Квакери е популярното название на религиозното и социално движение, датиращо средата на XVII век, Религиозно общество на приятелите, основано в Ланкашър, Англия.
Името "квакери" произхожда от израза „треперят пред Бог“ ( – „треперя, треса се“, тъй като за тях се твърди, че са така обзети от Светия дух, че чак треперят под негово въздействие). Отначало движението среща силна съпротива и е подложено на преследвания, но продължава разпространението си на Британските острови и по-късно – в Западна Европа (Великобритания, Холандия и Германия), както и в Северна и Южна Америка, и Африка (предимно - САЩ, където още преди създаването им, поставят основите на щата Пенсилвания - Уилям Пен през 1682 г., Боливия, Кения и Коста Рика).
Квакерите имат голям принос в историята на социалните реформи. Обявяват се и активно действат за забрана на робството, равни права за жените (с мъжете и помежду им) и за мир, както и за развитие на образованието и за хуманното отношение (човечност) към затворниците и към душевноболните; участват в Индустриалната революция - особено в Англия и Пенсилвания.
През 19 век квакерите в САЩ страдат от разцепление, довело до формирането на няколко клона на Обществото на приятелите.
През 2012 г. Световния консултативен комитет на приятелите (The Friends World Committee for Consultation (FWCC)) изчислява, че по света има 377 055 възрастни квакери.
За популяризиране на дейността си издават списанието "Страж на мира".
Основаване и ранна история на движението
В Англия За основател на движението се смята проповедникът Джордж Фокс, приблизително през 1647 г. Сред по-видните му ученици са Джейм Нейлър, Ричард Хъбърторн и Маргарет Фел. Първоначално членове групата набира сред тези на друга, известна като Търсачите, също таки и из средите на баптистите. Основната идея, която застъпват е, че Бог може да говори на всеки човек чрез своя син (Исус Христос), без нуждата от свещеници, църковни данъци или измамни практики. Обществената почва в Северна Англия към 1651-1652 г. спомага за установяването им там, след това квакерите се придвижват на Юг, най-напред - към Лондон. В ранните си дни групите им остават разпръснати, но на Север започват полека да се консолидират. Първата им среща е в Дърам през 1653 г. и има за цел да осигури финансова подкрепа за мисионерите, които са отишли на юг или се намират в чужбина.
При управлението на Оливър Кромуел (лорд-протектор на Англия между 1653 и 1659 г.) на квакерите се гледа като на потенциална заплаха за режима му и те са преследвани, но още преди това - 1650 г. - Джордж Фокс вече е хвърлен в затвора за убежденията си; както той, така и други квакери са затваряни неколкократно (в периода 1650 до 1670-те години), по обвинения за причиняване на смут, а в други случаи – за богохулство.George Fox's Imprisonment Арестите на лидерите на движението по-скоро засилват влиянието му, давайки им нова трибуна за проповедите им, на каквито те се отдават и в затвора, сред съкилийниците си. Преследванията срещу квакерите (едновременно с това и на различни други "неблагонадеждни" групировки) получават допълнителна юридическа обосновка със „Закона за квакерите от 1662“, който прави незаконен отказа от полагане на клетва за вярност пред Короната (тоест, че заклеващият се ще бъде верен на по това време вече възстановената в страната монархия - по време на Английската революция управлението е републиканско). На отказалите да се закълнат в това не им се позволява да правят каквито и да било тайни събирания и тъй като квакерите вярват, че е грях да се полагат клетви (смятайки това за суеверие), тяхната религиозна свобода е накърнена от този закон (обстановката на техните събирания и изобщо създава впечатлението за потайност, което се прибавя към това, че и явното изказване на възгледите