Ринаун () са тип линейни крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Всичко от проекта са построени два кораба: „Ринаун“ (HMS Renown) и „Рипалс“ (HMS Repulse). В сравнение с предшествениците си, линейните крайцери от типа „Лайън“, „Куин Мери“ и „Тайгър“, имат по-мощно въоръжение от 381-мм оръдия и по-висока скорост на хода, обаче са по-слабо бронирани.
Двата кораба влизат в строй преди края на Първата световна война и не успяват да участват в основните ѝ сражения (с изключение на Второто сражение в Хелголандския залив през 1917 г., в която взема ограничено участие „Рипалс“). За разлика от предходните типове линейни крайцери, според условията на Вашингтонския морски договор двата кораба не са пуснати за скрап и след ред модернизации участват във Втората световна война. „Рипалс“ е потопен от японската авиация на 10 декември 1941 г. заедно с новия линкор „Принс оф Уелс“ (HMS Prince of Wales (53)). „Ринаун“ служи през цялата война и през 1948 г. е предаден за скрап.
История на проекта През октомври 1914 г. адмирал Джон Фишър отново заема поста на Първи морски лорд. Благодарение на своите организаторски способности Фишър започва да реализира мащабна програма за строителство на кораби: разрушители, подводни лодки, патрулни съдове и съдове за осигуряване на десантни операции. Той избягва обичайните бюрократични процедури, пряко работейки с проектанти, корабостроителници и подизпълнители. Системата на взаимоотношенията е основана на взаимното доверие – работите могат да започнат още преди сключването на контрактите.
Фишър не забравя и за своето любимо отроче – линейните крайцери. Вижданията му за тях не са се променили. Още през 1912 г. в писмо до Уинстън Чърчил Фишър настоява за необходимостта да се строят капитални кораби със скорост от 30 възела. Той смята, че преимуществото в скоростта, заедно с мощното въоръжение, дават тактически и стратегически преимущества, за това изисква постигането им на всяка цена, даже за сметка на радикално влошаване на защитеността на корабите. Тази слабост на Фишър към линейните крайцери е позната на Чърчил, но той се отнася към идеята да се строят слабо защитени капитални кораби доста хладно. Във времето след оттеглянето на Фишър той настоява за прекратяването на строежа на линейни крайцери, залагайки в рамките на програмата за 1912 – 1913 г. бързоходните дреднаути от типа „Куин Елизабет“, след които по програмата за 1913 – 1914 г. следват дреднаутите от типа „Роял Соверен“.
Британците имат на разположение погрешната разузнавателна информация за това, че новия германски „Лютцов“ ще има скорост от 28 възела, с въоръжение от 14-дюймови или, възможно, даже 16-дюймови оръдия. За това Фишър счита за необходимо да се строят линейни крайцери с още по-голяма, 32-възлова скорост. Ползвайки се от своето служебно положение, той самостоятелно поръчва на главния строител на флота Юстас Тенисън Д’Ейнкорт (Eustace Tennyson d'Eyncourt) проект, наречен от Фишър „Rhadamanthus“ („Радамант“). Крайцерите при скорост от 32 възела трябва да носят въоръжение от шест 381-мм оръдия. Чърчил е против тези планове, считайки, че те ще са безполезно отклоняване на голямо количество ресурси, тъй като строежа въпреки всичко няма да завърши навреме, т.е. преди края на бойните действия. Фишър убеждава Чърчил, че според опита от строителството на „Дреднаут“ построяването при определени усилия може да завърши много бързо. Той обръща внимание на двата заложени в Fairfield Shipbuilding and Engineering Company и Palmers Shipbuilding and Iron Company дреднаута по програмата за 1914 – 1915 г. – съответно „Ринаун“ и „Рипалс“. Работите по тях са спрени на 26 август 1914 г., тъй като се предполага, че те няма да се достроят до края на войната. Фишър за ускоряване на работите предлага да се „престроят“ в линейни крайцери.
