Иларион Иванов Драгостинов (Арбанасчето) е български национален революционер.

Биография Иларион Драгостинов е роден към 1852 г. в село Арбанаси, близо до Велико Търново. Второто дете в семейството на заможния търговец Иван Драгостинов, българин от Елена, женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион Драгостинов говори на гръцки език в дома си. Образованието си започва в гръцкото начално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870 г. Тих, кротък и прилежен, от малък проявява любознателност и голяма наклонност към учението.

През 1868 г. завършва успешно Главното мъжко петокласно училище в Търново, в което усвоил добре френски и турски език, а по-късно румънски, немски и италиански. Сближава се с младежи като Филип Симидов, в чиято среда изживява първите си патриотични чувства. След като става свидетел на неуспешния бунт на хаджи Ставри през 1862 г. и на жестоката разправа на турците с въстаниците, у него се пробужда омраза към поробителя, укрепва голямата му обич към родината и свободата.

През 1868 г. заминава за Русе и се сближава с дейците на читалище „Зора“, огнище на просветна и революционна дейност. Погълнат от просветните идеи, развива широка дейност като секретар на читалището и ръководи агитацията срещу гърцизма в града. Само за една нощ определената за гръцка църква сграда е срината от младежите.

Паралелно с това се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки самостоятелна комисионерска къща, която поддържа търговски връзки с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Гюргево и с градове от българските земи.

Като революционер

Ранна революционна дейност (1871-1875) Постепенно обаче изоставя успешната си търговска дейност, отдавайки се всецяло на революционното дело. През 1871 г. е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов и Георги Икономов. През пролетта на 1872 г. Русенският частен революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на БРЦК. За нуждите на организацията през 1874 изоставя търговските си дела и се наема, като представител на английска компания, обслужваща железницата Варна-Русе."Кой кой е сред българите XV-XIX в." исторически сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, издателство Анубис, 2000, стр.37 Така добива шанс да разнася комитетската поща. Впоследствие заема поста телеграфист при русенската гара, като играе ролята на шпионин на БРЦК. Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно река Дунав. Лично пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа.

През 1875 е изпратен в Шумен със задачата да възстанови Шуменския частен революционен комитет, замрял след бягството на Панайот Волов. Въпреки убедителните си слова обаче, не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да забегне веднага във Влашко. Слабите опити за въстание, пламнали през септември 1875 г. в Стара Загора, в с. Червена вода, се оказват недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание.

Участие в Гюргевският комитет (1875) Кризата в БРЦК не сломява духа на Драгостинов. Той и Стамболов замислят да издават сатиричен вестник, но събията ги изпреварват. След като Стоян Заимов, Панайот Волов, Никола Обретенов и Христо Караминков - Бунито създават Гюргевският комитет, към тях се присъединяват Стефан Стамболов (който поема председателството), Иван Хаджидимитров и Иларион ДрагостиновСтоян, Заимов. Миналото - Етюди към записките на З.Стоянов. стр. 73-74 https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1&printsec=frontcover. Драгостинов участва във всички заседания на комитета, а по негово настояване сред апостолите е приет Георги Измирлиев. На заседанията през ноември – декември 1875 г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. На Драгостинов е поверен Вторият революционен окръг с център Сливен – град с хайдушка, борческа традиция и с частен революционен комитет, основан още от Васил Левски. Той започва повсеместна тайна подготвителна революционна дейност. От Гюргево пише до приятелите си:

„Сбогом, братя, а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се“.

Участие в Априлското въстание (март - май 1876) Драгостинов остава в Румъния много по-дълго от повечето апостоли, защото се опитва да осигури солидно количество оръжие.На 7 март Драгостинов пресича Дунав и се озовава в Свищов. Заминава за Арбанаси, където се среща с родителите си. Оттам, с верен на делото водач, през Елена се прехвърля на юг от Балкана. В село Кортен полага основите на частен революционен комитет, като на 21 март пристига в Сливен. По същия път преминава и Георги Обретенов.

