Анна Мария ван Схурман (), известна и като Анна Мария фон Шюрман (), е нидерландска художничка, гравьорка, писателка, поетеса, учена в областта на класическите науки, философ, полиглот и феминистка, най-известна с изключителното си образование и със защитата на женското образование.

Ван Схурман се отличава в изкуството, музиката и литературата и владее четиринадесет езика, сред които латински, старогръцки, библейски иврит, арабски, сирийски, арамейски и етиопски, както и редица съвременни европейски езици. Тя е първата жена, допусната неофициално до обучение в нидерландски университет.

Заради изключителните си интелектуални способности и културно влияние приживе получава прозвищата „Звездата на Утрехт“, „Нидерландската Минерва“ и „Десетата муза“.

Биография Ранни години Анна Мария ван Схурман е родена през 1607 г. в заможно реформаторско семейство. Баща ѝ, Фредерик ван Схурман, произхожда от Антверпен, а майка ѝ, Ева фон Харф де Драйборн, е от благородническия род Юлих-Айфел.

Още в ранна възраст проявява необикновени дарби. На четири години вече чете,Anna Maria Schuurmans biography в De groote schouburgh der Nederlantsche konstschilders en schilderessen (1718) by Arnold Houbraken, courtesy of the Digital library for Dutch literature на шест създава сложни хартиени изрезки, а на десет усвоява бродирането само за няколко часа. Схурман развива и умения във восъчната скулптура, като създава изключително реалистичен автопортрет. По нейни думи много от използваните техники открива самостоятелно, тъй като няма от кого да се учи.Honig, Elizabeth Alice. The Art of Being «Artistic»: Dutch Women's Creative Practices in the 17th Century. Woman's Art Journal 22, no. 2 (2001): 31-39. doi:10.2307/1358900.

Между 1613 и 1615 г. семейството ѝ се уртановява в Утрехт, а около десетилетие по-късно се премества във Франекер, Фризия. От около единадесетгодишна възраст тя получава образование заедно с братята си под ръководството на баща си, изучавайки латински език и класически дисциплини, което е необичайно за момичетата от благородническите среди през XVII век.Anna Maria van Schurman in the RKD За обучението ѝ по латински са използвани произведенията на Сенека. Образованието ѝ се обогатява чрез кореспонденция и интелектуални контакти с видни учени като Андре Риве и Фридрих Шпанхайм, и двамата професори от Лайденския университет, и със съседа на семейството, Гизберт Воеций, професор в Утрехтския университет. Наред с научните занимания Схурман развива значителни художествени способности в рисуването, дзиенджъ, бродирането и дърворезбата. Последната усвоява самостоятелно чрез изучаване на образци и впоследствие създава собствени калиграфски стилове, пригодени за многобройните езици, които владее.

Творчески и интелектуални постижения След смъртта на баща си през 1623 г. Анна Мария ван Схурман се завръща със семейството си в Утрехт през 1626 г. През следващите години домът ѝ се превръща в важен интелектуален център, посещаван от учени, писатели и общественици. Сред близките ѝ познати са Константин Хюйгенс, Йохан ван Бевервайк, Якоб де Вит, Корнелиус Бой, Маргарета ван Годевийк и Утриша Огле. През 30-те години на XVII век Схурман изучава гравюра при Магдалена ван де Пасе. Съчетавайки техниките на гравирането с изключителните си калиграфски умения, тя създава оригинални гравирани калиграфски творби, които ѝ носят широка известност сред съвременниците.Moore, Cornelia Niekus. Anna Maria van Schurman (1607-1678). Canadian Journal of Netherlandic Studies 11, no. 32 (1990): n5. Макар да проявява силен интерес към художествени експерименти и новаторски техники, тя подхожда към изкуството с изключителна сериозност и професионализъм. Талантът ѝ е високо ценен от нейните съвременници, а самата тя определя дарбата си като дадена от Бог, заявявайки, че е „невероятно надарена от Бог в изкуството“. Автопортретът ѝ от 1633 г. е сред най-известните свидетелства за нейните художествени способности.