„Престрояването“ е мнимо. Дреднаутите, по същество, съществуват само на хартия, и това си е построяване на крайцерите от нулата. Фишър разчита да икономиса време за сметка на наличието на вече подписаните договори за закупуването на материали и комплектовка. Особено това се касае за 381-мм оръдия и установки, за производството на които времето е практически толкова, колкото за построяването на самия кораб. В поддръжка на усилията на Фишър изиграват роля резултатите от Фолкландското сражение от 8 декември 1914 г., което той интерпретира като триумф на неговата идея. Към това той получава и поддръжката на адмиралите Джон Джелико и Дейвид Бийти. В крайна сметка Чърчил се поддава на натиска и на 28 декември съумява да получи одобрението на Кабинета на министрите за строителството на два крайцера по договорите и с имената на поръчаните дреднаути. Корабостроителницата „Палмерс“ се оказва неспособна да построи корпус с габаритите на новия крайцер и нейната поръчка е дадена на корабостроителницата „Джон Браун“ в Клайдбанк.
Фишър, на 29 декември, лично се договаря с изпълнителите, че строителството ще започне на 30 декември 1914 г. и сроковете ще бъдат ускорени – 15 месеца. При това изменените договори са подписани едва на 10 март 1915 г., шест месеца след фактическото начало на работите.
Проектиране На 18 декември 1914 г. Фишър изпраща на главния конструктор на флота запитване за разработката на проект за крайцер със следните характеристики: дълъг, висок, с развал на бордовете, като на броненосеца от 2-ри ранг „Ринаун“; четири 381-мм оръдия в две кули; 20 102-мм противоминни оръдия поставени на горната палуба с щитове; никакво друго артилерийско и торпедно въоръжение; скорост 32 възела; котли само на нефт; брониране като на „Индифатигъбъл“.
Д’Ейнкорт в своите спомени настоява, че получил това запитване едва на 19 декември. На следващия ден са направени приблизителните разчети. Обаче Фишър променя своите изисквания, увеличавайки броя на 381-мм оръдия до шест и добавяйки два торпедни апарата. Новите разчети са предоставени на 21 декември, и на 24-ти е подготвен дизайнът на новия проект. След внасянето на измененията по забележките на Фишър новият проект е подготвен към 29 декември. След одобрението на Чърчил, на 30 декември, започват проектните работи. Характеристиките са утвърдени на същия ден. Ако не се отчита бойната ценност на самите крайцери, Д’Ейнкорт се гордее със скоростта на извършване на проектните работи и с това, че, независимо от спешността, успява практически без изменения да влезе в изискванията.
В първата седмица на декември от отдела за проектиране са огледани материалите, подготвени от корабостроителниците за линкорите „Рипалс“ и „Ринаун“ с цел определяне на възможното им използване, а материалите от „Палмерс“ са предадени на „Джон Браун“. Към средата на януари строителите получават цялата информация за построяването на корпусите до нивото на второто дъно с цел поръчка на допълнителни материали от доставчиците, и на 25 януари, в деня на 74-летието на Фишър, са заложени двата кораба. Към края на януари са разработени и предани всички чертежи по корпусните конструкции. Целият комплект чертежи е подготвен на 12 април 1915 г. и след 10 дена е утвърден от съвета на Адмиралтейството. Измененията в сравнение с характеристиките, утвърдени на 30 декември, са минимални.
Измененията, преди всичко, са предизвикани от преоценката на габаритите на силовата установка и бронирането, което води до увеличение на водоизместимостта с 500 тонаТук и нататък под тонове се разбират дълги тонове, равни на кг, в които е прието да се измерва водоизместимостта в британското корабостроене.. Още 115 допълнителни тона са отделени за противоторпедна мрежа, но от нея, през август 1915 г., се отказват. Първоначалната батарея от 27 102-мм противоминни оръдия, защитени със 76-мм броня, е намалена до 17 оръдия в установки със защитата на открити щитове. При това 15 от тези оръдия са разположени в новите триоръдейни установки.
