Книгата е печатно произведение с научно или литературно съдържание. Представлява набор от писмени, печатни, илюстрирани или бели листа, изработени от мастило, хартия, пергамент или други материали, подвързани заедно от едната страна. Книгата може да е с меки или твърди корици. Книгите се създават в печатници, а разпространението им се нарича книгоразпространение. Когато текстът или илюстрациите са в електронен формат, се наричат е-книга.
Книгите са произведения с литературно съдържание. В библиотечните и информационни науки една книга се нарича монография, за да се разграничи от серийните периодични издания, като например списания, журнали и вестници. Основата на всички писмени творби, включително и на книгите, е литературата. При романите и при някои други видове книги (например научните трудове) едно произведение може да бъде разделено на няколко части, наричани томове (том 1, том 2, том 3 и т.н.) Запалените читатели на книги се наричат библиофили.
Магазинът за книги се нарича книжарница. Книгите могат да бъдат вземани назаем от библиотеки. С навлизането на компютрите в ежедневието все повече книги се преобразуват в цифров вид и стават по-широко достъпни. Към октомври 2015 г. броят на сканираните книги в Google Books е над 25 милиона, но процесът на сканиране в американските обществени библиотеки се забавя.
През 2010 г. Google оценява броя на публикуваните уникални заглавия на приблизително 130 милионаGoogle: 129 Million Different Books Have Been Published PC World и заявява, че възнамерява да сканира всички.
История В древността
При създаването на писмеността хората от древните цивилизации пишат върху най-разнообразни повърхности – от камък, глина, дърво, кора и др. Изучаването на историята на писмеността се състои в по-голямата си част от проучването на такива надписи – това е предмет на науката епиграфика. Първата азбука се появява в Египет. Древните египтяни често пишат своите йероглифи върху папирус – листове, изработени от едноименното растение, отглеждано по поречието на река Нил. Първоначално думите не са отделяни една от друга и липсва пунктуация.
Посоката на писане на текст в различните култури варира: пише се от дясно наляво, от ляво надясно, а понякога двете посоки се редуват – „бустрофедон“, което буквално означава „обръщане на вола“ за начина, по който един земеделски производител оре нивите си с волове.
Глинени плочки Плочката от глина е сравнително здрав писмен носител, подходящ за ежедневно транспортиране и писане. Глинените плочици (таблички) са равни и сухи (но неизпечени) парчета глина, които лесно може да се обработват с навлажнено острие – т.нар. стилус – и могат да се пренасят. След написването на текста често се изпичали за придаване на допълнителна якост. Използвани са за писане с клиновидно писмо през бронзовата и желязната епохи.
Восъчните плочици са дървени дъски, покрити с достатъчно дебело покритие от восък, върху които знаците също се пишат със стилус. Те били обичайни при обучение, за целите на счетоводството, както и за водене на записки. Имат предимството да се използват многократно: восъкът се разтапя и се получава чиста страница. Обичаят на свързване на няколко навосъчени плочици заедно (на римски pugillares) е ранен предшественик на съвременната книга (т.е. кодекс).Leila Avrin. Scribes, Script and Books, p. 173. Етимологията на думата кодекс (блокче от дърво) подсказва, че води началото си от дървени навосъчени плочици.Bischoff, Bernhard (1990). Latin palaeography antiquity and the Middle Ages. Dáibhí ó Cróinin. Cambridge: Cambridge University Press. p. 11. ISBN 0-521-36473-6.
Свитък
Свитъкът е навит на руло папирус, пергамент или хартия. Папирусът е дебел, подобен на хартия материал, получен чрез преплитане на лентички от стъблата на растението папирус, които след това се очукват. Папирусът е използван за писане в Древен Египет най-рано през Първата династия, въпреки че първото доказателство за това идва от счетоводните книги на Нефертити Какаи от Петата династия (около 2400 г. пр.н.е.).Avrin, Leila (1991). Scribes, script, and books: the book arts from antiquity to the Renaissance. New York, New York: American Library Association; The British Library. p. 83. ISBN 978-0-8389-0522-7. Освен папирус са използвани дървена кора от липа и други материали.Dard Hunter. Papermaking: History and Technique of an Ancient Craft New ed. Dover Publications 1978, p. 12.
Плиний описва технологията за приготвяне на папирус в своята Естествена история (Книга XIII, част XXIII ). Според Херодот финикийците пренасят писмеността и папируса в Гърция около X – IX в. пр.н.е. Гръцките думи за папирус като материал за писане (biblion) и книга (biblos) идват от името на финикийския пристанищен град Библос, през който папирусът е изнасян към Гърция.Leila Avrin. Scribes, Script and Books, pp. 144 – 145. От гръцки произход е и думата том ( – част или том), която се използвала и за свитък папирус. Думата tomus е използвана от римляните със същото значение като думата volumen.
Независимо от материала, свитъците са доминираща форма на книгите в елинската, римската, китайската, еврейската и древномакедонската култури. По-късният формат на книгата като кодекс се налага в римския свят през късната античност, но в Азия формата „книга като свитък“ остава в употреба много по-дълго.
Кодекс
Исидор Севилски (починал 636 г.) обяснява възникналата връзка между кодекс, книга и свитък в своята Епитомология (VI.13) така: Кодексът е съставен от много книги, а една книга е съставена от един свитък. Той се нарича метафорично кодекс, както стволовете (кодекс) водят началото си от едно дърво или лоза, както ако бяха греди, защото съдържа в себе си множество книги, така да се каже на клонове.
