Йозеф Винклер () е австрийски писател, автор на романи, разкази, есета, пътеписи и мемоари.

Биография Йозеф Винклер е роден през 1953 г. в семейството на земеделски стопанин. Израства в слабонаселеното място Камеринг, Каринтия, заедно с братята и сестрите си. По-късно описва бащиния си дом като „безсловесен свят“. Завършва селското основно училище в голяма бедност.

Първата книга, която попада в ръцете му, са приказките на Оскар Уайлд. После за дълго негов любим писател става Карл Май. След това развива стремежа да чете литература с по-голяма художествена стойност. Увлича се от романа „Чумата“ на Албер Камю, от произведенията на Петер Вайс и френските екзистенциалисти. Накрая намира своя духовен пътеводител в Петер Хандке, който му създава нов поглед върху езика, стила и формата на литературната творба.

След като завършва търговска гимназия, Винклер постъпва в бюрото на „Горнокаринтското млекопреработвателно предприятие“. По-късно следва във вечерната търговска академия в Клагенфурт, а денем помага в издателство, което издава книгите на Карл Май. От 1973 до 1982 г. работи в управлението на Клагенфуртския университет за образователни науки.

Творчество През 1979 г. Винклер печели престижната литературна награда „Ингеборг Бахмана“ за дебютния си роман „Рожба човешка“ („Menschenkind“). Заедно със следващите романи „Селянинът от Каринтия“ („Der Ackermann aus Kärnten“) (1980) и „Майчин език“ („Muttersprache“) (1982) книгата образува трилогията „Дивата Каринтия“ („Das wilde Kärnten“) (1995).

В произведенията на писателя значима роля играят темите родина, смърт, сексуалност, католицизъм и селският живот. Изхождайки от личния си опит, той разглежда проблемите, с които се сблъсква човекът в един патриархален и католически белязан свят.

Многобройните му пътувания в Италия, но преди всичко в Индия намират израз в творбите му. Винклер многократно описва индийските погребални ритуали, каквито наблюдава във Варанаси край река Ганг, и ги съпоставя с католическите ритуали в родината си.

След началото на писателската си дейност Винклер получава многобройни национални и международни признания, почести и награди. Най-значителният му успех е спечелването на престижната „Голяма австрийска държавна награда за литература“ (2007), последвана от високата награда „Георг Бюхнер“ (2008) и удостояването му през 2009 г. с доктор хонорис кауза на Клагенфуртския университет.

Книги на писателя са преведени на френски и испански, но също на руски, италиански, японски и словенски.

Йозеф Винклер е член на „Обединението на грацките автори“ и на „Съюза на австрийските писатели“. През 2010 г. е приет в „Австрийския художествен сенат“, чийто президент е до днес.

Библиография Menschenkind, 1979 Der Ackermann aus Kärnten, 1980 Muttersprache, 1982 Die Verschleppung, 1983 Der Leibeigene, 1987 Friedhof der bitteren Orangen, 1990 Das Zöglingsheft des Jean Genet, 1992 Das wilde Kärnten, 1995 Domra, 1996 Wenn es soweit ist, 1998 Natura Morta, Römische Novelle, 2001 Leichnam, seine Familie belauernd, 2003 Indien Varanasi, Harishchandra. Reisejournal, 2006 Roppongi. Requiem für einen Vater, 2007 Ich reiß mir eine Wimper aus und stech dich damit tot, 2008 Josef Winkler – Der Kinoleinwandgeher. Ein Film von Michael Pfeifenberger, 2008 Der Katzensilberkranz in der Henselstraße, 2009 (Rede auf den Klagenfurter Bachmann-Tagen 2009) Kalkutta. Tagebuch I, 2010 Schwimmer, kasteie dein Fleisch. Bilder und Texte, 2010 Die Wetterhähne des Glücks und Die Totenkulterer von Kärnten, 2011 Die Realität so sagen, als ob sie trotzdem nicht wär oder Die Wutausbrüche der Engel, 2011 Mysterious Traveller (zusammen mit Pepo Pichler), 2012 Kalkutta. Tagebuch II, 2012 Wortschatz der Nacht, 2013 Mutter und der Bleistift, 2013 Winnetou, Abel und ich, 2014 Abschied von Vater und Mutter, 2015 Lass dich heimgeigen, Vater oder Den Tod ins Herz mir schreibe, 2018 Kalkutta. Tagebuch III, 2018

Награди и отличия 1979: „Награда Ингеборг Бахмана“ (награда на журито) 1980: „Награда Антон Вилдганс“ 1990: „Кранихщайнска литературна награда“ 1992: „Австрийска награда за художествена литература“ 1994/1995: Stadtschreiber von Bergen 1995: Bettina-von-Arnim-Preis 1996: „Награда „Манускрипте““ на провинция Щирия 1996: „Берлинска литературна награда“ 2000: André-Gide-Preis für Wenn es soweit ist und für seinen Übersetzer ins Französische, Bernard Banoun 2001: „Награда Алфред Дьоблин“ 2001: Otto-Stoessl-Preis 2002: Floriana Literaturpreis 2005: „Награда Франц Набл“ на град Грац 2007: „Голяма австрийска държавна награда за литература“ 2008: „Награда Георг Бюхнер“ 2009: „Почетен доктор“ на Университета в КлагенфуртHomepage der Universität Klagenfurt: Ehrendoktorat an Schriftsteller Josef Winkler, 13. Oktober 2009. 2016/2017: Werkstipendium des Deutschen Literaturfonds

Бележки

Външни препратки

Биографични данни за Йозеф Винклер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Йозеф Винклер в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Йозеф Винклер в Немската дигитална библиотека Йозеф Винклер в Suhrkamp Verlag Йозеф Винклер в Literatur Port Йозеф Винклер в Perlentaucher Йозеф Винклер в Die LYRIKwelt Йозеф Винклер в Personensuche

Категория:Австрийски автори на разкази Категория:Австрийски мемоаристи Категория:Австрийски романисти Категория:Австрийски пътеписци Категория:Австрийски есеисти Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на Голяма австрийска държавна награда за литература Категория:Носители на наградата „Антон Вилдганс“‎ Категория:Носители на награда „Франц Набъл“ Категория:Носители на награда „манускрипте“ Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Носители на Австрийска награда за книга Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Каринтия