Капителът () е увенчаваща част на вертикална подпора – колона, пиластър, стълб, анта или друга конструкция, осигуряваща подкрепа на хоризонтално разположения антаблеман или на арка. Encyclopedia Britannica/Capital (architecture) Тъй като е по-широк от колоната, той осигурява по-стабилна основа за поемане на натоварването.Едуард Луси-Смит/Речник на термини на изкуството/ИК „Петър Берон“/София/1996/стр.79 В класическите стилове капителът е архитектурният елемент, който най-лесно и най-ясно ги разграничава. Заради мястото, което заема, той е любим елемент за орнаментиране и се е превърнал в най-ясния индикатор за стила и епохата. Encyclopædia Britannica/Capital (architecture) Всеки от основните гръцки ордери се характеризира с различен по форма капител. До 5 век обикновено е украсяван с флорални мотиви.Стротър/Архитектурата на Древна Елада
Видове според формата Основните части на капитела са шийка, ехин и абак. Шийката е долната част на капитела, служеща за преход между колоната и ехина. Ехинът е средната част на капитела, която служи за преход между кръглата шийка и квадратна плоча над него – абака. Абакът е дебела, плоска плоча в най-горната част на капитела, а главната му функция е да осигурява широка опора на арката или на архитрава над него.
Капителите се променят през вековете и могат да бъдат много разнообразни като форма: Дорийски капител – изпъкнал ехин без декорация Йонийски капител – увенчан с волута Коринтски капител – с формата на обърната камбана и богата растителна декорация Композитен капител – съчетава елементи от йонийския и коринтския капител Блоков капител (капител с подложка) – има формата на кубичен блок със заоблени долни ъгли и тясна подложка. По форма е близък до куба, но на всяка от страничните му стени са наложени полуокръжности, обърнати с върховете си към ствола на колоната. Обикновено се среща в романската архитектура. Импостов капител – широк, плосък капител със смесени функции – на капител и импостов блок. Импостовият блок е част от опорната конструкция между ехина и абака. Този вид се ползва във византийската архитектура. Камбановиден капител – с формата на обърната камбана, с отвора нагоре. Капител „застинал лист“ – украсен със стилизирани листа. Типичен е за английската неоготика (12 – 13 век). Капител с фестонирана подложка – всички страни са обработени във форма на полувенци, или плодове, свързани в гирлянди. Капител кошница – монолитен капител, фино резбован със свредели, наподобяващ кошница. Папирусовиден капител – оформен като сноп от папирусови листа. Капител протом – съставен от две животински полуфигури, обърнати с гръб една към друга.
История Най-примитивните капители, като тези в скалните гробници от XII династия в Бени Хасан в Египет, се състоят само от тънък, квадратен абак, поставен директно върху колоната. Clued Ideas/Capital В Египет и Месопотамия се наблюдават два вида примитивни каменни капители. Пример за тях са намерените в комплекса край селището Сакара (2890 – 2686 г. пр.н.е.). Единият вид е украсен с огънати тръстикови стебла и листа, а другият е като обърната камбана и имитира папирусовото растение.
При декорирането на капителите египетската архитектура използва растителни форми като палма и лотос, както и антропоморфни образи, комбинирани с опростен абак. По същия начин са изработени и древните капители в Западна Азия, които са предимно носещи. Съвременните релефи показват, че месопотамските сгради, освен останалите видове, имат малки колони с капители, увенчани с волути, наподобяващи по-късните йонийски. В Хетското царство и Месопотамия още през 870 г. пр.н.е. също стават известни капителите с волути.
Най-ранните ислямски капитали се основават на римски типове, но скоро започват да следват изискването на мюсюлманската естетика да не се изобразяват реални обекти. Затова при капителите се използват предимно абстрактни форми, получени от повторението на дребни елементи и мултиплициране на миниатюрни арковидни и геометрични форми. В Индия най-често се използват камбановидни капители, декорирани с лотосови мотиви. Те са особено разнообразни, сложни и богато декорирани. В Китай и Япония, където гредите обикновено минават през колоните, вместо да бъдат подкрепяни от тях, няма реален капител, въпреки че понякога се получава подобен декоративен ефект.