През 1634 г., благодарение на отличното си владеене на латински език, Анна Мария ван Схурман е поканена да напише поема за откриването на Утрехтския университет. В нея тя възхвалява града и новото висше училище, като подчертава значението му за културното и икономическото развитие на Утрехт. Същевременно поставя въпроса за изключването на жените от университетското образование. След нейните настоявания университетските власти ѝ разрешават да посещава лекциите на професор Гизберт Воеций. През 1636 г. тя става първата жена, допусната до обучение в Утрехтския университет и въобще в нидерландски университет. Поради обществените норми на времето присъства на лекциите скрита зад параван или в отделена със завеси кабина, за да не бъде виждана от останалите студенти.Van Beek 2010: 60 and n. 97, който подчертава, че знаем това от докладите на състудентите ѝ Декарт и Хорнбек. В университета изучава иврит, арабски, халдейски, сирийски и етиопски. Интересът ѝ към философията и богословието, съчетан с изключителните ѝ езикови и художествени способности, утвърждава репутацията ѝ като „Звездата на Утрехт“. До 40-те години на XVII век Схурман владее свободно четиринадесет езика и пише на латински, старогръцки, иврит, италиански, френски, арабски, персийски, етиопски, немски и нидерландски.

Според нейния съвременник Пиер Ивон Схурман притежава задълбочени познания по математика, география и астрономия. Въпреки че има няколко ухажори, тя избира да посвети живота си на религията и науката. Сред кандидатите за ръката ѝ е поетът и композитор Константин Хюйгенс, който след смъртта на съпругата си ѝ посвещава десет стихотворения на три езика през 1634 г. Решението на Схурман да остане неомъжена е свързвано от нейните съвременници с дълбоката ѝ религиозност, изразена и в личното ѝ мото Amor Meus Crucifixus Est („Любовта ми бе разпъната“).

Освен като учен и полиглот, Схурман се утвърждава и като изявен художник. Тя създава изящни гравюри върху стъкло с диамант, занимава се със скулптура, моделиране на восък и резба върху слонова кост и дърво. Особено известна е с портретите си, като е смятана за първата нидерландска художничка, използвала пастел в портретната живопис. Признание за художествените ѝ постижения е приемането ѝ през 1643 г. в Гилдията на художниците „Св. Лука“, една от най-престижните професионални организации за художници в Нидерландия.

Схурман поддържа широка международна кореспонденция с образовани жени от различни европейски страни и по този начин изгражда една от първите мрежи на жени учени в Европа. Тя си разменя писма с датската благородничка Биргит Тот, известна с преводите си на класически и религиозни текстове. След като Тот защитава правото на жените на образование в предговора към свой превод на Сенека, Схурман публично я възхвалява и я нарича „десетата муза на Севера“. Чрез кореспонденция Схурман създава мрежа от жени учени в цяла Европа. Тя си кореспондира на латински и иврит с Дороти Мур, на старогръцки с Батсуа Макин, на френски, латински и иврит с Мари дьо Гурне и Мари дю Мулен, на латински и френски с Елизабет Стюарт и на латински с кралица Кристина Шведска. В центъра на тази кореспонденция често стои въпросът за образованието на жените. В писмата си тя изразява възхищение от известни образовани жени като лейди Джейн Грей и кралица Елизабет I.

Възгледите на Схурман за женското образование получават широко разпространение през 1638 г., когато в Париж е публикувано без нейно разрешение съчинението Dissertatio De Ingenii Muliebris ad Doctrinam, & meliores Litteras aptitudine. В отговор тя издава през 1641 г. авторитетна латинска версия на своите идеи. По-късно трудът е преведен на английски и публикуван през 1657 г. под заглавието The Learned Maid, or Whether a Maid may be a Scholar („Учената девойка, или може ли една девойка да бъде учен“), превръщайки се в едно от най-значимите произведения в защита на женското образование през XVII век.