им може да се третира като подсъдно, още повече, че щом не са се заклели, причината може да е и че са настоящи или потенциални изменници на кралството, така опитващи се да избегнат бъдещо възмездие). Положението им е допълнително утежнено от „Закона за тайните събрания от 1664“, който утвърждава, че тайните събирания на хора, които не са се заклели във вярност на Короната, са престъпление.Ingle, First Among Friends, 212 – 14 Въпреки че той самият е католик и води люта борба за надмощие с протестантите в Англия, при крал Джеймс II (1685-1688 г.) преследванията над квакерите на практика спиратCatholic Encyclopedia 1917, Entry on Society of Friends, с издаването на „Декларацията за индулгенция“ през 1687 и 1688, за чийто автор се счита, че е Уилям Пен, член на движението на квакерите и видна фигура в монархическите кръгове.Lodge, Richard The History of England – From the Restoration to the Death of William III 1660 – 1702 (1910). p. 268 През 1689 г. - вече след свалянето на Джеймс, със Славната революция, след която Англия трайно става протестантска страна - се приема „Закона за толерантността“, с който е установена свобода на съзнанието (на съвестта), а обезпокояването на молещи се хора - обявено за престъпление. В резултат квакерите получават много по-широко поле за своята деятелност, въпреки че са все така неразбрани и неприети от по-голямата част от населението, за което вижданията им са твърде крайни, а събиранията им - подозрителни.
В Холандия Квакерите пристигат в Холандия за първи път през 1655 г., когато Уилям Амес и племенника на Маргарет Фел, Уилям Катън, се установяват в Амстердам. Квакерите гледат на Нидерландия като на убежище от преследванията в Англия. Те също така считат, че са близки по виждания до холандските колегианти, както и с менонитите, които също са потърсили убежище там. Въпреки това английските квакери се натъкват на преследвания не по-различни от тези, от които бягат, но с времето успяват да намерят последователи сред холандците и, използвайки Амстердам за база, започват проповеднически обиколки в Нидерландия и съседните държави. През 1661 г. Амес и Катън посещават района на река Рейн.
Уилям Пен, квакерът-основател на Пенсилвания, чиято майка е холандка, посещава Нидерландия през 1671 г. и вижда с очите си преследването на квакерите в Емден. Той се завръща в Холандия, през 1677 г. с Джордж Фокс и Робърт Бъркли и в замъка Валта неуспешно се опитва да привлече към вярата си лабадистите, които имат подобни вярвания. Те също така пътуват по Рейн до Франкфурт, придружени от квакера от Амстердам Ян Клаус, който е техен преводач. Брат му, Якоб Клаус, превежда квакерски книги на холандски и също така прави карта на Филаделфия, столицата на Светия експеримент на Пен (колонията Пенсилвания в Северна Америка; под "експеримент" се разбира общество, с предполагаемо утопичен характер, чиито създатели желаят да докажат, че такова общество е възможно и ефективно - примерно така са наричани Съединените щати и Съветският съюз).
Привлекателността на живот без преследвания в Новия свят довежда до постепенна миграция на холандските квакери. На английските квакери в Ротердам е позволено да превозват хора и товари до английските колонии без ограничения и през 18 век много холандски квакери емигрират в Пенсилвания. Към 1710 г. в Амстердам има около 500 семейства квакери, но през 1797 г. има само седем квакера в целия град. Изабела Мария Гауда (1745 – 1832), внучка на Ян Клаус, се грижи за къщата за събрания на Keizersgracht, но когато спира да плаща наем, по време на годишната среща в Лондон, ѝ е отнет достъпа до тази сграда. Квакерското присъствие изчезва от живота на холандците към началото на 19 век и се възобновява едва към 1920-те години, като нидерландските ежегодни срещи започват през 1931.