Дизайнът на капителите в Средновековна Европа по естествен начин произлиза от римските образци. При тях се различават три тенденции на развитие. Първият е от византийски произход с капители, орнаментирани с дребни, дълбоко врязани листа. Вторият е преходна форма между извитата арка и кръглите колони, които я поддържат. Появяват се кубичните капители, заоблени в долната си част и квадратни в горната. Те са често срещани в Ломбардия, Нормандия и Германия. Третият вид е средновековното развитие на римския коринтски стил.
Капителите през романския период се характеризират с гротескни животни, птици и други фигурални мотиви. В началото на готическия период, особено в Англия и Франция, екзотичните декорации започват да изчезват в полза на простите стилизирани листа, малки издълбани орнаменти във формата на пъпки или навити листа и геометрични орнаменти. През по-късното Средновековие се появява тенденция към намаляване важността на капителите и тяхното опростяване.
Египет
Средно царство (2160 – 1785 г. пр.н.е.)
В династическия период на Египет, Средното царство, капителите на колоните продължават своето развитие. Колоните в храма на Аменхотеп III в Хавара и в некропола в Тива, наричан от древните гърци „Лабиринта“, са увенчани с капители с растителни мотиви. Това са лотосови листа, които показват, че храмът е дом на бога на слънцето, тъй като той се е родил от лотосов цвят. По принцип папирусът, сикомората и лотосът присъстват както в божествените атрибути, така и в капителите на колоните. Сикомората е дърво с височина до 5 м, от което се правят саркофазите и, според египетската митология, в ствола му живее богинята Хатор.
Към камбановидния ехин се добавят образи на палми, при които орнаментирането става с палмови листа, понякога преплетени с други растителни мотиви. Тогава се появява и нов тип колони с канелюри и трапецовиден капител, приеман от някои изследователи като първообраз на дорийския ордер.
Ново царство (1580 – 1075 г. пр.н.е.) В египетските папирусови капители цветът на папируса е показан в трите му фази на растеж. Използват се природните закони и динамиката на растежа, т.е. символът се изобразява като имитация на природното състояние на обекта.
В Рамесеума, заупокойния храм на Рамзес II в Луксор, капителите на колоните са изрисувани и оцветени. Тези на големите колони в Храма на Луксор от 1250 г. пр.н.е. са рисувани с разноцветни бои и имитират напълно разцъфтял папирус, заобиколен от редуващи се лотоси и папируси.
Късно царство и периодът на елинизма (656 – 332 г. пр.н.е. и 332 г. пр.н.е. – 30 г.) Храмът в египетското строителство достига своя връх при Птолемеите в периода 305 – 30 г. пр.н.е. До 3 век пр.н.е. за декорация се използват различни речни растения, а лотосът преминава през разнообразни модификации. По-късно се появяват и колони, украсени с четиристранни капители с главата на върховната богиня на любовта Хатор. Горната им част изобразява дома на раждането „маммиси“. Някои са декорирани и изрисувани с украса от йероглифи, текстове и картини.Нов български университет/Румяна Божкова/Автореферат на дисертационен труд
По времето на фараона Нектанеб I (30-а династия) започва строителство на сакрални обекти на остров Филе, около първия праг на Нил, близо до Асуан. Първият храм, издигнат там е на Хатор. При него капителите имат формата на разтворен цвят, изрисувани и оцветени с флорални мотиви. По подобен начин са направени и капителите в Храма на Изида, на същия остров.
Друг прочут паметник от времето на елинистичен Египет е необичайният двоен храм в Ком Омбо, на около 50 км от Асуан, построен от Птолемей VI Филометър в периода 180 – 145 г. пр.н.е. Част от капителите на колоните му са изпълнени с мотиви от лотосови листа.