Кодексът (в наше време) е първото хранилище на информация, което съвременните хора биха разпознали като „книга“: листи с еднакъв размер, свързани по някакъв начин, по протежение на един ръб, които са проведени между две корици, направени от някакъв по-здрав материал. Първото писмено споменаване на кодекса като форма на книга е от Марк в неговия Apophoreta CLXXXIV в края на I век, където той хвали неговата компактност. Въпреки това кодексът никога не придобил широка популярност в езическия елинистичен свят, а само в рамките на християнската общност получил широка употреба.The Cambridge History of Early Christian Literature. Edd. Frances Young, Lewis Ayres, Andrew Louth, Ron White. Cambridge University Press 2004, pp. 8 – 9. Промяната станала постепенно факт през III – IV век както и причините за приемане на кодекса като писмена форма – форматът е по-икономичен, тъй като могат да се използват и двете страни на писмения материал, а и е преносим, лесен за разглеждане и е лесен за скриване. Книгата-кодекс е много по-лесна за четене, за намиране на страницата, която искате, и за прелистване. Християнските автори искали по този начин да се разграничат техните писания от езически и юдейски текстове, написани на свитъци.
След появата на кодекса металните книги изисквали по-малки по размер метални страници, вместо невероятно дългото, постоянно превъртане на металните листове. Освен това книгите можели вече по-лесно да бъдат съхранявани на повече компактни места или рамо до рамо в строга библиотека или търговска площ.
Книгата в познатия ни днес тип кодекс се появява в началото на Средновековието. Тя е съставена от голям брой подобни на тетрадки ко̀ли, подвързани заедно. Първоначално всички са писани на ръка върху обработени животински кожи (пергамент). Това е позволило те да се съхранят дълги години и някои от тях са с голяма ценност. Например Кодекс Гигас е средновековен ръкопис, съхранен до наши дни, който продължава да бъде най-голямата по-размер книга. Създаден е през XIII в. в един бенедиктински манастир в Чехия, а днес се съхранява в националната библиотека в Стокхолм.
Ръкопис
След падането на Римската империя, през V век последвал и културен упадък. Папирусът станал труднодостъпен поради липса на контакт с Египет, и пергаментът става основен материал за писане.
Манастирите пренесли латинския език в Западната Римска империя. Писателят и учен Касиодор в манастира Вивариум (основан около 540 г.) наблягал на значението да се копират писмените текстове.Leila Avrin. Scribes, Script and Books, pp. 207 – 208. В книгата си Правила на Свети Бенедикт светецът Св. Бенедикт (завършена около средата на VI век) насърчил четенето на книги.Theodore Maynard. Saint Benedict and His Monks. Staples Press Ltd 1956, pp. 70 – 71. В Правила на Свети Бенедикт (глава XLVIII) се отделят определени часове за четене, което силно повлияло на монашеската култура през Средновековието и е една от причините, поради която духовенството било преобладаващото мнозинство от читатели. Традицията и стилът на Римската империя все още доминирали, но бавно се очертал образът на средновековната книга на културата.
Преди изобретяването и приемането на печатната преса, почти всички книги са преписвани на ръка, което правело книгите скъпи и сравнително редки. По-малките манастири обикновено притежавали само няколко десетки книги, а средно големите – около стотина. Към IX век по-големите колекции съхранявали около 500 тома и дори в края на Средновековието папската библиотека в Авиньон и парижката библиотека на Сорбоната съхранявали само по около 2000 тома.Martin D. Joachim. Historical Aspects of Cataloguing and Classification. Haworth Press 2003, p. 452.
През Средновековието ръкописните книги са изработвани в специални работилници, наречени скриптории, разположени обичайно в манастирите. Изкуствената светлина била забранена от страх, че може да се повредят ръкописите. Имало пет вида писари:
Калиграфи, които отговарят за красивото изписване на текста Преписвачи, които разглеждат основното производство и кореспонденция Коректори, които съпоставяли и сравнявали готовата книга с оригиналния ръкопис Художник-илюстратори, които правят илюстрациите Рубрикатори, които пишели инициали с червени букви
Изработката на книги бил дълъг и труден процес. Пергаментът трябвало да бъде подготвен, а след това несвързаните страници били изглаждани и разчертавани с нож или молив, след което писарят нанасял текста, като оставял празни места за илюстрации и редакторски бележки. На края книгата била подвързвана от книговезец.Edith Diehl. Bookbinding: Its Background and Technique. Dover Publications 1980, pp. 14 – 16.
За писане се използват различни видове мастило. Някои от тях са известни още от древността и обикновено се получават от сажди и смола, а по-късно и от шикалки и железен сулфат. Така писменият текст придобива кафеникаво черен цвят, но това не са единствените използвани цветове. Съществуват текстове, написани с червени или дори със златни букви, като илюстрациите са многоцветни. Например при Сребърния кодекс целият пергамент е оцветен в лилаво, а текстът е в златно или сребърно ().Bernhard Bischoff. Latin Palaeography, pp. 16 – 17.
През VII век ирландските монаси въвеждат интервали между отделните думи. Това улеснява много четенето, а те били по-малко запознати с латинския. Въпреки това, използването на интервали между думите не става нещо обичайно чак до XII век. Твърди се, че използването на интервали между думите свидетелства за преход от полугласното четене към четенето наум.Paul Saenger. Space Between Words: The Origins of Silent Reading. Stanford University Press 1997.
Страниците на първите ръкописни книги били направени от пергамент или велен (телешка кожа). Кориците на книгите били изработени от дърво и облечени с естествена кожа. Тъй като изсушеният пергамент възвръща много бързо формата си отпреди обработката, книгите били снабдявани със закопчалки или каишки. По време на късното Средновековие, когато се появяват обществените библиотеки, чак до XVIII век, книгите често били оковавани към лавиците или писалищата, за да се предотврати кражбата им. Тези оковани книги се наричали libri catenati.