Големият Ляховски остров (; ) е остров в море Лаптеви, най-южния от Ляховските острови, от групата на Новосибирските острови. Административно влиза в състава на Якутия, Русия. Площ 4600 km2. На юг протока Дмитрий Лаптев го отделя от континента, а на северозапад протока Етерикан – от остров Малък Ляховски. Дължината от крайната западна точка нос Кигилях до крайната източна нос Шалауров е 120 km, а ширината от север на юг – 70 km. Най-големи реки са Голям Етерикан и Блудная. «Большая Советская Энциклопедия» – Ляховские острова, т. 15, стр. 134
Островът е открит през 1710 г. от руския търговец на ценни животински кожи Яков Пермяков, а две години по-късно, през 1712 г. друг руски търговец на кожи Меркурий Вагин го открива вторично. През 1770 г. руският изследовател на Сибир Иван Ляхов прави първото му описание и в негова чест цялата група острови е кръстена на негово име – Ляховски острови. През 1775 г. топографът Степан Хвойнов заедно с участието на Иван Ляхов му прави първата топографска снимка и изготвя първата му сравнително достоверна карта. През 1886 г. немският геолог на руска служба Едуард Тол извършва комплексни физикогеографски изследвания и пълно топографско заснемане на острова.
Топографски карти
Източници
Категория:Острови в Северния ледовит океан Категория:Острови в Якутия