Лабадизъм

През 60-те години на XVII век Анна Мария ван Схурман се утвърждава като една от водещите фигури на лабадизма. Постепенно тя губи доверие в реформаторските църкви в Нидерландия и се насочва към идеята за духовно обновление на Църквата. В стремежа си към религиозна реформа поддържа активна кореспонденция с духовници, пътува из страната и организира срещи с църковни дейци. В своите писания и разговори тя критикува недостатъчната духовна отдаденост сред духовенството и осъжда показността и светските прояви на част от църковните служители.

През 1661 г. брат й, докато изучава богословие в Базел, се запознава с учението на Жан дьо Лабади и по-късно води продължителна кореспонденция със сестра си по тази тема. Когато Лабади посещава Утрехт през 1662 г., той и последователите му са приети в дома на Схурман. Тя подкрепя неговите идеи за морално обновление на Църквата, миленаризъм и отделяне на вярващите от невярващите, дори след отстраняването му от пасторския пост.

Схурман подкрепя Жан дьо Лабади дори след отстраняването му от пасторския пост. Когато през 1669 г. той се установява в Амстердам, за да основе сепаратистка църква, тя продава дома си и част от библиотеката си и се присъединява към неговата общност. Същата година окончателно скъсва с Реформаторската църква, публикувайки брошурата „За Реформацията, необходима в момента в Църквата на Христос“, в която осъжда духовенството за отстъпление от „небесната мъдрост“ и призовава вярващите да се разграничат от светския свят. На 62-годишна възраст Схурман се отказва от предишните си научни трудове, които вече смята за израз на суета и интелектуална гордост, и посвещава живота си на религиозна и обществена дейност. Това решение предизвиква широк обществен отзвук и критики, включително от нейни близки приятели и съмишленици като Константин Хюйгенс и Гизберт Воеций. Същевременно писанията ѝ стават по-директни и категорични. След като лабадистите са принудени да напуснат Амстердам, по покана на принцеса Елизабет Бохемска те се установяват в Херфордското абатство, където около 50 членове на общността живеят между 1670 и 1672 г. Там Схурман продължава художествената си дейност, а общността поддържа собствена печатница. Сред лабадистите тя е известна като „Мама“, а Лабади като „Татко“. Макар да се разпространяват слухове за брак между тях, Лабади всъщност се жени за друга жена.

През 1672 г. лабадистите се установяват в Алтона в Дания, с подкрепата на принцеса Елизабет Бохемска, която се застъпва за тях пред датския крал. Година по-късно Схурман публикува първата част на трактата „Евклерия, или Изборът на по-добрата част“, чието заглавие препраща към Евангелието от Лука (10:42) и избора на Мария да слуша Христос. В този труд тя критикува възгледите на Гизберт Воеций относно ограничената обществена роля на жените и защитава примера на света Паула, ученичка на Йероним Блажени, при превода на Библията на латински език. Съчинението е посрещнато положително от Готфрид Лайбниц и видни представители на пиетизма, сред които Йохан Якоб Шютц, Филип Якоб Шпенер и Елеонора ван Мерлау.

След смъртта на Жан дьо Лабади в Алтона през 1674 г. Анна Мария ван Схурман поема духовното ръководство на лабадистката общност. Макар да проучва възможността групата да се премести в Англия чрез кореспонденция с Луси Хътчинсън и богослова Джон Оуен, общността се установява във фризийското село Виуверт. Там лабадистите привличат множество нови последователи, сред които и природоизследователката Мария Сибила Мериан. Общността достига около 400 души и следва идеалите на ранното християнство чрез отказ от светските ценности и споделяне на обща собственост. За тяхно убежище служи замъкът Валта-Щате.

От Виуверт Схурман поддържа активна кореспонденция с Елеонора фон Мерлау и Йохан Якоб Шютц, основател на Collegium pietatis във Франкфурт и една от ключовите фигури на ранния лутерански пиетизъм, оказал съществено влияние върху възникването на немския пиетизъм.

Смърт