Мирчо Йорданов Мирчев е български офицер, полковник от генералщабното ведомство, началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945), командир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1945 – 1946)
Биография Мирчо Мирчев е роден на 5 октомври 1898 г. в Каба кулак (днес Ушинци), Разградско, Княжество България. През 1920 година завършва Военното на Негово Величество училище в 40-и випуск и на 4 октомври е произведен в чин подпоручик. Служи в 10-и конен полк. На 27 ноември 1923 г. е произведен в чин поручик. Служи в 3-ти конен полк. През 1928 г. е назначен на служба във 2-ри конен полк и на 3 септември същата година е произведен в чин ротмистър. През 1929 г. е записан като слушател във Военната академияМинистерска заповед № 82 от 1929 година, през 1930 г. е прекомандирован към Щаба на армиятаМинистерска заповед № 180 от 1930 година, през 1931 г. е назначен на служба в кавалерийския отдел на Школата за ротни, батарейни и ескадронни командириМинистерска заповед № 65 от 1931 година, а от 1932 г. е командир на ескадрон от Лейбгвардейския конен полкМинистерска заповед № 82 от 1932 година, по-късно същата година е зачислен към Школата за запасни офицериМинистерска заповед № 194 от 1932 година, след което същата година е назначен за командир на рота от 29-и пехотен ямболски полкМинистерска заповед № 224 от 1932 година.
През 1933 г. капитан Мирчев е назначен на служба към Военната академияМинистерска заповед № 102 от 1933 година, през следващата година е на назначен на служба към Щаба на армиятаМинистерска заповед № 147 от 1934 година, от 1935 г. е слушател във Военна академия към Щаба на армиятаМинистерска заповед № 88 от 1935 година и по-късно същата година е назначен за командир на рота от 5-и пехотен дунавски полк. На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор и същата година бива назначен за началник на секция в 5-а пехотна дунавска дивизияМинистерска заповед № 115 от 1936 година. В началото на 1938 г. отново е слушател във Военна академияМинистерска заповед № 17 от 1938 година, а малко по-късно същата година е назначен за временен началник-щаб на 1-ва бърза дивизияМинистерска заповед № 91 от 1938 година. В началото на 1939 г. майор Мирчев е назначен за командир на дружина от 35-и пехотен врачански полкМинистерска заповед № 11 от 1939 година, след което през 1940 е назначен за адютант на министъра на войната, като на 6 май 1940 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Мирчо Мирчев е адютант на министъра на войната, след което от 1942 г. е инспектор на Дирекция гражданска мобилизация (ДГМ), от 1944 г. е интендант на 2-ри корпус, офицер за свръзка на ЦВ в Щаба на групата армии „Е“ в Солун, началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия (1944) и през 1945 г. поема командването на 5-а пехотна дунавска дивизия. Уволнен е от служба на 17 януари 1946 година.
Семейство Полковник Мирчо Мирчев е женен и има 2 деца.
Военни звания Подпоручик (4 октомври 1920) Поручик (27 ноември 1923) Ротмистър (3 септември 1928) Майор (6 май 1936) Подполковник (6 май 1940) Полковник (14 септември 1943)
Образование Военно на Негово Величество училище (до 1920) Военна академия (до 1935)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
Бележки
Източници
Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Български полковници Категория:Четиридесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Родени в област Разград