Урюмка̀нският хребет () е среднопланински хребет в Забайкалието, в източната част на Забайкалски край на Русия.
Простира се в посока от югозапад (изворите на река на Урюмкан) на североизток (река Аргун, дясна съставяща на Амур) на протежение от 210 km и ширина от 20 до 50 km. На северозапад долината на река Урюмкан (ляв приток на Аргун) го отделя от Газимурския хребет, а на югоизток долината на река Уров (ляв приток на Аргун) – от Нерчинския хребет. Преобладаващите височини са 900 – 1200 m, максимална връх Болшой Голец 1298 m (), издигащ се в централната му част. Изграден е основно от палеозойски скали. Преобладава среднопланинския релеф със значително хоризонтално и вертикално разчленение. Склоновете му са предимно стръмни, с дълбоко всечени речни долини.
От него водят началото си река Урюмкан и всички нейни десни притоци, левите притоци на река Уров и реките Жиргода и Лубия (леви притоци на Аргун). Основните типове ландшафти са планинската тайга и планинската лесостеп. «Энциклопедия Забайкалья» – Урюмканский хребет, т. 5, стр. 636
Топографски карти
Източници
Категория:Планински вериги в Забайкалски край