Радиационната терапия, наричана също радиотерапия или лъчетерапия, е вид терапия, използваща йонизираща радиация, обикновено като част от лечение на рак за контролиране или убиване на злокачествени клетки и доставяна чрез линеен ускорител. Радиотерапията може да бъде лечебна при много видове рак, ако той е локализиран само в една част на тялото. Може да се прилага и като помощна терапия за предотвратяване на повторното появяване на тумор след операция за премахването му. Радиотерапията има синергичен ефект с химиотерапията и се използва преди, по време на и след химиотерапия при податлив рак. Специалността на онкологията, която се занимава с радиотерапия се нарича радиоонкология.
Радиотерапията се използва широко срещу злокачествени тумори, поради способността ѝ да контролира растежа на клетките. Йонизираща радиация работи чрез увреждане на ДНК на раковата тъкан, което води до клетъчна смърт. За да се пощади нормалната тъкан (например кожа или органи, през които радиацията трябва да премине по пътя си към тумора), оформени радиационни лъчи се прицелват от няколко ъгъла на излъчване и се пресичат при тумора, като така се предоставя много по-голяма абсорбирана доза там, отколкото в околната здрава тъкан. Освен самия тумор, радиационните полета могат да включват източването на лимфните възли, ако са клинично или радиологично свързани с тумора или ако има риск от злокачествено разпространение. Нужно е да се включи граница от нормална тъкан около тумора, за да се вземат предвид колебанията в ежедневната настройка и вътрешното движение на тумора.
Радиационното облъчване може да бъде предписано от радиоонколог както с цел лечение и превенция, така и като палиативна грижа, където лечението не е възможно. Повечето видове рак се влияят от радиотерапия по някакъв начин. Тя често се комбинира с операции, химиотерапия, хормонална терапия или имунитерапия.
Точната цел за лечението зависи от вида тумор, местоположението му, стадия на развитието му, както и от общото здраве на пациента. Облъчване на цялото тяло се използва за подготвяне на тялото при трансплантация на костен мозък. Брахитерапията, включваща поставянето на радиоактивен източник в или близо до областта, нуждаеща се от лечение, е друг вид радиотерапия, която намалява излагането на здрави тъкани по време на процедурата за лечение на рак на гърдата, простатата и други органи. Радиационната терапия има няколко приложения при доброкачествени условия, например лечение на невралгия на троичния нерв или предотвратяване на растежа на келоид. Все пак, радиотерапията при доброкачествени случаи се ограничава, частично поради притеснения за риск от рак, причинен от облъчването.
Медицинска употреба
Различните видове рак отговарят на радиотерапия по различни начини.CK Bomford, IH Kunkler, J Walter. Walter and Miller’s Textbook of Radiation therapy (6th Ed), с. 311„Radiosensitivity“ . GP notebook.„Radiation therapy – what GPs need to know“. patient.co.uk. Отговорът на рака се определя от неговата радиочувствителност. Високочувствителните ракови клетки умират бързо и от малки дози радиация. Такива са тези на левкемията и повечето лимфоми. Повечето от епителните ракове са само умерено радиочувствителни и се нуждаят от значително по-голяма доза облъчване (60 – 70 Gy), за да се постигне изчерпателно лечение. Някои видове рак са особено радиоустойчиви, тоест при е нужна много по-висока доза радиация за лечение, отколкото се счита за безопасно в клиничната практика. Ракът на бъбрека и меланомите като цяло се считат за радиоустойчиви, но радиотерапията все още е палиативна мярка за много пациенти с метастазни меланоми. Комбинирането на радиотерапия с имунотерапия е активна област на изследвания и към момента показва обещаващи резултати за лечението на меланоми и други видове рак.
Важно е да се разграничи радиочувствителността на определен тумор, което в известна степен е лабораторна преценка, от радиационната излечимост на рака в клиничната практика. Например, левкемията обикновено не се лекува с радиотерапия, тъй като е разпръсната из тялото. Лимфомата може да е лечима, ако се локализира на едно място на тялото. По подобен начин, много от умерено радиочувствителните тумори рутинно се третират с лечебни дози радиация, ако са в ранен стадий. Например: рак на кожата, рак на гърдата, недребноклетъчен рак на белия дроб, рак на маточната шийка, рак на простатата и други. Метастазните ракове обикновено не са лечими с радиация, тъй като не е възможно да се обработва цялото тяло на пациента.
Преди лечение често се прави томогорафия, за да се идентифицира тумора и съседните му нормални структури. Върху кожата на пациента се отбелязват местата, където да се постави лечебното поле.Camphausen KA, Lawrence RC. Principles of Radiation Therapy in Pazdur R, Wagman LD, Camphausen KA, Hoskins WJ (Eds) Cancer Management: A Multidisciplinary Approach . 11 ed. 2008. Позиционирането на пациента е много важно на този етап, тъй като той ще трябва да бъде поставен в идентична позиция по време на лечение. За целта са разработени много позициониращи устройства, включително маски и възглавници, които могат да се напасват според пациента.
Влиянието на радиотерапията срещу тумора зависи и от размера му. Поради сложната радиобиология, много големите тумори не отговарят толкова добре на радиация, колкото по-малките. Използват се различни стратегии, за да се преодолее този ефект. Най-често използваната техника е хирургическото изрязване на част от органа (ресекция), преди лъчетерапията. Това най-често се наблюдава у случаи на рак на гърдата с широк обхват или мастектомия. Друг метод включва намаляването на тумора чрез помощна химиотерапия преди преминаването към лъчетерапия. Трета техника включва увеличаването на радиочувствителността на рака, като се дават определени лекарства (цисплатин, цетуксимаб) по време на радиотерапията. Ефектът на радиотерапията върху контролирането на рака е ограничен до първите пет години след операция, особено при рак на гърдата, и разлики се забелязват главно през първите 2 – 3 години. След това няма разлика между пациентите, преминали радиотерапия, и тези, които са я пропуснали.
