично. Тя най-често се изобразява с четири ръце, които представляват както сътворение, така и разрушение: дясната ѝ ръка дава благословии и дарява благословии, докато лявата държи отсечена глава и окървавена сабя, символизиращи разкъсването на невежеството и егото. Изплезеният ѝ език може да означава гняв или, по-често, срам и смирение, защото е стъпила върху Шива, а черният ѝ цвят представлява нейното трансцендентно съществуване извън всякакви качества (ниргуна). Обеците ѝ са малки ембриони, което отразява предпочитанието ѝ към почитатели с детски качества, а сияйната ѝ глава излъчва амброзия. Кали често се изобразява стъпила върху гърдите на Шива, символизирайки момент, в който нейният гняв заплашва да унищожи вселената, а присъствието на Шива я успокоява. В този контекст Шива представлява пуруша, неизменната съзнателност, докато Кали представлява пракрити, природата или шакти — женската енергия на сътворението, поддържането и разрушението. Огърлицата ѝ от отсечени глави и полата от отсечени ръце символизират космическите букви, първичния звук и кармата на нейните почитатели. Чрез тяхното взаимодействие съзнанието и енергията се показват като взаимно зависими, отразявайки върховната реалност.

Почитане

Мантри Кали е тясно свързана с трансцендентното знание и се счита за първата от десетте Махавиди — съвкупност от богини, които даряват освобождаващо знание. Кали се почита основно в традицията на поклонение Каликула. Най-близкият начин за пряко поклонение е чрез формите на Махакали или Бхадракали (бхадра на санскрит означава „нежна“). Една от мантрите за поклонение на Кали е:

सर्वमङ्गलमाङ्गल्ये शिवे सर्वार्थसाधिके । शरण्ये त्र्यम्बके गौरि नारायणि नमोऽस्तु ते ॥

ॐ जयंती मंगला काली भद्रकाली कपालिनी । दुर्गा क्षमा शिवा धात्री स्वाहा स्वधा नमोऽस्तु‍ते ॥

Sarvamangal-māngalyē śivē sarvārthasādhikē. Śaraṇyē tryambakē Gauri nārāyaṇi namō'stu tē.

Oṃ jayantī mangala kālī bhadrakālī kapālinī . Durgā kṣamā śivā dhātrī svāhā svadhā namō'stu‍tē.

Тантра

В тантризма реалността произлиза от взаимодействието между женския и мъжкия принцип, Шива и Шакти, което прави богините централни за Тантра Йога и за разбирането на природата на реалността. Кали често се споменава в тантрични текстове, ритуали и иконография и се почита като най-висшата реалност или върховно божество. Нейните мантри се считат за най-мощни, а тя се описва като несмъртна блаженство (сачидананда) и Брахман. В тантрическата практика Кали въплъщава самата смърт, и медитацията върху нейните страшни аспекти, особено в ритуали, извършвани на кремационни места, може да доведе до спасение. В същото време тя има и по-мека, благожелателна форма — млада, с усмихнато лице и две дясни ръце за прогонване на страха и даване на благословии — в която тя се превръща в богиня на спасението, променяйки се от символ на смъртта в символ на победата над нея.

В бенгалската традиция

Кали е централна фигура в късносредновековната бенгалска духовна литература, с такива забележителни поети-поклонници като Камалаканта Бхатачаря (1769–1821) и Рампрасад Сен (1718–1775). С изключение на връзката ѝ с Парвати като съпруга на Шива, Кали рядко се изобразява в индуистките легенди и иконография като майчинска фигура до началото на XVIII век, когато започват бенгалските култове. Дори в бенгалската традиция външният ѝ вид и навиците ѝ се променят малко или изобщо не се променят.

Тантрическият подход към Кали е да се прояви смелост, като се срещне на кремационните поляни посред нощ, въпреки страховития ѝ вид. За разлика от това, бенгалският поклонник възприема отношението на дете и започва да я обича безусловно. В двата случая целта на поклонника е да се примири със смъртта и да научи приемане на това, каквото е. Тези теми се разглеждат в творчеството на Рампрасад. Той отбелязва в много от другите си песни, че Кали е безразлична към благополучието му, причинява му страдания, унищожава земните му желания и води до разорение неговите материални блага. Той също посочва, че тя не се държи както една майка би трябвало и игнорира молбите му.

Да бъдеш дете на Кали, твърди Рампрасад, означава да бъдеш лишен от земни удоволствия и наслаждения. Казва се, че Кали се въздържа от това да дава онова, което се очаква. За поклонника именно нейното отказване може би му позволява да размишлява върху аспекти на себе си и на реалността, които надхвърлят материалния свят.

Кали е особено почитана по време на фестивала Кали Пуджа в Източна Индия, празнуван, когато денят на новолунието през месеца Ашвин съвпада с фестивала Дивали. Жертвоприношенията на животни все още се практикуват по време на Кали Пуджа в Бенгал, Ориса и Асам, въпреки че извън тези райони те са редки. В индуистките храмове, където това се извършва, се извършва ритуално убиване на кози, кокошки и понякога на мъжки водни биволи. В цяла Индия тази практика става все по-рядка. Ритуалите в храмовете в източна Индия, където се убиват животни, обикновено се водят от брамински свещеници. Брамински свещеник рецитира мантра в ухото на жертвата, за да освободи животното от цикъла на живот и смърт. Групи като „People for Animals“ продължават да протестират срещу жертвоприношенията на животни на базата на съдебни решения, забраняващи практиката на някои места.

В тантрическия будизъм

Тантрическите култове на Кали като Каула и Крама имат силно влияние върху тантрическия будизъм, както се вижда при свирепо изглеждащите йогини и дакини като Ваджрайогини и Кродикали.