Трудности пред подготовката за въстание Драгостинов установява, че дейността на комитета е разстроена от ареста на Атанас Узунов, както и от арестите последвали Старозагорският метеж; освен това голяма част от мъжкото население е в Тракия или Добруджа на гурбет и на Драгостинов е трудно да разгърне агитация. Странният му вид (висок мъж, с английски бакенбарди) улеснява полицията да влезе в дирите му. Освен това сливналии са свикнали да действат по хайдушки, а не по революционен маниер. (Избухват несъгласия по тактиката - сливналии не са съгласни да се пали града, а предлагат четническа борба). Всички тези фактори пречат на Драгостинов да разгърне мащабна агитация. Все пак Драгостинов не се отчайва, полага всички усилия да подготви своя окръг. Той и Георги Обретенов се заемат да укрепят организацията, като привлекат старите съмишленици и подготвят нови, верни на делото хора. Заминава за Ямбол и се среща с Георги Дражев. Обикаля с Георги Обретенов села и призовава народа към бунт. Според Заимов, осъзнавайки изостаналостта на Сливен, Драгостинов предлага с окръжна записка последната възможна дата за бунт - 11 майСтоян, Заимов. Миналото - Етюди към записките на З.Стоянов. стр. 80 https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1&printsec=frontcover. Стоян Заимов твърди, че всички главни апостоли се съгласяват с предложената от Драгостинов дата, но според Захари Стоянов Оборищкото народно събрание насрочва за дата 1 май, т.е. излиза че Волов и Бенковски са в неведение. При всички случаи преждевременното избухване на въстанието в Копривщица парализира действията в Сливен ; същевременно между 20 и 25 април османците започват да съсредоточават военни части в близост до всички областни центрове. Цял полк е извикан от Шумен в Сливен. В Сливенско са извършени и поредица от арести. В такава затруднена обстановка на 28 април пристига писмото на Бенковски, в което той зове за бунт. Драгостинов незабавно свиква комитета, с цел обявяване на въстание. Местните дейци обаче искат отлагане за 03 май 1876 и Драгостинов е принуден да се съгласи.

Обявяване на въстанието в Сливен (3 май 1876) и последвали бойни действия (3-10 май 1876) Докато апостолите чакат да дойде датата 03 май пристигат известия за потушаване на въстанието в Средногорието и Северозападните Родопи. Тези известия, в съчетание със започналите арести и настъплението на армията убиват куражът на сливналии. Съществуват предания, че Димитър Топалов идва с известието, че БРЦК е наредил да няма бунт, докато не дойде четата на Таню Стоянов от Влашко. БРЦК вече не съществува, но междувременно Иван Драсов се опитва да използва контактите си с Иван Кишелски, за да уреди помощКой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. д.и.н. Илия Тодев. Анубис 2000, стр. 92 чрез чети от Русия и Румъния. На 03 май Драгостинов излиза в Балкана последван само от най-смелите мъже - едва дванадесет човека. За знаменесец е избран Стефан Серткостов.

В прокламацията си от 4 май 1876 г. пише:

„Днес е най-сгодния случай да въстанем. Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина-турчин, че знаем да мрем за свободата на отечеството си“.

На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна, които въстават и към четата се присъединяват към четата още 73 души. В хода на бойните действия Драгостинов предава командването на по-опитния Стоил воевода. Междувременно завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до с. Раково. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. Иларион Драгостинов е убит в сражение с редовна турска войска при прохода Вратник край с. Нейково, Сливенско.На 12 май в областта Сатмачешма четата е обкръжена и заловена от хората на Осман билюкбаши. След неравен ръкопашен бой Стоил войвода е съсечен, главата му набучена на кол и откарана заедно с другите въстаници в Сливен.

Източници

Памет На Иларион Драгостинов е наречена улица в квартал „Редута“ в София ().

Източници

Категория:Дейци на ВРО Категория:Дейци на Гюргевския революционен комитет Драгостинов, Иларион Категория:Родени в Арбанаси Категория:Починали в област Сливен