Странични ефекти Самата лъчева терапия е безболезнена. Много от палиативните лечения с ниски дози (например радиотерапия на костни метастази) предизвикват минимални или никакви странични ефекти, макар краткотрайна болка може да възникне малко след лечението, поради оток в третираната област. По-високите дози могат да причинят различни странични ефекти по време на лечението (остри странични ефекти), в месеците или годините след лечението (дълготрайни странични ефекти) или след повторно лечение (кумулативни странични ефекти). Природата, сериозността и продължителността на страничните ефекти зависят от органите, приемащи лъчението, самото лечение (вид на радиацията, доза, фракциониране, съпътстваща химиотерапия) и пациента.
Повечето странични ефекти са предвидими и очаквани. Страничните ефекти от облъчване обикновено са ограничени до мястото на тялото на пациента, което се лекува. Съвременната радиотерапия цели да намали до минимум страничните ефекти и да помага на пациента да разбира и да се справя със страничните ефекти, които са неизбежни.
Основните странични ефекти, които се докладват, са умора и раздразнение на кожата, като слабо до умерено слънчево изгаряне. Умората обикновено настъпва по средата на лечението и може да продължи със седмици след края му. Възпалената кожа се възстановява, но е възможно да не е толкова еластична като преди.
Остри странични ефекти Гадене и повръщане Това не е общ страничен ефект на радиотерапията и е свързан само с лечението на стомаха или корема (които обикновено реагират до няколко часа след лечението) или с радиолъчение срещу определени структури в главата, предизвикващи гадене, като например вестибуларния апарат. Както при всяко тежко лечение, някои пациенти могат да започнат да повръщат веднага по време на радиотерапията или дори преди нея, но това се счита за психологически феномен. Щети по епителната тъкан Епителните тъкани могат да пострадат от лъчетерапията. В зависимост от третираната област, това може да включва кожа, лигавицата на устата, на фаринкса, на червата и на пикочопровода. Скоростта на проявяване на щетите и възстановяването им зависи от скоростта на подмяна на епителните клетки. Обикновено кожата започва да порозовява и да се възпалява няколко седмици след лечението. Реакцията може да е по-сериозна по време на лечението и около седмица след края му. Кожата може да почне да се отлющва. Макар това да е некомфортно, възстановяването обикновено е бързо. Кожната реакция е по-тежка в зони, където има естествени сгъвки на кожата, като например под женската гърда, зад ухото или при гениталиите. Възпаление на устата, гърлото и стомаха Ако се лекува областта на главата и врата, е възможно да възникне временно възпаление или афти в устата и гърлото. Ако са тежки, това може да засегне преглъщането и пациентът може да се нуждае от болкоуспокояващи и хранителни добавки. Хранопроводът също може да се възпали, ако се лекува пряко, или, както често се случва, да получи доза от странична радиация по време на лечението на рак на белия дроб. При лечение на рак на черния дроб и метастази е възможно страничната радиация да причини стомашни язви. Тази странична радиация често се причинява от ненасочено доставяне (рефлукс) на радиоактивни агенти. Налични са методи, техники и уреди за намаляването на риска от този вид страничен ефект. Чревен дискомфорт Долните черва могат да се третират директно с лъчение (лечение на ректален или анален рак) или да се изложат на радиотерапия, насочена към други тазови структури (простата, пикочен мехур, женски генитален тракт). Обичайните симптоми са възпаление, диария и гадене. Оток Като част от общото възпаление, което възниква, отокът на меките тъкани може да причини проблеми по време на радиотерапията. Това е важно по време на лечението на тумори в мозъка и мозъчни метастази, особено там, където вече има повишено вътречерепно налягане или където туморът е причинил почти пълно запушване на трахеята или главен бронх. Хирургическата намеса може да бъде взета предвид преди лъчетерапията. Ако операцията се сметне за ненужна или неподходяща, пациентът може да приеме стероиди по време на радиотерапията, за да се намали отока. Безплодие Яйчниците и тестисите са много чувствителни към радиация. Те могат да се окажат неспособни да произведат гамети след пряко излагане на нормални дози радиация. Планирането на лечението за всички части на тялото протича така, че да се намали или напълно изключи дозата радиация към репродуктивните органи, освен ако не са основната част за лекуване.
Късни странични ефекти Късните странични ефекти се появяват месеци или години след лечението и като цяло са ограничени до областта, която е била лекувана. Често се дължат на поражения по кръвоносните съдове и клетките на съединителната тъкан. Много от късните ефекти се намаляват от фракционираното лечение.
Фиброза Облъчените тъкани стават по-малко еластични с времето, поради дифузен процес на образуване на белези. Епилация Епилация (загуба на косми) може да настъпи при всяка кожа с косми, когато се прилагат дози над 1 Gy. Възниква само в облъчената област. Загубата на косми може да е постоянна при дози над 10 Gy, но ако дозата е на части, загубата на косми може да не настъпи, докато дозата не надхвърли 45 Gy. Сухота Слюнкоотделящите и слъзните жлези имат толерантност към радиация от около 30 Gy на части от 2 Gy – доза, която се надвишава от повечето лечения на ракови образувания в главата или врата. Сухотата в устата и в очите може да стане дразнещ дълготраен проблем и сериозно намаляват качеството на живот на пациента. По подобен начин потните жлези в третираната кожа могат да спрат да работят и естествено влажната вагинална лигавица често изсъхва след облъчване на таза. Лимфедем