Установяване на квакерите в Америка
Създаване и развитие на Пенсилванска общност Уилям Пен (1664-1717), приближен на крал Чарлз II, получава правото на собственост над Пенсилвания (Гористата страна на Пен), през 1681 г., и след като се спогодява с местните индианци организира там политическа формация, известна като Провинция Пенсилвания и „Свети експеримент“, планирана като владение, в което може да се постигне единение на земни и духовни дела. Пенсилвания дава гаранции за религиозна свобода и ги удържа, привличайки много квакери и други отхвърляни другаде заселници. Квакерите имат политически контрол над територията, но са силно разделени по отношение на финансирането на военните операции и отбрана й и в крайна сметка се отказват от властта. След това те се отдават преди всичко на благотворителна дейност и на изграждане на различни обществени заведения - училища, болници и домове за душевноболни - според собствените си разбирания. Сред тях има някои богати търговци, които развиват значителна дейност в района на столицата Филаделфия.Illick, Joseph E. (1976). Colonial Pennsylvania: A History. p. 225.
Подобна е настройката към обществените дела и на квакерите в Англия. Например търговецът на чай Уилям Туке отваря дом за душевноболни в Йорк през 1796 г. Това е място, където душевноболните са лекувани с достойнство, което според квакерите е право на всички човешки същества. Повечето домове за душевноболни по това време държат хората в ужасяващи условия и не правят нищо, за да им помогнат, а насилието над въдворените е норма.
Квакерите нямат ръкоположени свещеници (тъй като според тях те не са нужни за пълноценно общуване с Бога) и поради не създават семинарии за теологическо обучение, в колониалния период, които да прераснат в колежи, и не се присъединяват към основаването на Университета на Пенсилвания. Основните квакерски колежи са основани чак през 19.век - Хавърфорд (1833), Иъръм (1847), Суартмор (1864) и Брин Мауър (1885).Yount, David (2007). How the Quakers invented America. pp. 83 – 4
Либертарианство Либертарианецът Мъри Ротбард отнася периода на зараждане на либертарианското движение в САЩ към периода на заселване и първите години на колонията Пенсилвания, Действително, в идеите и действията на квакерите се откриват почти всички фундаментални принципи на либертарианството Произход на индивидуалистичния анархизъм в САЩ // Freedom.bg
Преследвания в Новия свят
На много места в границите на Тринадесетте колонии, като контролирания от пуританите Масачузетс, квакерите са подлагани на различни гонения. През 1656 г. Мери Фишър и Ан Остин започват да проповядват в Бостън, но си навличат сериозни неприятности, с упорството си да се придържат към обичайното за квакерите богослужение - обявени за еретички, те са затворени при ужасни условия, а след това - прокудени от колонията в залива Масачузетс. Книгите им са изгорени, а собствеността им – конфискувана.Baltzell, Edward Digby (1996). Puritan Boston and Quaker Philadelphia. p. 86. И други квакери в Нова Англия са затворени или прогонени. Няколко са бити с камшик или жигосани (поставени са по телата или лицата им специални знаци, с помощта на нажежено желязо). Прилагани са по отношение на тях и други репресивни мерки, целящи те да бъдат различавани от другите хора - например, на Кристофър Холдър му е отразяно едното ухо. На дошлите в Масачузетс квакери са издавани заповеди за заточение, с които да бъдат изгонени, а няколко игнориралите или по друг начин неподчинили им се са екзекутирани по заповед от пуританските лидери. По този повод например е екзекутирана Мари Дайър през 1660 г. Трима други мъченици на квакерската вяра в Масачузетс са Уилям Робинсън, Мармадюк Стефънсън и Уилям Ледра. Тези събития са описани от Едуард Бъроу в „Декларация за тъжното голямо преследване на хората на Бог, наречени квакери, в Нова Англия, заради почитането на Бог“. Около 1667 г. английските квакерски проповедници Алис и Томас Къруин, работещи в Роуд Айлънд и Ню Джърси, са затворени в Бостън по законите на Масачузетс и публично бити с камшик.Mullett, Michael (2004). „Curwen, Thomas (c. 1610 – 1680)“, Oxford Dictionary of National Biography (Oxford, UK: OUP) Посетен на 17 ноември 2015