Капители в древногръцките архитектурни ордери
Егейската цивилизация използва капители с квадратен абак и тежък, прост изпъкнал ехин под него. Примери се намират в двореца в Кносос от 1500 г. пр.н.е., също и в така наречената Съкровищница на Атрей в Микена от 1200 г. пр.н.е., в която ехинът е богато гравиран. По-късно в елинистична Гърция се развиват капители, които са вдъхновение за цялото следващо западно изкуство. Егейският тип постепенно прераства в дорийския ред, където кривата на ехина се усъвършенства.
Въпреки че гръцката култура заимства елементи от египетския и асирийския орнамент, тя не е обременена от източните религиозни архетипове и развива формата самостоятелно. По тази причина в гръцката орнаментика липсва символизма, характерен за моделите на първоизточниците. За разлика от египетския, гръцкият орнамент често е чисто декоративен и рядко конструктивен. Капителите от трите гръцки архитектурни ордера имат много характерна и различна един от друг форма, затова са лесно разпознаваеми.
Дорийски Дорийският ордер е най-ранният и най-простият от класическите стилове, датиран от около 600 г. пр.н.е. При него първоначално колоната представлява вертикален цилиндър, по-широк в основата, с формата на пресечен конус. Първите колони нямат нито база, нито капител, нито канелюри. С времето се появяват всички тези елементи. Първите капители са съвсем прости и изчистени.Vel Design/Декоративни колони в дорийски, йонийски, коринтски стил
Витрувий дели капитела на 3 части – шийка, ехин с анули и абак с кими. Шийката е в най-долната част на капитела и е продължение на тялото на колоната. Ехинът е основният елемент на капитела, който с течение на времето получава най-различни форми и декорация. В долната си част е украсен с анули – пръстеновидни бразди, които визуално отделят ехина от шийката. В по-ранните паметници е украсяван с рисувана кима и в по-редки случаи – гравиран. В дорийския ордер ехинът е издялан от един цял каменен блок, лишен е от всякаква декорация и има изпъкнала форма. Формата и украсата му се променят с времето, което помага при датировката на сградите. Абакът е гладка, непрофилирана плоча, в най-горната част на капитела. Той е незначително надвесен над ехина и главната му функция е да осигурява по-широка опора на архитрава, който ляга върху него. Предполага се, че е бил разноцветен.
Йонийски Йонийският ордер се появява в края на 6 век пр.н.е. в Йония, Мала Азия. Формата му произлиза от т.нар. дървена възглавница, лежаща между архитрава и колоната и завита в двата си края. Спецификата на йонийските колони са волутите на капитела – характерни спираловидни елементи, които изглеждат като охлювчета или рога на овен, поставени в четирите краища на капитела. Под волутите може да има широка яка, разделяща капитела от тялото на колоната с жлебове, или чепка плодове или цветя, завъртяни по такъв начин, че да оформят волутите.
Самият ордер е повлиян е от архитектурата на речните цивилизации. Вероятно създаването му е свързано с капителите с волути от Западна Азия. При него между ехина и абака е вмъкната двойка хоризонтално свързани волути. Най-характерният белег на този капител е, че е двустранен и се изработва с челно разположена волута. Волутите създават фронтална симетрия на капитела и се поставят в краищата на хоризонтално разположените балюстри (малка подпора с кръгло сечение и извит силует).
Частите на йонийския капител също са три: Абак – тънка правоъгълна или квадратна плоча, която лежи непосредствено под архитрава. Волутен мотив – представлява плочовидна възглавница с краища, завити около тъй нареченото око. В лицето на волутите се оформя улей, наречен канлис. Ехин – сфероидно тяло, украсено с релефна йонийска кима.
Познати са няколко варианта на йонийския капител, в зависимост от положението на спиралата на волутите, диаметъра и релефа на окото (изпъкнал или със среден отвор), формата на кандлиса – хоризонтален или огънат надолу.