В процеса на строителството са направени следните изменения: През април 1915 г. е прието решението, за икономия на тегло и време за строеж, да не се обшива палубата с дърво. За компенсиране на топлоизолационните свойства т линолеум са постлани в жилищните отсеци и 7 тона на палубите. На палубата на полубака в района на адмиралската каюта е наложен кортисен (коркова маса). През май 1915 г. според опита от изпитанията на „Куин Елизабет“ е решено да се усили носовия край. През януари 1915 г. Фишър настоява за включването в състава на въоръжението на 20 мини. Това предизвиква ред проблеми с компоновката, и на 21 юли, след оттеглянето на Фишър от поста на Първи лорд, главата на Отдела по корабостроене на Адмиралтейството сър Юстас д’Ейнкорт ги премахва от проекта. Това е санкционирано на следващия ден. През ноември 1915 г. откриват, че 381-мм кули тежат с 20 т повече от разчетното. 60 т са взети от 130-тонния запас водоизместимост.
В резултат на преправянията оценката на измененията във водоизместимостта са следните: Увеличение на теглото: Корпусни конструкции (включая 50 допълнителни тона поради използването на отливки) – 339 т; Увеличение в теглото на 381-мм кули – 60 т; Допълнително тегло за 102-мм установки (включая 7 т за два командно-далекомерни поста и платформи под тях) – 34 т; Поставяне на турбинни помпи и арматура във всяко огнище – 20 т. Всичко ръст на теглото – 453 т. Икономиите са от следното: Премахване на противоторпедните мрежи – 115 т; Премахване на минното въоръжение – 20 т; Икономия от гилзите за 102-мм оръдия за сметка на преход от скорострелните (QF) към камерно-зарядни (BL) оръдия, т.е. от разделно-гилзово на картузно зареждане. Всичко икономия – 151 т.
От масата на корпуса икономисват 37 тона за сметка на свалянето на крепленията на мрежите и 9 тона за сметка на отказ от кърмови отсек за управление на артилерийския огън. Обаче тези цифри са отчетени в ръста на масата на корпуса.
Сумарно тези изменения увеличават пълната разчетна водоизместимост с 287 тона – до 26 787 т. Актуалните цифри към момента на построяването съставят 26 854 т за „Рипалс“ и 27 420 т за „Ринаун“.
Изменение на тактико-техническите характеристики в процеса на разработка и строежПроект/кораб „Радамантус“ „Ринаун“ „Рипалс“Дата 19 декември 1914 21 декември 1914 30 декември 1914 22 април 1915Дължина между перпендикулярите, м 192,024 228,6 228,6 228,6Дължина максимална, м фактич. 242,05 фактич. 242,075Ширина, м 22,55 – 22,86 27,43 27,43 27,43Газене, м 7,9 – 8,2 7,6 7,6 нос, 7,9 кърма 7,6 нос, 7,9 кърмаВодоизместимост, дълги тона 18 750Така е според източника. Аритметическата сума на отделните статии по теглото дава 18 900 д. т. 25 750 26 000 26 500Мощност на ЕУ, к.с./ МВт 105 00078,3 ? 112 00083,52 112 00083,52Максимална скорост, възела 32 32 32 32Въоръжение 4×381-мм20×102-мм 6×381-мм20×102-мм2×533-мм ТА 6×381-мм25×102-мм2×533-мм ТА 6×381-мм17×102-мм2×76-мм2×533-мм ТАПояс, мм 152 / 102 / 76 152 152+102 краища 152+102 нос76 – 102 кърмаБарбети, мм 203 178 178Палуба, мм 25+51 скосове 25+51 скосовеРазпределение на тегловото натоварване, д. тонаОборудване 700 750 800Въоръжение 2200 3400 3335ЕУ 4800 5325 5660Инженерни запаси 125 120Нефт 800 1000 1000Броня 3000 4470 4770Корпус 7400 10 800 10 800Запас водоизместимост 130 15Проектна водоизместимост 18 900 26 000 26 500в метрични тонове 19 202 26 416 26 924
Конструкция Корпус В конструкцията на корпуса са използвани ред нововъведения. Развалът на бордовете е направен по цялата дължина на кораба, обаче, тъй като това води до намаляване на ширината на корпуса по водолинията и влошаване на устойчивостта, корпусът получава бордови надделки – були. С вертикални прегради булите са разделени на няколко кухини, които се използват за съхранение на гориво и са включени в системата за противоторпедна защита. Потопяването на корпуса за единица допълнително тегло е много по-малко, отколкото при корабите с традиционни обводи – при увеличение на газенето с 1 см съответства увеличение във водоизместимостта с 40,6 т.